Евгени Кирилов за хода на процеса срещу българските медици в Либия.
Какъв знак е за вас датата 11 юли, какво означава фактът, че толкова скоро след днешното първо заседание съдиите от Върховния касационен съд обещават едно окончателно решение, окончателна присъда за българките?
Знаете ли, струва ми се, че за тия години натрупахме достатъчно опит, за да влизаме в сценария и да гадаем непрекъснато какво може да стане. Според мен не трябва да се впускаме в гадания. Ние просто винаги знаем, че в целия тоя процес, във всички тия измислени процедури за тия години е възможно абсолютно всичко. Има, разбира се, едно леко раздвижване, защото трябва да кажем, че немското председателство направи максималното и то наистина иска да види резултат, преди да изтече срокът на председателството, включително и до следващата седмица.Но за това ще са нужни ясни сигнали от либийската страна. Засега те само ни подават, така, отделни елементи и ни оставят ние да си спекулираме, да се надяваме, да изказваме предположения, да се люшкаме между, така, Асоциацията на родителите на заразените, да търсим официалната линия. Аз имам чувството, че всичко това не ни носи никакви, така, определени надежди. Истинската надежда може да бъде, когато чуем либийската страна. Тя винаги се крие, тя оставя съда напред под формата на независимия съд, т.е. имам предвид либийските власти се крият зад съда, крият се зад родителите на заразените деца, не са излезли все още с ясно изявление, защото ние не можем да приемем изявлението на сина на Кадафи с нещо, което обвързва либийските власти. В крайна сметка, нищо, че е син, той говори като председател на фондация. Затова мисля, че не трябва да бързаме. Всичко е възможно, на всичко сме се нагледали и много е възможно с изтичането на срока на немското председателство, ако тук, в съвсем близко време, не чуем нещо по-конкретно, нещата пак да се. .. да започнат да се усложняват процесуално, какво ли не, юридически и т.н. Докато португалското председателство не поеме нещата в свои ръце и. . . Да, тук, разбира се, това е слабостта, че на всеки шест месеца идва ново председателство и то започва пак с новите надежди и новите, така, задкулисни обещания на либийската страна. Аз бих искал да се хванем сега, наистина да смятаме, че има нещо ново като че ли, защото имах и на два пъти разговор с външния министър на Германия тук, в европарламента, като че ли максималното е направено. Сега трябва да видим доколко е узряла либийската страна, за да тръгне към тази финална права, за която се говори. Обаче като натиск към България и към международната общност ли трябва да разчитаме две послания от днес, послания, от различни посоки дойдоха тези послания - на говорителя на Асоциацията на семействата на заразените либийски деца Идрис Лага, който даде знак, че преговорите по исканията на семействата са в доста напреднала фаза и наистина до седмица може да бъдат уточнени размера на финансовите компенсация, и на фондация "Кадафи", която обещава решение по случая, което да бъде обявено в петък. Това са някакви конкретни срокове, които идват от две посоки. Виждате ли, първо аз смятам, че рискът е много голям въобще да тръгнем по линия на говореното за тези компенсации. Значи, трябва да се върнем пак твърдо на старите позиции. Ако става дума за хуманитарна помощ, там средствата могат да бъдат изключително големи, но това се различава кардинално от говоренето сега и концентрирането върху това говорене за компенсации. Значи, трябва да влезем в сценария, че ние сме виновни, а това е голям риск. Останалото, което говори Сейф ал Ислам, пак казвам, в момента се чувства пак, расте напрежението, както виждате, и вашите колеги от другите медии, утре и вдругиден и в Белгия ще има сериозни демонстрации на солидарност, не трябва да се. . . имайки предвид опита си досега, не трябва това да ни бъде повод за успокояване, за оптимизъм. Аз мисля, че либийските власти разбраха най-после, че напрежението няма да спадне, т.е. имаше един период преди няколко години, когато с подобни изявления те успяваха да ни накарат за известно време да затихнем. Това няма да бъде, защото вече, казвам, ние сме достатъчно видели и знаем, че общественото мнение в Европа е достатъчно и алармирано вече, за да спадне това напрежение. А останалото е наистина . . . виси на разума на висшето ръководство в Либия. Аз не съм сигурен, че окончателното решение ще бъде взето лесно, не съм никак сигурен, защото, ако трябваше да бъде взето лесно, аз мисля, че то можеше да стане и на една среща на високо равнище. Все пак отидоха на крака външен министър на Германия и комисар по външните отношения в Либия, но тази среща не стана. Разговорите текат очевидно, за някои от тях се намеква, за други се говори по-ясно. Кой според вас диктува правилата на преговорите за разрешаване на този случай? Имате ли чувството, че Триполи води хода на преговорите тъкмо в изгодна за Либия посока? Аз не бих казал, че води, но прави всичко възможно, с различни инструменти прави всичко възможно ту да ги усложнява, ту да поставя нови искания, включително и от най-различен друг характер, за които ние с вас в момента можем и даже и да гадаем. Има достатъчно други политически условия, които се мъчат да се добавят. Както знаете, от време на време се включва и случаят с Локърби, освобождаването на Меграхи. Значи, това е лавиране все още. Затова, когато говорим за последната права, също трябва да сме внимателни, защото тази права последна може по същия начин и да се поизкриви. Мисля, че ние просто трябва да продължаваме тази линия, защото естествено Европейският съюз, включително и другите партньори, включително и Съединените щати, вече достатъчно ясно намекнаха на Либия, че няма как да излезе от изолацията, без да реши този случай. Както винаги, сте реалист. На финала да ви попитам поне оптимист ли сте за някакво обозримо в срокове решение на казуса? Съвсем кратко. Бих желал много, има съвсем бледи елементи, които дават основание за оптимизъм, и бих желал много да го изкажа, но базирайки се на всички маневри досега на либийската страна, съм предпазлив и не бих желал да ви успокоявам и вас, и вашите слушатели.
