Те са четирима души, преди всичко приятели, които само за две години успяват да стъпят сериозно на музикалната сцена в морската ни столица. Всеки със своята професия и образование – при повечето математическо или икономическо. Според тях обаче не е необходимо да си „учил за музикант”, за да можеш да се изразяваш чрез изкуството. И в малкото си свободно време правят именно това – творят. Репетират в студио, което делят с още две групи. А мотивацията – музиката им е необходима дневна доза наркотик. Описват стила си като „рок за душата”, а себе си музикантите определят като „интелигентни реалисти”, които мечтаят за все по-големи сцени. Но основа за тях е емоцията, която предават.
Избрахме да ви запознаем с Явор (вокал), Кристиян (китара), Живко (бас) и Миро (барабани) от група KASHMIR не само защото сме техни фенове, но и защото вярваме, че за упоритите и талантливи българи трябва да се говори. И да се слушат.
Club The Maze Live Lounge
Разкажете за началото на групата – кога и как се събрахте и какво свързва всеки от членовете с другите. Къде репетирате?
Явор: Групата бе формирана през 2016 година във Варна, изпълнявайки кавър версии на класически рок хитове. В първоначалния си състав се състоеше от шестима членове, но впоследствие претърпя доста промени. Различията между музикалните вкусове, предпочитания и, не на последно място, характерите на всеки от музикантите бяха предпоставка за неизбежно изменение във формацията. С времето, постепенно, бандата намери „своя” стил, звук, емоция и душа.
Понастоящем, зад името KASHMIR стоят четирима музиканти – Явор (вокал), Кристиян (китара), Живко (бас) и Миро (барабани). Именно в този си състав, групата започва с все по-ускорени темпове да създава своя собствена музика в стил „Rock from the bottom of the heart...and somewhere between Seattle, California and the classic rock vibes”. Или както ние обичаме да казваме “rock for your soul” (бел. ред.: рок за душата). Това е и нещо като мото на групата. Отдаваме голямо значение на емоцията в музиката. Тя не е просто изсвирени/изпети ноти, теоретично коректно съчетани по между си и превърнати в песен. Тя трябва да разказва, да предава нашите чувства и ако някой, някъде чуе нашите емоции и по някакъв начин разпознае част от себе си в тях, то нашите усилия не са били напразни. Мисля, че именно този поглед върху това изкуство ни сплотява и се усеща, че тази връзка между нас става все по-силна.
Ние не сме просто четирима души, които свирят заедно, ние сме приятели и извън сцената или репетиционната, което прави целия процес още по-приятен. Самото „изкуство” се случва в малко репетиционно студио, което делим с още две групи, но пък е напълно оборудвано и функционално, според нашите нужди. На този етап, това е напълно достатъчно, за да продължаваме да свирим и творим.
Живко: През лятото на 2016 г. с мен се свърза Светлозар – момче, с което бяхме работили заедно и с което свирехме от време на време. Това, което ме попита той, беше дали имам желание да свиря в групата. След като ми сподели за жанра, в който ще свирим, аз веднага се съгласих. С течение на времето групата премина през метаморфоза, смени своя състав и стил, но в крайна сметка, намерихме своето звучене.
Как измислихте името?
Явор: Името е повлияно от песен на легендарните Led Zeppelin. Въпреки това, стилът на нашата музика е, бих казал, далеч от този на великата английска група. Често, хората, които не са ни чували, очакват да сме кавър банда или поне да чуят Whole lotta love или Black dog на наш концерт, но истината е, че всеки от нас предпочита да се движи към новото и различното. Музиката като цяло еволюира постоянно и ние също трябва да допринасяме за това развитие. Това е и причината да се стремим към модерно звучене, но същевременно да помним и почитаме най-великите в жанра.
Снимка: Wild Child Fest 2018
Кой ви вдъхновява? Каква музика слушахте като деца и тийнейджъри?
Явор: Музикалните вкусове на всеки от нас са колкото различни, толкова и еднакви. Истината е, че когато музиката е хубава, всеки от нас го оценява и усеща, въпреки че в свободното си време слушаме различни неща. Именно това е причината да черпим вдъхновение от най-различни групи – от Pearl Jam до The Doors, от Red Hot Chili Peppers до Led Zeppelin, от Muse до Alice in Chains и т.н. Има толкова много невероятни музиканти, от които можем само да се учим. Като тийнейджъри сме слушали най-различна музика, но от рок жанра ни обединяват 90-арски групи, както и класически такива като Metallica, например.
Какво сте завършили и как това се съчетава с музиката?
Явор: Аз завърших Математическа гимназия във Варна, след което Икономически университет. Допирните точки между това и музиката се свеждат до нула, но мисля, че в това няма нищо лошо. Не е необходимо човек да е „учил за музикант”, за да може да се изразява чрез изкуството. Аз съм доволен, че в свободното си време успявам да намеря начин да се отдам на музиката и от тази гледна точка мисля, че успявам да съчетая работата с изкуството.
Крис: Аз завърших средно образование в Трета Природо-математическа гимназия във Варна и после висше юридическо, но през цялото това време винаги съм знаел и усещал, че искам да се занимавам с музика.
Живко: Завършил съм гимназия по икономика, в момента уча в Техническия университет във Варна. Това, което съм учил и уча, по никакъв начин не се съчетава с това, което обичам да правя в свободното си време, а именно да свиря!
Снимка: Wild Child Fest 2018
Вие имате различни професии и репетирате в свободното си време. Музиката ви е хоби. Каква е мотивацията ви?
Явор: За мен музиката е повече от хоби. Има много страст в това изкуство и колкото повече човек го практикува и то успешно, толкова повече връзката с него става по-силна. Въпреки че започнах късно своя музикален път, вече не си представям някога, по някаква причина да се откажа от него.
Крис: При мен с времето музиката също се превърна в нещо като мания. Музиката е наркотик. Ставаш неспокоен, ако не си вземеш дневната доза музициране. Това усещане се засили у мен още повече, когато почувствах свободата да изразявам себе си, пишейки и изпълнявайки моя собствена музика. Усещането да свириш музиката, която си написал сам, е несравнимо.
Живко: За мен музиката е начин, по който съзнанието ми се освобождава от ежедневното напрежение. Без нея животът ми би бил сив и скучен.
Снимка: Varna Live Club
Мислите ли да се занимавате професионално?
Явор: Това е нещо като тема „табу”. Мисля, че всеки от нас тайно си мечтае да се превърне в рок звездата, която ще покори световната или поне българската сцена. Но също така, всеки от нас е достатъчно интелигентен реалист, за да знае, че това е много трудно и шансът за подобно развитие е минимален. Поради това, предпочитаме да се осигурим професионално, а някой ден… знае ли човек – продължаваме да мечтаем.
Крис: Към момента това е само в сферата на фантазиите. В бъдеще... никой не знае.
Къде свирите?
Явор: До момента, основните ни сценични изяви са сведени до местните варненски заведения, през летния сезон често свирим на рок фестивали, а от скоро имаме участия и в клубове в други градове.
Снимка: Varna Live Club
Имате авторски парчета…
Явор: Все още работим по първия си албум и той не е записан. Затова и към момента разполагаме само с live записи от наши концерти.
Крис: Аз бих добавил само, че всеки, който иска да чуе нашата музика, може да потърси страницата ни във Фейсбук, където има качени достатъчно live видеа от наши участия.
Как финансирате работата си?
Явор: Основно процеса финансираме със собствени средства. Това са разходи за музикалните инструменти, аксесоари и компоненти към тях, съпътстващите ги ремонти, както и тези за репетиционната. Знаейки, че го правим в името на музиката, нямаме против да инвестираме средства, доколкото е възможно. От скоро, имаме продуцент в лицето на Мотоклуб „Диви деца” във Варна, които също ни помагат със записите на предстоящия албум, участия и т.н.
В какви конкурси сте участвали?
Явор: През лятото на 2018 година участвахме в конкурс Wild Child Fest 2018. Това е фестивал за млади рок групи от цялата страна, който се организира от Мотоклуб „Диви деца” в последните няколко години. В интерес на истината, записахме се на шега. Тогава просто търсихме още една сцена за изява, на която да свирим. С течение на обстоятелствата, спечелихме първо място на конкурса. Наградата за него е запис на албум, което е невероятна възможност за група от нашия ранг. След това организаторите ни предложиха, като допълнение, да ни станат и продуценти, което бе още един позитив за нас и още един шанс.
И тривиалния въпрос – бъдещите ви творчески планове?
Явор: Продължаваме да се фокусираме върху създаването на наша музика, с която да се изразяваме и по възможност да достигнем до повече хора, защото определено имаме какво да им разкажем с нашите песни. Надяваме се през 2019 година да издадем първия си албум и той да се приеме топло от българската и чуждестранна рок аудитория.
Малък пазар ли е България? Имате ли планове за чужбина?
Явор: Определено има какво да се желае от пазара в България. Все по-малко са слушателите, които са „отворени” към нова музика в този стил, но аз съм на мнение, че когато нещо се прави добре и качествено, то винаги ще намери своите съмишленици. Със сигурност ще се опитаме да пласираме музиката си и в чужбина чрез познатите музикални платформи. В днешно време имаме невероятната възможност да достигнем до слушатели по цял свят и трябва да сме луди, за да не я използваме.
Снимка: Wild Child Fest 2018
Какви хора ви слушат?
Явор: Стремим се да привлечем млади хора, които да харесат нашата музика. Ясно виждаме и съзнаваме каква музика слуша младото поколение днес, но въпреки това мисля, че можем да достигнем до тях и това би била най-голямата награда за нас. В интерес на истината, и хора на средна и над средната възраст ни приемат доста добре, за което сме благодарни.
Крис: Някои биха казали, че музиката ни е комерсиална, но аз не обичам това определение и бих я дефинирал като „лесно достигаща до широк кръг от хора“.
Има ли нещо, което бихте променили в държавата, ако можехте, което да е в полза на прохождащи музиканти?
Явор: Има толкова много неща, които биха могли да са в помощ на младите музиканти, а и на артистите като цяло. Истината е, че има много талантливи хора, които са принудени да подтиснат този свой талант и да се отдадат на друго кариерно развитие, за да си гарантират някакво спокойно финансово състояние. Това е тъжно.
