Въпреки че България не е формален член на Шенгенското пространство, в момента страната ни е предпазен пояс за Европа, за да не навлизат бежанци навътре в общността. Това подчерта в интервю за Дарик евродепутатът Илияна Йотова. Според нея България трябва да проучи възможностите за използването на т.нар. хуманитарни визи, с които част от идващите у нас бежанци да могат да бъдат насочени към други европейски държави.
Евродепутатът от групата на ПЕС изрази изненадата си, че на фона на кадрите с тежките условия, при които са настанени бежанците в България, президентът не свиквал заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, където проблемите да бъдат обсъдени от всички засегнати институции. „България не може да се третира като Гърция, Кипър или Малта, палатките не са решение за нас - представете си, че след месец тук има дълбоки снегове, какво ще правим с бежанците”, попита Илияна Йотова.
За съжаление почти целият бюджет за бежанци във фондовете на ЕС е изхарчен, посочи евродепутатът и допълни, че миналата седмица е отправила питане към Европейската комисия за какво са изхарчени тези пари и какъв е резултатът от тях, след като бежанските потоци от проблемните държави и от съседните им страни не са спрели.
Събитията от последните седмици не дадоха ли ясно доказателство, че Европа не само се оказа неподготвена, но в известна степен дори лицемерна спрямо политиката, която води към решаване на проблема с бежанците, независимо дали те идват от Сирия или от Африка?
Не бих се съгласила с определението лицемерно, по-скоро продължава да бъде неподготвена, тъй като голямата криза се случи още преди две години. Още края на 2010 г. беше ясно, че след събитията в Северна Африка ще има един голям поток от бежанци към Европа. И фактите са налице. Тогава пострадаха основно две страни от ЕС - Италия и Франция, стигна се даже да сериозно напрежение между тях. Имаше определена заплаха и от дипломатически скандал. Едно малко селце на границата - Вентимиля, даже стана нарицателно в това отношение, тогава, когато италианците издадоха разрешителни на бежанците да влизат във Франция. Тогава Европа буквално се чудеше кой път да поеме, независимо, че парадоксално, за първи път в този мандат, ние имаме и върховен представител - външен министър на ЕС. Оказа се обаче, че само административните мерки не стигат. Много спорове имаше как да се излезе от тази ситуация, имаше много крайни мнения. Например колегите от Великобритания и цялото английско правителство смяташе, че страните като Гърция, като Италия, дори финансово трябва да бъдат наказани за това, че не могат да се справят с бежанските вълни и че една част от тези бежанци навлизат в другите част и на европейския континент. Разбира се, слава богу, до тази крайна мярка не се стигна, още повече спомняте си каква беше ситуацията в Гърция в този период, не стигаше само и тези финансови глоби.
Да ги глобяват.
Да ги глобяват, точно така. Тогава ЕС предприе друга тактика, ако се дават средства за бежанци, по скоро те да имат превантивен характер. Т.е. не тогава, когато кризата вече е на лице, още когато има първите сигнали, първата информация Европа да бъде достатъчно подготвена. Прие се така наречената система за ранно предупреждение, което означава държавите членки да имат възможност , чрез проекти да кандидатстват за финансиране през съответните специализирани фондове за помощ при бежанци и да укрепват не само външните си граници, но и съоръженията, които трябва да приемат бежанците. По тази програма би трябвало през 2012 г. да е участвало и българското правителство. Удариха на камък моите търсения в тази посока. Исках да разбера как точно Агенцията за бежанци е усвоила тези средства, с какви проекти са защитени тези средства, и в крайна сметка какъв е техният резултат, след като почти две години и половина по-късно от началото на кризата с Арабската пролет, ние се оказваме достатъчно неподготвени. Все пак да не забравяме България, макар и не в Шенген, в момента е външна граница на съюза.
Това, което показват кадрите от бежанските центрове е ужасно. Трябва ли да се случи най - лошото - някой бежанец да умре, не дай боже от глад или от липса на медицинска помощ, за да влезем в световните емисии и едва тогава Европа да обърне внимание на това, че очевидно ние се нуждаем от помощ не само финансова, но и като организационен капацитет?
Ще се опитам да подредя въпросите ви не само по степен на важност, но и по информацията, с която разполагам. Тези кадри, за които вие говорите, за съжаление, не са достъпни само за българската общественост. Чрез българските медиите вече са постоянно показвани в „Евронюз”. И не само цяла Европа, но и целият свят вижда какво се случва в България. Този фон за мен е изключителна изненада. Как може институцията, която и призвана да събере всички останали засегнати страни в страната, тези ведомства, които трябва да дадат своите решения, да остава безучастна. Имам предвид българският президент, не защото Консултативният съвет за национална сигурност, където е мястото за такива дискусия е панацеята. Да, ще се проведе един разговор, защо не да се проведат и няколко съвета в различни направления по тази криза. Но това наистина е мястото, където ще се събере законодателната, изпълнителната, президентската власт. Защо не, по изключение, да бъдат поканени представителите на общините. Защото не само София е тази, която в момента изпитва трудности от бежанските вълни. Вижте какво става с по-малките общини, които са в граничните райони защо не и неправителственият сектор, който аз твърдя, че на този етап ние използваме недостатъчно. България има голяма необходимост не само от финанси - има нужда от експерти, от психолози, от преводачи. Всъщност големият разговор за кризата с бежанците, за съжаление, в България не е започнал. И това, че не се свиква Консултативният съвет, защото се прехвърля топката към Изпълнителната власт, според мен, не е решение. Не е въпрос на политика, не е въпрос това, да се премерят силите кой в каква институция има мнозинство. Важното е, по този национален въпрос да се съберат на едно място, да се направи един пълен анализ, фотографска снимка на ситуацията в момента, да се види какви са прогнозите, какво ни чака след месец, два. Вие говорите за един или друг нещастен случай. Вижте, аз преди няколко седмици заявих на директора на Агенцията за помощ при убежища на ЕС господин Висер, че не може да се третира България дори като Гърция, Кипър или Малта. България е в такава географска ширина, представете си, че след един месец тук има дълбоки снегове, какво правим с тези хора? Ще започнат да измират от студ, лоши хигиенни условия. Да не говорим, че една голяма част от тези бежанци са и деца. Тук не стигат усилията само Здравното министерство, което на този етап разбрах, че е подготвило достатъчно ваксини. Но какво ще стане след няколко месеца, никой не знае. Палатките не са решение за България. Затова аз много се надявам, че на последния Съвет на вътрешните министри господин Йовчев е поставил много остро тези проблеми. Такива са сигналите, които ние получаваме през европейските институции, че България ще бъде подпомогната, не само финансово, но и със съответната конкретна експертна помощ. Да кажа и още нещо, което струва ми се изключително важно. Малко се говори за този проблем. Всъщност най-активни в момента са медиите. Да, това е тяхната работа, но само медии не стигат. Тук трябва институциите да си застанат на местата и чрез помощта на медиите да разкажат на нас българите какво става и каква е прогнозата, тъй като за нас това е нов момент. Трябва да се справим с една криза, която не познаваме до този момент.
Това ще бъде сериозен тест не само за държавата, но и за българите като цяло. Въпросът е ние ли не достатъчно ясно артикулираме, че имаме нужда от помощ от Европа или Европа не ни чува достатъчно ясно, или чува само онези държави, които вадят хората с ковчези от морето. Защото след Лампедуза набързо беше формирана тази помощ, обещани 30 млн. евро. Защо трябва се случват нещастни случаи, смърт, за да се отпуснат средства?
Проблемите са и на двете места. Има обаче един факт, който може да се струва на фона на тази криза не толкова важен, но такива се реалностите. За съжаление, една голяма част, да не кажа почти целият бюджет за бежанци в ЕС във фондовете е изхарчен. И аз затова миналата седмица отправих парламентарно питане към Европейската комисия, надявам се съвсем скоро да получа отговор, в какъв период, за какво са изхарчени тези пари и какъв е резултатът от този харч? Защо? Защото ние знаем, че има един фонд, с който разполага госпожа Кристалина Георгиева, но този фонд е повече ориентиран към държавите, от които идват бежанци. Дайте да видим какъв е резултатът от използването на тези пари, именно в тези държави, след като бежанските потоци така или иначе не спряха. Да видим как са оползотворени средствата за съседните държави. Нека да напомня, че в един Ливан те са вече над 700 000. Да не говоря за Йордания, да не говоря за Турция. И пак поставям въпроса: добре, а кой да помогне на държавите, които приемат тези бежанци и една малка България, която дори няма гръцкия ресурс. Да не говорим за ресурси на страни като Франция, Германия или Скандинавските страни. Много се надявам този път комисията да не ми отговори формално, а откровено да каже как и защо са използвани тези средства. Освен това аз смятам, че госпожа Георгиева като комисар с такова портфолио, независимо, че страни като България и Гърция, които са членки на ЕС, не попадат точно в нейния обсег на действия, би могла да използва своя статут за лобиране за България сред другите комисари - г-жа Малмстрьом, която трябва да вземе решението за помощта за България. Смятам, че този диалог в момента отсъства. Аз лично не мога да си дам обяснение защо. А що се отнася за това какво може да става от тук нататък, никой не дава гаранция, чие този поток ще прекъсне. Напротив очакванията са за доста сериозна вълна от бежанци. И да не стане така, че преди една година кметът на Лампедуза написа едно писмо до европейските институции, в които категорично попита докъде може да се разширява гробището на един малък остров като Лампедуза. Да не стане така, че България да си задава същия въпрос само след няколко месеца. Смятам, че това няма да бъде добър атестат не само за нас, но и за Европа като цяло. През тази седмица ще имаме ново заседание на Комисията по правосъдие и вътрешен ред, отново ще поставим въпроса за това как ще бъде помогнато на България или поне да ни разяснят какви са точно решенията от Съвета на вътрешните министри, за да знаем какво можем да очакваме. Но пак казвам - това не променя необходимостта българските институции също да пренебрегнат всякакви политически различия помежду си, да забравят кой - кой е, кой с какъв политически проект се занимава в момента и да се вземат национално отговорни решения. Смятам, че в това отношение ние сме в дълг на българските граждани. Защото виждате ли какво се получава? Когато институциите отсъстват започва да се получава една много сериозна ксенофобска вълна у нас. Ние не можем да бъдем самотен остров в ЕС. Да, ние ще поемем своите отговорности, но и чакаме от Европа и на нас да ни помогне. Още повече, длъжна съм да кажа две думи по още един много важен въпрос. Колкото и да ни е трудно в момента, въпреки че България не е формален член на Шенгенското пространство, ние изпълняваме всичките си шенгенски задължения. Нашата страна в момента представлява един предпазен пояс за това, да не нахлуват бежанци навътре в Европа. Питаме: докога ще можем да издържим в тази ситуация?
Предпазен пояс, добре. Но не е ли грешка, че българските власти специално не поискаха от Европа организирано прехвърляне на част от хората, които идват при нас, към трети страни от евросъюза като вид солидарна стъпка, за да успеем и ние да се справим и да се осигурят нормални условия на тези хора.
Предстои ни среща с министър Йовчев, защото аз не съм сигурна в това, което казвате. Според мен нашата национална теза е, ако не точно за квотно разпределение, според ресурсите на съответните държави, то поне да се създадат условия за използването на така наречената хуманитарна виза. Какво означава това? Това означава, че след като се спазят необходимият процент критерии, т.е. да се проверява от нашата страна какви са хората, които евентуално ще им бъде издавана виза. То това е смисълът на издаване на визата, защото вече се знае кой къде отива и кои са личностите, които стоят зад определените имена. Да можем да издаваме такива визи с всички гаранции, които можем да дадем за сигурността на целия ЕС това е едно от решенията. Второ, нека да помислим и как Европа може да ни помогне в едно друго отношение. Трябва да се помисли как да заработи механизма на реадмисия. Тоест да имаме възможност да връщаме бежанци, не в страните, от които идват, защото това би означавало нарушение на маса конвенции на ООН, а по-скоро страни като Турция, в които също има бежански лагери.
Турция остава глуха за документа, който трябва да бъде приет.
Тук е работата на госпожа Аштън, ако питате мен. Има си дипломатически канали, има си лостове, с които тая би могла да... Вижте, силна дума е принуда, но има начини, по които трябва да се стигне да някакъв взаимен компромис. Защото да идват в България не е решение за никой.
Притеснена ли сте от това, което наблюдавате като политическа обстановка в страната. На този фон стои твърде важният проблем за бежанците, но меко казано е, че парламентът работи трудно. Премиерът все по-често използва задни входове на сгради, за да влиза и излиза, където и да е. Докъде и как ще я караме?
Притесняват ме няколко неща, поглеждайки отвън. Има три важни въпроса, които стоят пред България и които са тема и на чуждите медии. Темата номер едно обсъдихме току що - бежанците. Защото европейците имат своите страхове от това, което ще дойде от България, ако дойде. На второ място, това е темата с ромите. На трето място, това е отварящият се пазар и свободно движение след 2014 г. По тези три основни теми трябва да има национален консенсус. Обществото ни в момента обаче е толкова разделено, такава омраза кипи навсякъде. Това е благодатна почва да се раждат тези ксенофобски вълни, за които говорим. Защото хората не виждат гаранция в институциите. Те виждат, че самите институции са разделени, че едната с другата не си говори. Смятам, че трябва да настъпи едно успокоение, защото така, както сме тръгнали, за мен това е път за никъде. Правителството в момента е стабилно толкова, доколкото има работещ парламент, аз не сам склонна да преувеличавам това, че три дни не е работил парламентът. Аз познавам парламенти в ЕС , които не са работили много повече. Не се притеснявам и от различните процедурни хватки, които някои наричат цирк. Ще ви дам само едно сравнение - това, което се случва в Италия в момента, те са ни задминали много повече. Господин Берлускони постави бъдещето на страната си просто, за да отърве сенаторският си имунитет. Така че сме виждали и по-драстични случаи. Но ако няма разбиране и между политическите партии, и между институциите, че има 4-5 стъпала пред страната, които са много трудно преодолими в момента, включая и договора за европейско партньорство, който трябва да подпишем до края на тази година, дори изборите няма да ни помогнат. След изборите ние ще продължаваме да се мразим, ще продължаваме да няма национален консенсус по основните приоритети и ще продължаваме да бъдем разделени.
Има ли лостовете БСП и кабинетът „Орешарски” да върне частично поне част от доверието в институциите, защото това е основният проблем в момента?
Две са изпитанията пред този кабинет. Начинът, по който ще се подреди бюджетът за следващата година, защото все още сянката на господин Дянков витае в България. Те са принудени да изпълняват един бюджет, който не е бюджетът с приоритетите на това правителство, и да закърпват дупки. Защото, дори не искам да припомням 4-те милиарда минус в държавният резерв. Но публична тайна е, попитайте всяко едно ведомство, всяко едно министерство да видите, че първите четири месеца от тази календарна година е харчено така, както все едно сме най-богатата страна в ЕС и че в момента се вадят последни резерви, за да има гаранции аз пенсии, за плащания за заплати, за болници, за да не фалират. Така че как ще се направи бюджетът, какви ще бъдат приоритетите и дали действително ще има охлабване на примката, която беше стегната от предишния кабинет върху шиите не само на хората в бюджетната сфера или на възрастните хора, или на майките с деца, но и на бизнеса. Защото и за тях се правят достатъчно мерки. Това ще бъде първият праг, който трябва да се преодолее. На второ място, това, което струва ми се е значително важно - как от тук нататък ще бъдат направени европейските програми. 65% от свежите пари, които ще дойдат в България от тук нататък към следващите 7 години, всяка една година, ще дойдат от европейските фондове. Така че за мен тези две неща са залога за това, не просто правителството да успее, правителства идват и си отиват, а България да направи няколко крачки напред.
Стои ли в БСП, обсъжда ли се в среди в левицата вариант за евентуално успокояване на ситуацията, да се върви през нова формула на властта, заедно с ГЕРБ?
О, не. Заедно с ГЕРБ няма как, защото вие виждате, че тези хора не могат да виреят в нито една друго среда, освен управлението, и то едноличното управление. А господин Борисов се чувства ужасно неуютно в опозиция. Той дори не знае какво да прави като опозиционер в парламента и затова предпочита да избяга и да не ходи на работа, както и цялата парламентарна група на ГЕРБ. Защото те не познават тази страна от политиката, част по-скоро искат да се върнат във властта по няколко причини - вътрешнополитически и партийни, за да укрепнат разпадащата се партия, която извън властта очевидно не може да вирее. И второто, ще сложим, според него, един срок за следващите избори, за да може той да каже на своите избиратели, на своите партийни членове: Потрайте няколко месеца, след това отново ще сме ние. Само че това са един много грешни сметки, защото какъвто и да е резултатът от следващите избори, политическа партия ГЕРБ никога не може да се върне самостоятелно в управлението. А ние подадохме ръка, ние искахме една декларация за националните приоритети да бъде подкрепена в Народното събрание. Много брутално и агресивно ни беше обърнат гръб. Как искате, как може да има такава консолидация или някаква кооперация с тези хора от тук нататък. Много често у нас дават немският пример. Да, немският пример трябва да се следи, защото от изборите насам в Германия, които са в не по-малко патова ситуация, г-жа Меркел хвърли няколко добри ръкавици към социалдемократическата партия на Германия, взимайки една част от приоритетите на тази партия в собствената си програма. Аз това наричам диалог и консенсус. Иначе грубата сила, автобусите, мутрите, платените агитатори по протестите на политическа партия ГЕРБ, както виждате не само че не са в посоката на доброто управление на страната, а по-скоро разгонват и тези сериозни протестиращи хора, които действително излязоха с едничкия страх в съзнанието си, че това правителство може да бъде като предишното.
