Красимира Медарова, председател на Централната избирателна комисия, в „Седмицата” на Дарик:
Честни ли бяха изборите?
Централната избирателна комисия е органът, който обявява резултатите от изборите. Ние излязохме с решение, с което обявихме избраните народни представители. Спазени бяха всички законови изисквания, на базата на които следва да се вземе решението, и от гледна точка на Централната избирателна комисия обявеният резултат е легитимен.
Има ли основание за касирането на изборите според вас?
Не считам, че аз като представител на Централната избирателна комисия следва да коментирам този въпрос. Още повече в момента, в който е законовият срок за оспорване на законността на този избор и при наличието на заявени становища, че такова оспорване ще бъде направено. Конституционният съд е единственият компетентен орган, който следва да преценява както допустимостта на искането, така и неговата основателност, поради което нека да оставим всеки от органите в рамките на своите правомощия и компетентности да дава отговорите по въпросите, свързани със законността на изборите.
Но вашата лична оценка като председател на комисията е, че изборите бяха. . . каква дума употребихте, легитимни, което означава честни, което означава, че бяха добре проведени и че не виждате вие лично причина да бъде отменен изборът.
Отново искам да подчертая, че след като Централната избирателна комисия е органът, който постановява решението, с което се обявява изборният резултат, а това решение и самият избор подлежат на оспорване и има друг орган, който проверява решението на комисията, недопустимо е представител на комисията да дава оценка на вече взетото решение.
Да, всъщност вие казвате нещо. . .
Мога да коментирам само организацията на провеждане на изборите. . .
. . .важно. Вие казвате, че след като ЦИК е обявил резултата, той не е намерил основание да не го обяви заради някакви неща в процеса на провеждането, т.е., че цялата комисия е намерила изборите за легитимни.
Аз при наличието на взето решение относно изборен резултат, който ние сме обявили. . .
А вие можехте ли да не вземете. . . да вземете решение, че. . .
. . .взето с необходимото по закон мнозинство, резултатът е. . .
. . .че няма да бъде обявен резултат, защото. .. и да изборите някакви сериозни основания?
Решенията на Централната избирателна комисия, включително и решението по обявяване на резултата от изборите за народни представители, се взимат по един и същ механизъм и по една и съща процедура - с две трети мнозинство. При наличие на такова мнозинство в положителна насока решението е в полза на изборния резултат. Теоретично възможно е и при липса на такова мнозинство да не се вземе решение, но ние взехме решение, то е обявено и обнародвано в "Държавен вестник".
А впрочем трябва да вземете решение и за вече конкретните депутати след отказа на тези, които са в две листи.
Да, решението вече е взето. Доколкото ми е известно, днес има извънреден брой на "Държавен вестник", в който то се обнародва. Изтече еднодневният срок, в който те имаха право да заявят своите предпочитания, избраните в два изборни района, всеки от народните представители заяви своите предпочитания и въз основа на тях ние взехме своето решение.
Тоест вие вчера го взехте и днес трябва да излезе в "Държавен вестник".
Да, вчера взехме решението, би следвало да е днес в извънреден брой на "Държавен вестник".
Може ли да се иска касиране на целите избори, или само на определени райони, или на определени депутати по-скоро, каквито две тези се чуват?
Отново правя уговорката, че въпросите, свързани с допустимостта на искането относно оспорване на изборите за народни представители, основателността му, е от компетентността на Конституционния съд, но мога само да посоча разпоредбата на чл. 264, ал. 4 от Изборния кодекс, където е казано, че решението на Конституционния съд за незаконност на изборите за народни представители или на избора на народен представител се изпраща на Народното събрание. Така че в този законов текст, където са визирани и двете хипотези, би следвало да се съдържа отговорът, но отново правя уговорката, че въпроси, които са от компетентността на Конституционния съд, не е коректно да бъдат обсъждани от представител на органа, взел решението за обявяване на резултата от изборите.
И другият спорен момент е дали институциите, които могат да сезират Конституционния съд, са длъжни да предадат жалбата срещу изборите, или могат да преценяват дали има основания да я предат?
Този въпрос е част от преценката за допустимост на искането. Спомняте си, в изборите през 2011-а Конституционният съд се произнесе с нарочно определение по въпроса за допустимостта на искането, което беше внесено за оспорване на законността на избора за президент и вицепрезидент. В настоящия случай, ако има подадено такова искане за оспорване, също би следвало Конституционният съд да се произнесе.
Тогава произнасянето беше в смисъл, че органите, които имат право да го сезират и към които се обръщат недоволните от обявения резултат и от проведените избори, са длъжни да предадат искането за обявяване на изборите за невалидни. Имаше двама съдии на особено мнение - Румен Ненков и Благовест Тунев, които смятаха, че трябва да се прави преценка от тези органи и могат да не предадат.
В този конкретен случай искането беше намерено за допустимо, въз основа на него беше образувано конституционно дело и то приключи с резултат, който потвърди законността на избора.
Тоест вие, движейки се стриктно по практиката и по това, което прочетохте от Изборния кодекс, смятате, че искането би трябвало да се гледа от Конституционния съд и че е допустимо да се оспорват целите избори.
Смятам, че Конституционният съд . . . .
И че Конституционният съд трябва да каже.
. . . .е единствено компетентният орган, който следва да даде отговор на тези въпроси.
ЦИК реши, че няма нарушения в деня за размисъл. Това беше денят, в който излязоха информациите за отпечатаните повече бюлетини, и започнаха коментари от всички страни - медии, коментатори, политически партии. С какви аргументи казвате, че няма нарушение в деня за размисъл?
Иска ми се да внеса малко яснота по този въпрос. Централната избирателна комисия в изборния ден на 12 май се произнесе с три решения, които касаеха предизборната агитация в деня за размисъл, както е придобил гражданственост този ден, в който по закон е забранена предизборната агитация, и това, че има становище на Централната избирателна комисия, че няма нарушения в деня за размисъл, не е фактологично вярно, тъй като в две от решенията, които Централната избирателна комисия взе, бяха констатирани такива нарушения. В едното решение - 2614, те са публикувани на сайта на ЦИК, както и на сайта на БТА, се констатира от медия, която излъчва предавания . . . .
Ако се притеснявате, че ще стане реклама на медиите. . .
Да, няма да дам, няма да цитирам конкретната медия, но тя е . . . .
Не, не, кажете ги медиите. Нали може да се видят, да не ровя, за да стане ясно на хората кои са.
. . .записана в решението и. .. сега. .. и в тази връзка с това решение ми беше възложено да съставя акт срещу съответната медия. Само ще ме извините, номерът на решението е 2607 от 12 май, и ЦИК прие за установеното от страна на доставчика на медийна услуга, това е ТВ7, записано е в решението.. ..
Така.
. .. то е публично, е извършено нарушение на чл. 133 ал. 6 от Изборния кодекс, това е забраната за предизборна агитация.
Това е дето бяха повторили, повторили през нощта . . . .
Да. . .
. . . предаване от предния ден, не съобразявайки всъщност, че тия повторения трябва да ги свалят. Няма значение мотивите, да.
Става въпрос, че е нарушена забраната по закон да се излъчват предавания, които съдържат изборна агитация.
Така, другото нарушение?
Следващото решение, с което констатирахме нарушение, е решение 2620 и то касае интернет страници на политически партии. Става въпрос за три политически партии. Не бих искала аз да ги цитирам, те се намират в решението на сайта на комисията, както казах.
Кажете ги да не ровя да го търся . . .
. .. и е уважена жалбата срещу съдържанието на техните интернет страници, като е констатирано, че в тях има пряка агитация. Добре, тъй като решенията действително са публични, става въпрос за "Коалиция за България", Движение за права и свободи и "Движение България на гражданите".
Какво са пуснали те на интернет страниците си?
Това, което мога да направя, е само да прочета текста на решението, за да няма спекулации с изявленията ми, тъй като аз, когато правя коментари, се придържам към решенията на Централната избирателна комисия и по тази чувствителна тема не си позволявам да изразявам лично мнение. Става въпрос, първо, че произнасянето е по сигнал. Много важно е да се отбележи, че Централната избирателна комисия няма законово задължение да прави мониторинг на всички предавания по медиите, в които може да се съдържа предизборна агитация, поради което и само в случаите на постъпили сигнали може да прецени дали те са основателни или не. И в конкретния случай става въпрос, че интернет страниците на съответните политически партии съдържат номера на бюлетини с отбелязани върху тях знаци и като цяло е направен извод, че аудио-визиуалните произведения. . .
Тоест това няма връзка, и двете. . .
. . .съдържат послания и призив за гласуване.
. . .и двете решения нямат връзка всъщност с големия скандал около бюлетините. По повод на това, че бяхте сезирани, и за това вие взехте решение, че според вас не е имало агитация в деня за размисъл, нали?
И третото решение, с което се произнесе ЦИК на 12 май, това е 2614, което е също по повод на конкретен сигнал, както и във връзка с предоставен ни материал от Съвета за електронни медии, които по компетентност ни изпрати записи на програмно съдържание, излъчвано по програми TV7, NEWS7 и СКАТ в деня за размисъл, както е посочено, за времето от 15.00 часа до 23.00 часа. Разгледано само това конкретно съдържание, по тези три медии, в конкретния период е преценката в решението на комисията, че в тези материали не е установено нарушение на чл. 133, ал. 6 от Изборния кодекс.
Защото вие приемате, че не е призив да се. . . не е имало призиви да се гласува за определена партия.
Отново искам да подчертая - става въпрос за конкретни предавания и за конкретно излъчване, и в тези излъчвания, които са били предмет на сигнала, както е прието в решението, призиви за подкрепа на определено лице, партия или коалиция от партии при участие в изборите не е било констатирано.
Да, тук възниква въпросът, вие стриктно се движите по дефиницията впрочем за агитация и за призиви, всъщност в нея не пише, че можеш. .. че не можеш да агитираш против партия, нали?
В дефиницията няма такъв . . . .
И тоест какво излиза - че българският ден за размисъл е така дефиниран, че ако не хвалиш твоята партия, но плюеш другата в деня за размисъл, няма проблем?
Ами, аз по този въпрос мога да кажа само следното. Централната избирателна комисия, когато разглежда сигналите и когато прави преценката за наличие или не на предизборна агитация, го прави от гледна точка на орган, който се занимава с организацията на изборите и прилага закона. Дотолкова, доколкото обаче това обстоятелство би могло да бъде разгледано и като друго основание, в случая от Конституционния съд при преценката относно законността на резултата от избора, считам, че това вече би бил друг поглед, на друг орган и просто коментар повече по тези въпроси не е редно да бъде правен.
Цветан Цветанов попита защо смятате, че не е имало агитация в деня за размисъл, след като по тези телевизии са предавани пресконференции, зад които, той казва конкретно, от едната страна на Местан се вижда и номер 40 на бюлетината на ДПС, а сте глобили за интернет сайтове, в които се вижда номер на бюлетината?
Ще отговоря на този въпрос, тъй като е конкретен, но действително бих искала да престанем да коментираме предизборната агитация и нарушенията в тази връзка, както вече казах, в срока по оспорване законността на изборния резултат. Това, което ние сме преценявали с решението 2614, е поведението на медията от гледна точка на това какви послания излъчва и дали тези послания, които излъчва, съдържат предизборна агитация. Друга преценка от гледна точка на нарушенията, които вие питахте, това решение няма. Така че при наличие на подобен сигнал теоретично възможно е било да се получи и друг отговор, поради което не може от един конкретен случай да се правят кардинални заключения и в този смисъл заключението, че не е имало нарушения на забраната за предизборна агитация в деня за размисъл, е фактологично невярно, тъй като аз ви цитирах две решения, с които такива нарушения са констатирани.
Всъщност трябва ли да се махне пак този ден за размисъл? Впрочем на предишните парламентарни избори през 2009 г. такъв нямаше. После мнозинството на ГЕРБ го върна в законодателството през 2010 г. Този разговор направо изглежда абсурден. Вие в момента, придържайки се към буквата на закона, което сте и длъжна да правите и вие, и комисията, цитирате направо абсурдизми - че в интернет сайта на партия, която участва в изборите, пише номера, с който участва, и по смисъла на българския закон трябва да я глобите. Още по-смешното е, че по смисъла на българския закон, ако сложиш този номер в далеч по-посещаваните социални мрежи, няма да бъде агитация.
Не, в решението не се съдържа, не се съдържа глобяване, както вие казвате, на партията. . .
Добре.
. . . още повече, че ЦИК не е такъв орган . . .
Това предстои, да, предстои да се вземе решение.
. . .Не, става въпрос, че просто решението е да се свали от сайта това съдържание. Ами, вижте, аз мога да кажа единствено следното. На база на анализа на проведените избори и на проблемите, които възникнаха при тяхната организация и провеждане, следва да бъде направена и преценка дали се налага промяна в законовата уредба и в каква насока.
Вие лично какво мислите? Трябва ли да има ден за размисъл в този, какъвто и да е вид. .. почваме ли да обсъждаме вида . . . Трябва ли да има ден за размисъл в свят с интернет, със сателити, с цифрова телевизия?
Аз мисля, че законът трябва да се спазва такъв, какъвто е. При наличие на законова забрана тя следва да бъде съблюдавана.
Темата за бюлетините. Вие кога разбрахте за арестуваните бюлетини в печатницата?
Ние разбрахме като Централна избирателна комисия от . . .
В смисъл от телевизията ли разбрахте, или преди това?
. . . от прессъобщение, което беше публикувано на сайта на прокуратурата, след което незабавно след като се запознахме с това съобщение изискахме и официална информация от прокуратурата, която да ни бъде предоставена.
Преди да обсъдим въпросите с технологията за печатане на бюлетини, според вас може ли да са използвани бюлетини за подмяна или за раздаване на попълнени бюлетини за гласуване с тях, или за индианска нишка? Тоест първо да отговорите на по-глобалния въпрос - вие виждате ли в тези бюлетини проблем, опорочил изборите?
Тъй като в момента по този въпрос се води досъдебно производство, отговор няма как да бъде даден. Отговор ще даде прокуратурата, когато го приключи, и в крайна сметка съдът, ако се установи, че има основания да се разглежда този случай от съд. Ние нямаме информация за други бюлетини, извън легално раздадените по секционните избирателни комисии и извън тези, които са предмет на досъдебното производство, да са били разпространявани където и да било. Такава информация нямаме.
Какъв е правилният ред да се искат допълнително бюлетини от районните комисии, от секционните комисии, в случай че бъде установена повреда? По това стана дебат, по повод на пресконференция на прокуратурата, ЦИК разпространи едно съобщение. Може ли да обясните как става всъщност? Ако ти в секционната си комисия видиш, че са ти пратили слепени бюлетини и не можеш да ги използваш, от кого трябва да ги искаш? Как да получиш още?
След като бъдат предадени бюлетините, след тяхното отпечатване, и бъдат доставени от представители на администрацията, районните избирателни комисии и секционните избирателни комисии в изборните помещения, ако в самия изборен ден . . .
Може и предния.
. . . се окаже недостиг на бюлетини, тогава районната избирателна комисия по процедурата снабдява секционната комисия, по същата аналогична процедура снабдява с . . .
А районната откъде ги търси?
. . . бюлетини.
Тя районната си има . . .
По принцип . . .
. . . при нея ли, в склад при нея ли ги държи, или как?
По принцип бюлетините следва да се държат, да се съхраняват в общините преди доставянето им в секционните избирателни комисии, което става в деня преди изборите. Тъй като по закон следва да се отпечата 10 процента допълнително количество, този резерв е възможно по преценка на районната избирателна комисия част от него да остане в общините. След което, тъй като предаването . . .
Да, но това става предния ден.
. . . се извършва с представител на администрацията и на районната избирателна комисия.
А, ако примерно си в хипотеза в четвъртък, петък още. . . комисиите да са получили бюлетините и виждат, че има проблем, а в общините още няма от допълнителното количество, тогава какво се прави?
Мисля, че няма как предварително да бъдат получили бюлетините.
Нали такъв казус разказваше прокуратурата?
Става въпрос, че при доставката от печатницата на самите бюлетини, когато районната избирателна комисия, както и аз самата бях сигнализирана с такъв случай, първоначално види бюлетините и констатира, че те са слепени . . .
Така.
. . . сигнализира администрацията на Министерския съвет относно каквито и да било проблеми с бюлетините, след което те се решават на това ниво, тъй като . . .
Тоест. .. да откъде, откъде трябва да се вземат? То няма друг вариант, освен от печатницата, така, както го описвате.
. . . още не са предадени на секционните комисии. . . А по отношение на реда за доставка, аз не мога да дам отговор, компетентен отговор, защото ние нямаме като Централна избирателна комисия отношение към този процес, ние не се намесваме нито го контролираме. Аз в момента коментирам законовите положения. Би следвало представители на Министерския съвет да дадат отговор за конкретната процедура.
Според вас трябва ли, като урок от този случай, оттук нататък не Министерският съвет, а направо Централната избирателна комисия да се занимава с печатането, разпространението, заменянето на повредени бюлетини?
Аз единственото, което мога да кажа, е, че при положение че това задължение и правомощие бъде предоставено на Централната избирателна комисия, тогава тя ще има ангажимента да следи целия процес, да го контролира и да има информация за него. На този етап обаче законовата уредба е друга.
Какъв е статутът на бюлетината в България? Това ценна книга ли е?
Бюлетината е изборна книга.
Какво значи това? Може ли човек вкъщи, който е голям фен на изборите и е решил за всеки избор да си прави по една стена, да си отпечатва даже с подръчни средства, на принтер, бюлетините, които вие също сте обявили как изглеждат, да си прави. .. за украса и така накрая да се получи една атрактивна къща на два етажа, за 20 години на всяка стена различни бюлетини? Има ли проблем, това престъпление ли е да го направи някой?
Ако се спазват законовите процедури, това не би следвало да се допуска, тъй като ние като Централна избирателна комисия взимаме решение за вида на бюлетината, така както е по закон относно нейните реквизити, и го обявяваме. Но решението, което взимаме за техническия образец на бюлетината, самият технически образец не се обявява. Той се предава на администрацията на Министерския съвет, които впоследствие го предават на тези, които изработват бюлетините, плюс самата защита на бюлетините е достояние на силно ограничен кръг лица. Така че не би следвало една бюлетина във вида, в който отговаря на всички законови изисквания, плюс защитата, която също е законово изискване, да може да се изработва от друг освен от печатницата, на която е възложена поръчката за изготвяне на бюлетините.
Тоест колекциониране например на бюлетини според българското право е невъзможно.
Не, забранено е. . .
Забранено е.
Това е забранено. Забранено е изобщо изнасянето на бюлетини от. . .
Не можеш по една бюлетина да си вземеш за спомен.. .
. . .изборните помещения.
. .. да си имаш, да знаеш.
Абсолютно е недопустимо.
Така, а според вас трябва ли да се вземе решение бюлетините да се приравнят на парите и да се печатат само от държавната печатница на централната банка, както е по Закона за БНБ за парите?
Въпрос на законово уреждане, въпрос на преценка от необходимостта от защита на бюлетините. Ако се прецени, че се налага по-голяма защита на бюлетините, е възможно.
Да, защото според сега действащия закон няма как да стане без обществена поръчка. Това, че една печатница е държавна, не я прави привилегирована при печатането на всичко друго извън бюлетините. . . извън парите.
Ако в законът се запише конкретният орган, отговорен за изработването на бюлетините, тогава вече би могло да се избегне това, което вие казахте - случайна изработка от случайно спечелил изпълнител, пак по реда на Закона за обществените поръчки.
Понеже основният упрек от прокуратурата на този етап изглежда, че сега в България могат безконтролно да се допечатват бюлетини, те да пътуват безконтролно в страната, респективно да се създава съмнение, че се използват за всякакви цели.
Аз нямам такава информация. Погледът на Централната избирателна комисия е, че Министерският съвет спазва ангажиментите, които има във връзка с изработването на бюлетините. Ние нямаме друга информация. По отношение на това досъдебно производство, пак казвам, прокуратурата е органът, който трябва да каже има ли нередности.
Купуването на гласове. Имате ли данни, че те са повлияли на вота? Може би да използваме наложилата се в последно време терминология - купуване на гласове, от една страна, от друга страна, зависим вот. . . т.е. без пари да ти дадат, ама понеже имаш да връщаш на някого пари или работиш при него, или по някаква друга причина, отиваш и гласуваш за някого. Това според вас може ли да се превърне в основание да се оспорят изборите? От това, което имате при вас като информация.
Така. Сега, всички тези деяния, които вие описахте, представляват престъпления. Дали има извършени престъпления или не, знаете, че се установява само с влязла в сила присъда. При нас има сигнали, които постъпиха след приключване на изборите, включително вчера постъпиха такива сигнали, за купуване на гласове, но това, което може да направим като Централна избирателна комисия, е да ги препратим на компетентните разследващи органи и да изчакаме тяхната преценка и произнасянето на съда, т.е. само ако има влязла в сила присъда, може да се приеме, че има купуване на гласове, а вече от конкретните присъди би зависило как това ще повлияе на резултатите.
Всъщност в България няма практика колко гласа, ако се купят, и с влезли присъди в сила това бъде констатирано, това може да води до отмяна на изборите.
Това е конкретна преценка във всеки един конкретен случай, в зависимост от броя на установените такива гласове. Няма как общо да се отговори.
Има ли разминаване между резултатите, които вие обявихте, и резултатите от австрийската фирма SORA, наета от тогавашната опозиция? Впрочем на SORA окончателните данни, може би аз не знам къде да търся, не ги намирам, но те обявиха на базата на повечето протоколи, вие вероятно сте сравнявали в ЦИК дори от чисто любопитство, каква разлика виждате?
Това, което мога да ви кажа, е, че единственият легитимен резултат от изборите след тяхното приключване е решението на Централната избирателна комисия, с което се обявяват резултатите от изборите. То се намира на нашия сайт, поради което резултатите от паралелното преброяване няма никакво основание да се сравняват с нашите резултати, от Централната избирателна комисия. Политическите партии, коалиции, кандидатите биха могли да ползват тази информация, но ние като орган не.
От SORA говорят, че са намерили 14 000 бюлетини извън образеца. Какво значи това? Вие намерихте ли такива… 14 000 извън образеца?
Отново казвам, че не мога да коментирам становищата на тази организация. Това, което официално мога да кажа, е, че в обобщените актуализирани данни от гласуването, които ние сме публикували, в съдържанието на избирателните урни бюлетини,
които не са по установения образец, точка 11, буква А, са 16 046 за цялата страна.
Тоест вие сте намерили даже повече от SORA. Тоест вашите комисии.
Уточнението е, че това са данните, които са записани в протоколите, това е преценката на секционните избирателни комисии. Те така са преценили тези бюлетини, че не са по установен образец, и са ги отразили в техните протоколи. Ние нямаме основания на този етап да приемаме нещо друго.
Откъде могат да се появяват такива бюлетини? Как технологично всъщност можем да си представим, ако започнем да гадаем какво може да стане с това, че някой си е отпечатал 350 000 бюлетини например в повече? Как технологично те могат да влязат в изборния процес при всички стъпки, през които минава той?
Аз не съм запозната точно с технологията на печатането. Възможно е да има някъде допусната печатна грешка, може би, не съм компетентна и така се притеснявам да коментирам въпроси, по които не съм компетентна. След като законът е предвидил такова изискване за невалидност и секционните комисии са преценили, че намерени бюлетини попадат в тази категория, са ги записали. В хода на анализа на изборите би следвало да се прецени дали някоя от другите невалидности не е била неправилно оценявана като такъв вид невалидност.
Какво е обяснението за неработещи ксерокси - въпрос, повдигнат от лидера на ДПС Лютви Местан? Колко последно ксерокса не са работили в тези над 11 000 секции, нали?
Да, 11 902…
Направо 12 000.
Ние информация за неработещи ксерокси като ксерокси, в които има повреда в самата машина, нямаме. Информацията, която ни беше подадена…
Липсващ тонер, добре.
…беше за… да, изчерпване на мастилниците в определени места, в тези копирни машини. Предварително беше създадена, искам да подчертая, много добра организация между Министерския съвет и изпълнителя на тази поръчка за доставка на копирните машини, и ние също се включихме в тази комуникация. Изпълнителят имаше работещи сервизи, мобилни групи бяха организирани, плюс магазини, които работеха и от които можеше да се получат допълнителни мастилници. Отделно от това бяха предвидени и резервни количества. И трябва да ви кажа, че във всеки от конкретните случаи незабавно се реагира, когато ни бяха подадени сигнали. Свързахме се и с изпълнителя, и с представителите на Министерския съвет и мастилниците бяха доставени.
Какъв беше мащабът на проблема? Той във възможността технологична грешка ли е?
За мен по информацията, която в Централната избирателна комисия постъпи, не беше голям мащабът, защото ние нямаме оплаквания, че някой не се е снабдил с ксерокопие на протокол. Точно такъв вид оплакване няма. Оплакване за свършило мастило да, но ние се опитахме да компенсираме. Възможно е да има изолирани случаи, в които да не са били предоставени ксерокопия, но в никакъв случай това не е от голям мащаб проблем.
Този разговор също изглежда абсурден в един модерен свят. Вие виждате ли шанс да се въведе машинно гласуване, където всеки глас автоматично да се отчита директно при вас?
Това, което мога да кажа, е, че при разглеждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс имаше внесени такива законопроекти. Законодателят на този етап не прие такова решение. Има предвиден за изборите за Европейски парламент един пилотен проект за гласуване по интернет, което ще…
Ама ние нали правим… България прави тия пилотни проекти преди, по ваше време, докато вие управлявахте, комисията нямаше ли такъв… пак пилотен проект, в коя община беше…
Не, имаше предвидено в закона… не, имаше експериментално преброяване, преброителни комисии, те и сега са част от действащото законодателство. Говорим за гласуване по интернет, което…
Гласуване по интернет досега нямаше ли някъде преди години.
Не, от 2011 г. в Изборния кодекс имаше предвиден такъв раздел, но Конституционният съд го отмени…
А, каза, че няма гаранция, да, да.
…да, в тази част, поради което такъв вид гласуване не е било провеждано.
Тоест сега вие догодина за евроизборите за първи път, вие, ние, българите, ще опитаме дали… в коя община ще се прави това?
В коя община конкретно не може да се каже. То е предвидено като… то е за изборите за Европейски парламент и е предвидено, има конкретни законови изисквания… ще се определи конкретно след насрочване на избора.
Трябва ли според вас, ако продължим дебата за деня за размисъл, да отидем по-далеч и за самия изборен ден, да бъдат отменени забраните за обявяване на социологически проучвания? Впрочем да подчертаем, че през тази година предвид становището на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и изричното искане от Съвета за електронни медии посочването поименно на класацията на песни като проблем голям за изборния ден, Дарик не направи тази класация, но впрочем имаше 9 други класации в интернет на какво ли не - от това къде слухти крайслерът, пред кои къщи, в Банкя или на „Позитано”, през това какви книги се търсят най-много на книжния пазар в Скопие или кои жаби и в какъв цвят жаби най-бързо бягат в една нова игра, „Луди жаби”, която е станала особено интересна в неделя. Според вас този абсурд трябва ли да престане?
Ние не за пръв път с вас говорим по този въпрос, но аз отново ще се въздържа от коментар в контекста на сроковете, които текат по оспорването на законността на изборите. Това, което мога само да кажа, е, че при прегледа на решенията на Конституционния съд констатирах, че 1997 г. има едно решение, с което е разглеждан въпросът относно…
Да, тогава главният прокурор Иван Татарчев сезира по искане на Дарик…
… да, допитванията до общественото мнение по повод изборите… Може би и сега в контекста на актуалната законова уредба и актуалните обществени отношения този въпрос е възможно да получи и друг отговор, но, пак казвам, действащият закон трябва да се спазва такъв, какъвто е дебатите да се извършват не по време на избори, а в едно по-спокойно време…
Нали вярно разбирам законодателството, че във Facebook с десетки хиляди твои приятели няма никаква пречка да си пускаш всякакви графики, а един сайт с примерно няколко хиляди или няколко стотин посетители има пречка, според българската правна изборна мисъл.
Социалните мрежи са изключени от регулацията за предизборна агитация. Така е преценил законодателят.
Включените в забранителните списъци тази година… забранителни списъци за гласуване, повече или по-малко бяха спрямо миналите избори?
По-малък брой избиратели, тъй като и основанията, на които те се включват за този вид избори, са различни. Няма уседналост, а това, което…
Имаше ли много… за първи път…
…е ценното, беше, че имаше механизъм за защита.
Много ли хора я използваха? До началото на май трябваше да кажат, че са се видели в своя списък.
Нямаме информация, нямаме информация много хора да са я използвали, но хубавото е, че нямаме информация, че нечия възможност на избирател да се възползва от това право е била препятствана.
Друга откровена глупост в българското избирателно законодателство е как се гласува в чужбина. За всеки избор хората трябва, всъщност в чужбина да бъдат наказани да ходят два пъти - да подават заявления, че искат да гласуват, и след това да гласуват. Това стана повод за доста неразбории и протести на българи по света. Според вас искането, изискването за 1000 заявления за гласуване в чужбина трябва ли да отпадне?
Това е законово изискване за разкриване на втора секция, след като веднъж са получени 20 заявления за секциите, които са в дипломатически и консулски представителства, и 100 заявления за секции извън тях, там, където законодателството на чуждата държава допуска това. В настоящите избори законодателят предвиди възможност и ние реализирахме да бъдат подавани заявления чрез интернет, чрез една електронна форма, което изключително много облекчава възможността на избирателите да подават такива заявления и съответно увеличава шанса да бъдат открити повече секции за гласуване.
То всъщност проблемът е, че трябва да се намери критерий, по който да бъдат откривани секциите по света.
Действително необходимо е да се намери някакъв баланс между броя на заявилите си и броя на секциите…
Защото за един човек да правиш секция може би не трябва, но…
… но действащият закон, да, е на база това колко избиратели е допустимо да гласуват в една секция, а те са 1000. Този критерий е използван.
Любопитна е позицията ви по друг дебат - трябва ли кандидат-депутатите да могат да се отказват от имунитет? Защото се оказва, че за разлика от депутатите, в Изборния кодекс не е предвидена такава възможност и…
Тази възможност… да, тази възможност относно отказа от имунитет, ако мога популярно така да го нарека, не се предвижда в Изборния кодекс. Въпросът е, че действително за кандидатите за народни представители не е предвидена възможност за такъв отказ, но ако питате за личното ми мнение, в конкретния случай мога да кажа, че това е една защита, която е предвидена в полза на кандидатите за народни представители.
Тоест по-добре е да не могат да се отказват с аргумента да не почнат да ги натискат.
Въпрос на законова уредба е дали те ще имат право да се отказват, или не. След като тази преценка е предоставена на тях и те могат да преценят дали да се откажат или не, при това положение няма как да говорим за натиск. Колкото повече възможности предоставя законът, толкова по-добре. Просто не е уредена тази хипотеза законово.
Е, не, всъщност какво може да се случи, за да разберат слушателите? Предвижда се възможност, че може да се откажат, започва натиск и публичен: а, ти се откажи сега, след това отиват и те арестуват, и както във времената на Алеко Константинов, той разказва, арестуват опозицията по време на предизборната кампания. А ако не се…
Аналогични съображения и за народен представител могат да се изложат, така че…
… ако не се, не, ако не се откаже сам обаче, започват всички да викат: а, страх те е, значи си виновен. И, общо взето, няма да има верен ход. Четох на вашия колега от ЦИК Бисер Троянов подобни разсъждения, че може би не е толкова лесно да вземем решение да могат да се отказват.
Да, действително решенията, които касаят категорията имунитет в различните му видове, обикновено не се взимат лесно и действително трябва да се преценяват внимателно.
Удачно ли беше удължаването на изборния ден до 20.00 часа? То не беше ваше решение, нали, да кажем, че законодателното решение беше такова, за първи път на тези избори. Тоест реши се, че народът ходи по-късно?
Аз мисля, че това решение не създаде проблеми. Нямаме, нямаме оплаквания. В тази връзка нямаше късно…
Извън медиите, които излъчваха до по-късно пресконференции.
… да, отворени… Секциите бяха почти във всички случаи отворени на време, така че може би е удачно решение.
Може ли да се изправи несправедливостта депутат от Видин да влезе с 474 гласа, ако са верни сметките в печата на различни експерти, а другаде с десетки хиляди гласове? Това, това не зависи също от ЦИК.
Избирането, да, избирането на народните представители в отделните изборни райони се извършва по методиката, която ние приехме, а критериите, на базата на които се изготвя методиката, са залегнали в закона. Това е механизмът, по който се определят
гласовете, с които се печели мандат в отделен изборен район. Аз не бих искала да коментирам методиката в детайли, тъй като предпочитам математици да правят това. Просто по действащата методика това е законно.
