МРРБ и Министерството на финансите стоят зад предложението спасителните археологически разкопки да се възлагат чрез обществени поръчки, а Министерството на културата само формално внася тази промяна. Тезата е на археолози, които са категорични, че ако спасителните теренни проучвания минат по Закона за обществените поръчки, това ще се отрази на качеството на разкопките и в крайна сметка ще доведе до унищожаване на културно наследство.
Промените в Закона за културното наследство бяха внесени преди седмица в Народното събрание. През последните години често археолозите бяха обвинявани, в това число и от премиера Бойко Борисов, че с работата си бавят строителството на определени пътни отсечки в страната.
В интервю за предаването на Дарик „МеждУредие" директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Людмил Вагалински заяви, че идеята на законовите поправки е да се угоди на големите инвеститори. Той е категоричен, че научната дейност - каквато са археологическите разкопки, не попада в обсега на Закона за обществените поръчки. По думите му търговете по ЗОП в България са много често обект на съдебно обжалване, а освен това било мит, че те щели да осигурят по-голяма прозрачност на финансирането и процедурите, свързани с разкопките:
Да ни кажете имате ли и какъв интерес имате от пряката си професионална дейност, защото имаше такива реплики, че археолозите протестират срещу тази промяна в закона, защото не са доволни от това, че някой иска да сложи ред и контрол, да спре монопола в тази дейност.
Що се отнася до това за монопола, не разбирам много добре същността на въпроса. Археологията в България е държавна, археолозите я вършат. Всички те са работят в държавни институции. Няма кой друг да върши тази работа освен тях, те са експертите. Ако се има предвид Националният археологически институт с музей при БАН и му се вменява, че той е монополист...
Първо, методически и според закона за културното наследство той затова е национален - отговоря за територията на страната по отношение на методиката и на това спазва ли се качеството на научното изследване на съответното археологическо проучване. Но ако само НАИМ е наистина монополист, както вменяват някои министерски чиновници, то тогава защо асоциацията на българските археолози е на абсолютно същото мнение. Нейният председател е от СУ, в ръководството й влизат хора от НБУ, от музеите и асоциацията обединява над две трети от всички археолози в страната. Това е все едно да кажем, че Агенция „Пътна инфраструктура" е монополист. Ами тя си върши работата - агенция за пътищата е. Така както го правим и ние. Не разбирам за какъв монопол изобщо може да се говори.
И вашите ли най-големи опасения от тази поредна предложена промяна в закона са свързани с така наречените обществени поръчки и това, което ще се налага да правите вие, археолозите?
Идеята теренните археологически проучвания да бъдат предложени на търг, първо, е незаконна, защото според сега действащия закон за обществените поръчки научните изследвания са изключени от търгове точно защото са научни изследвания. И те не са строителна, изкопна или някаква друга дейност. Тогава би трябвало да въведем търгове и в университети и за всичко, което касае науката в България, което се опасявам, че не би могло да стане. Тоест това, което ме учудва, е, че се иска такава поправка в Закона за културното наследство, която противоречи на действащ в България закон. И затова е повече от изненадващо.
Кой стои зад това предложение според Вас?
Зад това предложение стои МРРБ и Министерството на финансите. Министерството на културата просто изпълнява една такава заръка, което го знам от самите хора в министерството в лични разговори. Те просто са принудени да приемат тази идея, тъй като формално тя трябва да мине през Министерството на културата. Понеже става въпрос за инвеститорски, големи интереси, в случая са двете Министерството на финансите и на МРРБ и, разбира се, съответните инвеститори.
Не смятате ли обаче, че тъкмо този казус - обществените поръчки, ще изиграе лоша шега на тези, които искат да ускорим строителството на магистралите? Защото не е тайна, че обществените поръчки в България се обжалват до дупка.
Не само че обществените поръчки се обжалват до дупка, търговете и скоро беше изнесена цифра мисля от министър Павлова, че поне 80 на сто от тях се обжалват, а по-притеснителното в случая е идеята, че търговете сами по себе си са една панацея и ще доведат до една прозрачност - любимо клише, което се употребява, и до снижаване на разходите, не отговаря на действителността, особено в България. От 4,5 млрд., които се движат годишно за обществени поръчки в България, 1 млрд. потъва в нечии джобове и те са изнесени публично тези факти от съответните специалисти. Що се отнася до науката и специално за археологията, ако търсим най-ниската цена, ние не можем да правим наука. Няма как да стане. Това означава да се разруши археологическото наследство, защото ще паднем, под такива стойности ще се говори за изпълнение, такива суми, които няма да позволят качествено да бъде свършена тази научна дейност. И при това положение то просто ще се разруши. Идеята е да се търси дъмпинг на всяка цена и да се угоди на големите инвеститори, независимо кои са те - държавни, обществено-публични, частни. Това е един диктат от страна на инвеститорите и той няма нищо общо с науката и с широко прокламираната идея от правителството и от Министерството на културата, че така щяло по-добре да се съхранява културното и в случая археологическо наследство и процрачност и прочие. За каква прозрачност говорим, при положение че има и то е ценоразпис, а не методика, както се нарича, за остойностяване на археологическия труд, която е привързана към средната работна заплата в страната, има конкретни измерения. Всяко перо в план-сметките на археолозите е многократно проверявано, договори, финансово се проверява по много пъти и е просто застопорено. Много добре се проверява разходът от средства. Отделно министерска комисия проверява, приема обектите, гледа аварийната консервация.
