Голямата грешка в промените в Закона за горите беше, че нямаше достатъчно широко обществено обсъждане. Това коментира в интервю за Дарик бившият заместник-министър с ресор „гори" в Министерството на земеделието и храните Георги Костов. Той и екипът му в аграрното ведомство създадоха първоначалния вариант на Закона за горите преди две години. „Към момента в концепцията на закона се виждат различни интереси", обясни Георги Костов. Ето какво още каза той пред Дарик:
Оглавявате ли екоорганизации и екоактивисти и какви са ви връзките с тези природозащитници, за които спомена Филип Цанов пред Дарик?
Никога не съм членувал в зелена организация, но е факт, че познавам голяма част от ръководствата на тези организации поради факта, че много от тях са били мои студенти или поради факта, че сме работили съвместно в качеството ми на преподавател на Лесотехническия университет или в качеството ми на председател на Селскостопанската академия или в други мои качества на ръководител по общи проекти, които са били в интерес на държавата и природата на България. В момента нямам общи действащи проекти, нямам общи фирми, нито пък членувам в някоя от тези организации и никога не съм членувал.
Коментарът Ви за тези промени в Закона за горите, които събудиха толкова силно обществено недоволство? Стигна се до нетипични за България флашмоб протести на млади хора, които спонтанно се събраха и за три-четири дни вдигнаха на крак голям ресурс от полицията в България.
Винаги е хубаво, когато гражданското общество напомня за себе си. И когато младите хора протестират, всеки в управлението, а и по-възрастните трябва да се замислят, че нещо не е наред. И в случая в приетите промени в Закона за горите има неща, които не са наред. Най-голямото нещо, което не е наред, е начинът, по който се случиха промените - без дебат, без разясняване. Това, разбира се, заедно с някои вероятно и други фактори, които са се натрупали, отключи протеста.
Големият спор е трябва ли да се променя предназначението на земята.
Предназначението на горските територии, ако се промени, те вече никога няма да бъдат гора, ще бъде урбанизирана територия. Това ще бъде територия, върху която да се строи и дали ще бъде хотел, ски писта или пречиствателна станция или депо за отпадъци, това вече е урбанизирана територия. Но не е горска територия и не е за гора. Затова моето лично мнение е, че с необходимите гаранции за защита на обществения интерес е по-добре линейните съоръжения, инфраструктурни съоръжения като електропроводи, други проводи плюс съоръжения като ски писти, ски влекове е по-добре да не си сменят предназначието, но съпътстващата инфрастрактура като ски станции за въжени линии или допълнителна инфрастрактура като трибуни, обекти на кафенета, тоалетни и така нататък, това вече е сериозно строителство, което е характерно за урбанизираните територии и то трябва да бъде изключено. Но самите трасета няма нужда да бъдат изключвани, защото там е главната територия, там е основното, което се ползва за спорт и туризъм, и е по-добре в дългосрочен план за гората.
Вие бяхте част от екипа, който създаде приетия през 2010 година закон за горите. Какво наложи промяната му и сега да се събудим през юни 2012 година с протести.
Не искам да поставям на преден план субективният фактор. Но вероятно и той има значение, защото комуникацията с гражданското общество до голяма степен зависи и от този, който ръководи и начинът, по който се ръководи даден сектор. Когато липсва достатъчно комуникация, започват да витаят недоизказаните слухове и оттам вече се поражда напрежение. Аз смятам, че и към настоящия момент промените в закона някои от тях са добри, някои могат да бъдат дебатирани още, но не могат да се случват без дебат. През 2010 година ние направихме много широк дебат с всички заитересовани страни и в общи линии поне моето усещане към онзи момент беше, че наистина няма сериозна съпротива, защото законът беше цялостна концепция. Към момента в отделните искания, които се появяват оттук оттам, не се вижда цялостна концепция, а се виждат отделни интереси, които обаче не се включват хармонично в цялостната концепция.
Извън субективизма и слуховете, кой ще спечели и кой ще загуби, ако промените бъдат приети пак с мнозинство от ГЕРБ и независими депутати във вида, в който бяха приети миналата седмица.
Аз съм убеден, че те вече няма да бъдат приети в този вид, тъй като стана ясно и от президента, и от министър-председателя, че трябва да се потърси отново диалогът в обществеността. А кой ще загуби? Ами общо взето всички губим доколкото изразходваме ненужно обществената енергия, но от друга страна, е добре, че се опознаваме кой кой е. В дългосрочен план трябва да се намери добър баланс за диалог между бизнеса и държавната собственост, която се управлява от Министерството на земеделието. Горите са най-голямата държавна собственост и затова към най-голямата държавна собственост ще продължи да има натиск от различни икономически субекти. Това е явление, което ние наблюдаваме в последните двадесет години наблюдаваме непрекъснато. Заменките на горите бяха подобен израз на този икономически натиск, който формално беше законово облечен. Затова ние няма да се учудим, че бизнесът иска своето. Той е в правото си да иска, въпросът е да има дебат с останалите членове на гражданското общество, да се образоват, да им се обяснява, да се образоват хората за особеностите на гората и да се кажат всички предимства и недостатъци на едно или друго законово решение.
Истината е, че част от жителите в полупланинските райони са по някой път в тежка икономическа ситуация поради липсата на поминък. Поминъкът там е гората. Що се касае за тези общини, където вече има развита туристическа инфраструктура, трябва да кажа, че с моето уважение към тези хора, че законът за горите тях почти не ги засяга, защото около тях - Сапарева баня, Банско, Разлог, Добринище, около тях териториите са национални паркове, те не са под юрисдикцията на закона за горите. Там е законът за защитените територии и ведомството, което отговаря е МОСВ. Все пак не трябва да се забравя, че тези жители, които искат да развиват там с основание туристическата индустрия, все пак са облагодетелствани много повече от един софиянец да речем, който живее в прахоляка и газовете, а те живеят на много чисто място и затова трябва да има дебат какво трябва, какво не трябва, за да са задоволени всички. Не е лесно, няма магическо решение, но когато всичката информация излезе наяве, когато всички интереси станат ясни и се отстояват принципно, никога няма да се стигне до протести от рода, който видяхме.
