Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев събеседник в „Седмицата” на Дарик:
Да кажем визитката ви в началото за тези, които не си спомнят точно кой сте. Роден 1978 г. Хасково, 2002 се дипломира като икономист и в собствената си автобиография сте написал на английски, как ще се чете това - „Уеслиън”…
„Уеслиън”.
…юнивърсити в Мидълтаун, Кънектикът, САЩ. Нещо, поставено впрочем под съмнение вчера.
Вижте, не мисля да се обяснявам, че нямам сестра…
Вие сте там бакалавър по…
Точно така, бакалавър по икономика.
…казва Татяна Дончева, по изкуства. И наистина от това, което сте изпратили, пише арт.
Пише арт, защото икономиката е либерал арт, икономиката е хуманитарна наука. Либерал арт означава хуманитарна наука, затова пише бачъръл ъф арт. Който познава американската система на образование знае, че икономистите в Либерал арт колидж, хуманитарните науки, получават диплома бачълър ъф артс. Това означава бакалавър на хуманитарните науки.
А как попаднахте в този университет, който не е много известен в България?
Той не е много известен в България, но е един от най-добрите либерал артс университети в Щатите. Кандидатствах в 30-40 университета. Този беше най-добрият, в който ме приеха, и затова реших да уча там. И то бях приет на пълна стипендия. Всъщност, аз след 18-ата си годишнина съм се издържал винаги сам.
А как си обяснявате, че ви няма името в регистрите, ви нямало? Честно казано…
Няма такъв регистър на университета. Влезте в страницата на „Уеслиън юнивърсити” и ще видите има ли регистър на студентите. Но има телефони, има имейл, има централна служба по регистрацията. Всеки може да се обади там и да попита, 2002 г. Дипломата я изпратиха нашите PR-и на всички медии, за да видят как се изписва правилно моето име на английски. Може би някой е направил грешката да спелува името ми грешно на английски или пък това си е абсолютна спекулация. Не мисля да я коментирам просто тази тема.
Затваряме тази тема. Продължаваме…
Има си телефони, всеки, който иска, може да се обади и да попита. Наистина в България някой път се получава така, че човек се обяснява за това, че няма сестра.
После отивате в лондонския университет по икономика и политически науки…
Не после, не.
…счетоводство и финанси.
Не после. Между 1999 г. октомври и 2000 г. юли месец съм завършил едногодишен курс, който е част от дипломата ми в „Уеслиън юнивърсити”, като студент в програма за обучение в друг университет в чужбина. Това е… американските университети дават такава възможност едната от годините, вместо да си 4 или 5 години в университета, едната от годините да отидеш в друг университет, ако искаш да научиш нещо специфично. И специфичното, което го нямаше в моя университет, бяха повече курсове по финанси и счетоводство. И аз затова бях в лондонското училище по икономика.
След това оставате в Торонто, в Канада, в консултантската компания KPMG, където започвате работа…
Да, защото родителите ми получиха зелена карта, грубо казано, за Канада. Заминаха за Канада и аз заминах с тях лятото на 2000 г., за да им помогна да започнат своя живот там, да изградят своят живот. Те нямаха нищо. Познанията им по английски не бяха кой знае колко добри.
После се връщате в България?
Не после се върнах в Щатите, за да си завърша последната година от образованието.
2002 г., така.
И 2002 г. се върнах в България.
Така и тук работите в „Нютон финанс мениджмънт груп”, София. След това отивате в областната управа на област Хасково. Ръководите проекти с европейско финансиране в Агенцията за подпомагане развитието на малкия и средния бизнес, в районният съд в Хасково, в Алианса за регионално сътрудничество и развитие. И след това минавате кратко партийна кариера или по-скоро членство в НДСВ и след това вече започва политическата ви кариера в ГЕРБ. Това ли е биографията ви?
Не, не е това, защото във времето се разминава вашето членство в НДСВ, което споменахте. Аз 2001 г., лятото, като се върнах, понеже всяко лято съм се опитвал да работя нещо, за да трупам опит и да изграждам някакво CV. Познавах Стамен Тасев, защото учих със сина му Станой Тасев в „Уеслиън юнивърсити”. Стамен Тасев имаше…
Той беше един от функционерите на НДСВ.
…да, имаше консултантска компания. Работих за него. Покрай него и с Владо Каролев и оттам е това, че аз едно време едва ли не съм работил с НДСВ, но това беше за няколко месеца лятото на 2001 г. Оттогава нататък нямам нищо общо с НДСВ.
И след това учите и в България - УНСС, маркетинг и завършвате миналата година…
Да, като депутат имах, въпреки че бях от активните депутати според мен, включително участвах навсякъде в медиите, където ме поканеха или ме изпратеха, имах достатъчно време и реших да се запиша магистратура. Преди това винаги съм работил по няколко неща. Дори и с проекти, когато се занимавах, в тези 5 години между 2004 г. до 2009 г., през тези пет години аз съм бил ръководител на повече от 20 проекта. Значи, по четири проекта на година, които вървят едновременно. Освен това бях изпълнителен директор на едно дружество със специална инвестиционна цел за инвестиции в имоти. Така че винаги съм се опитвал да се занимавам с много неща и съм бил много натоварен. Но като депутат имах достатъчно време и реших да запиша магистратура в УНСС в началото и се дипломирах миналата година.
Така. В парламента сте член на комисията по бюджет и финанси, на комисията по икономическа политика, икономика и туризъм, където бяхте и заместник-председател. На 18 май миналата година ставате заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Тази седмица ставате министър. Владеете английски. Женен с 2 деца. Малко дълго представяне, но сега вече изчистихме всички въпроси, които отвориха около името ви покрай избора ви за министър.
Да ви кажа, чувствам се уникално омърсен от всичко това, което се случва, просто… Не мислех, че може да се, чак дотам да се преекспонират нещата, един слух да се превърне в едва ли не водеща новина.
„Горубсо”. Купува ли дружеството или поема концесията новият инвеститор там - Николай Вълканов, който е собственик на „Минстрой Горубсо- Златоград”.
Да, купува дружеството с активите и пасивите. Това е най-доброто решение според мен - някой да купи както концесията, така и активите на тази, на този рудник, защото, ако се беше стигнало след 18-20 дни до отнемане на концесията, ние нямаше да спрем процедурата, без да се разреши въпросът със заплатите и осигуровките на хората, то тогава хората имаше опасност да останат дори година без работа.
А колко месеца не са плащани заплатите?
За януари и февруари мисля, че не са изплатени заплати, декемврийските ги платиха преди две седмици, ако си спомням добре. Но ние се надяваме и аз говорих сутринта с банките, и с г-н Вълканов и с управителя на „Горубсо Мадан”, те са направили ведомостите за заплатите. Вълканов е, превежда парите в момента от Първа инвестиционна банка в ДСК и в СИБанк, където са сметките на хората, които работят там и се надяваме до 12, 13 часа най-късно хората да са си получили парите по сметките.
Вие отговаряхте за концесиите в Министерството на икономиката. Имахте ли задължения да следите кой кога колко заплати плаща?
Не, нямаме задължение да следим заплатите, имаме задължения да следим кой си плаща концесионните възнаграждения и дали се изпълнява концесионният договор.
Плащаше ли ги досегашният собственик?
Досегашният собственик, преди да се, преди да започнат протестите, в края на февруари ние му изпратихме писмо, че не си е платил за първото и второто полугодие на миналата година концесионните възнаграждения, с предупреждение, че трябва да го направи в 14-дневен срок. Сумата беше…
Защо толкова късно? Ако е за началото на миналата година, защо чак в началото на тази година?
Защото концесиите се проверяват веднъж годишно, те са около 400 концесии, всяка от тях минава преглед веднъж годишно и тогава се е паднало, просто в графика се е паднала проверката на „Горубсо Мадан”.
Като министър ще проверите ли това, защото не звучи много логично това с веднъж годишното. Тогава излиза, че няма никакъв смисъл да се слагат тримесечни концесионни такси, като никой не следи дали ще се внасят.
Те са на полугодието.
Добре, шест месеца.
Концесионните възнаграждения са на полугодие.
Би трябвало държавата да знае на първия ден след изтичане на срока, че не е платен…
Държавата знае и изпраща писма до концесионера. Но решението да се предприемат действия срещу този концесионер, се взема от комисия по контрол и впоследствие от зам.-министър или от министър. Така че тази комисия по контрол, тя не може всеки месец да прегледа всички 400 концесии. Тя си има график, с който налага санкции тогава, когато се налага. Та, ако след първото полугодие не бъде платено концесионното, тогава единствено влиза писмо за това, че трябва да се плати. Това не е, това не е проблем. Няма…
Длъжен ли е концесионерът да работи? Ако получиш една концесия, примерно нещо, даже да е по-ясно на хората, концесия за плаж, тя не е във вашата сфера, но ти можеш ли да си го затвориш този плаж, да не събираш пари, да не слагаш чадъри.
Длъжен е да плаща минимално концесионно възнаграждение, без значение дали добива или не добива. Има случаи, в които някои кариери заради примерно кризата и икономическата обстановка са престанали да добиват, инертни материали например, но имат минимално концесионно възнаграждение. Няма изискване за минимален брой…
Същото важи за мините, нали?
…минимален брой хора. Същото важи и за мините. Разбира се, с някои изключения там, където има, се провеждат конкурси, там се оценява и това колко работни места и какви инвестиции ще бъдат направени.
Понеже казвате през седмицата, че според вас държавата трябва да гарантира оттук нататък да не се дават концесии на концесионери, които не са доказали, че са достатъчно отговорни какъв ще е механизмът?
Ами, няма да се разглеждат заявления за търсене и проучване, няма да се дават концесии на физически или юридически лица, които в миналото са обявявали несъстоятелност например.
В момента го няма това в закона, така ли?
Или имат задължение, или имат задължение за данъци и осигуровки. В момента това го няма в закона, това е изискване, когато ние провеждаме конкурсна процедура. Но конкурсни процедури се провеждат единствено за доказаните запаси, за запасите, които държавата е намерила в миналото и знае, че на определени места има някакво богатство. В останалите случаи, когато се търси, без да има доказани запаси, няма такова изискване.
В Кюстендил също протестираха 200 работници за неплатени заплати от милион и половина лева, този път от строителна фирма. И на нея ли ще търси купувач правителството? В смисъл, че създавайки прецедент с намирането на решение с „Горубсо” в Мадан, сега към вас могат да се насочат очакванията, че ще решавате проблемите на всички закъсали фирми заради кризата в България.
Не можем да решим проблемите на всички фирми. Случаят с „Горубсо Мадан”, е малко по-различен, защото държавата също е участник в тази компания с това, че е дала правото на тази компания да добива подземно богатство. А в случая, който вие споменахте, държавата не участва.
Подкрепяте ли идеята работниците да станат пръв кредитор - преди банките, преди държавата? Впрочем те сега са четвърти в процедурите по несъстоятелност.
Ами, това трябва добре да се обмисли, според мен това е по-скоро въпрос към министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика.
Някой ще каже, че е важен икономически въпрос, защото пък възраженията са, че банките, ако не бъдат гарантирани, че ще си взимат парите, няма да дават кредити. Тоест сега се пита какво мисли министърът на икономиката. Мисли ли той, че най-важни трябва да станат работниците или най-важно е да има пари в дружествата от банките?
Ако няма, ако банките не кредитират тия дружества, те няма да разкриват работни места.
Т.е. вие по-скоро сте против такава идея с това изречение, което казвате.
Аз съм за това да се дават възможности за инвестиции, защото тези възможности за инвестиции разкриват работните места.
Т.е. разминавате се с министър Тотю Младенов по тази тема?
Да, мисля, че хората са… ние първо трябва да мислим за хората, но мислейки за хората, ние трябва да им създаваме работни места, устойчиви работни места. Няма да ги създадем, ако развалим бизнес средата.
А подкрепяте ли работниците да станат привилегировани в процедурите по Гражданско-процесуалния кодекс за получаване на заплати? Защото там също ще важи същият въпрос - защо доставчикът на суровини като кредитор да не бъде също привилегирован и да не минава през съдебни дела. Това е втората идея на социалния ни министър.
Ами, не съм говорил с министър Младенов, не искам да коментирам, преди да обсъдя с колегата каква му е точно идеята.
Понеже заговорихме първо за икономиката, макар че всички, като се срещнат с вас, почват да ви питат за „Белене”. Ще стигнем и до „Белене”, но първо да свършим с икономическите въпроси.
Сигурен бях.
Смятате ли за правилни проверките на цените за борба със спекулата, така да се каже?
Мисля, че държавата трябва да се погрижи за това да създаде пазарна среда. Ако има пазарна среда и цените се определят от търсене и предлагане, тогава тази цена е най-правилната, без значение какво е номиналното изражение.
Т.е. ще кажете на министър-председателя да спре да праща министри да гледат колко са цените на яйцата и да притискат с различни други механизми продавачите?
Няма нищо лошо в това министрите да знаят колко е цената на яйцата, защото и ние сме хора, и ние трябва да знаем...
Вие знаете ли колко е цената на едно яйце? Във вашия магазин колко е?
Ами, тридесет и няколко стотинки в… Ами зависи, аз съм виждал в „Билла” например едни екояйца, които 5 яйца са 6 лева. И такива съм виждал.
А защо да ходят обаче министри по телевизиите да проверяват? То очевидно се прави с цел да бъдат натиснати тези спекуланти.
Не, няма нищо лошо в това да се покаже, че министрите също са хора и също се вълнуват от това каква е цената на яйцата. Чисто като потребители, разбирате ли, чисто като потребители. Ние също ядем яйца.
А, в смисъл затова ходят министрите според вас, а не за да влияят върху цената на яйцата?
Аз бих отишъл за това. За мен въпросът с цените е по-важен от гледна точка на това има ли я пазарната среда и ако я няма пазарната среда, ако няма конкуренция, ако цената не е определена на базата на търсене и предлагане, тогава държавата има механизми, с които да гарантира, че цените са точно такива, каквито трябва да бъдат, пазарни.
Подкрепяте ли падането на ДДС за определени стоки?
Не.
Т.е. ще премахнете по-ниската ставка за туризма?
Не.
Защото няма никаква логика да ходиш на хотел, да е по-евтино, отколкото да учиш. Държавата насърчава българите да ходят на почивки, а не да четат примерно книги.
Туризмът е много важен сектор за страната. Той дава повече от 10% от брутния вътрешен продукт.
А образованието не ли важен…
Привилегированото данъчно третиране с 9% ДДС е съществуващо положение. Аз не подкрепям да разширяваме сферата на привилегированите стоки и услуги, защото вие казвате книгите, но веднага след това ще говорим за…
Лекарствата.
…образование, за лекарства, ще говорим за бензин, ако искате, защото и той бил много скъп, нали? Кога ще се спрем и кое от тези…
Да, но докато има изключения, ще важи този въпрос.
…и кое от тези всички ще изберем, още повече, че направим ли това, ние застрашаваме до голяма степен финансовата стабилност, защото най-големият приход в бюджета е ДДС, да не говорим, че създаваме възможност за злоупотреби и за продажба на вестници под формата на книги, ако книгите са с 5% ДДС например.
Въпрос обаче на философия на вашето правителство...да се оправдавате, че предното е направило нещо според вас нередно…
Не, кога съм го правил?
Ами, като казахте, че е заварено положението. Вие смятате, че различни ставки е вредно, но е абсолютно логичен въпросът защо детето ти да учи да е по-малко важно за българската държава, така както дава сигнал чрез данъците, отколкото да ходи на почивка някой…
Казвам, че 9% ДДС трябва да се запази в туризма, защото ако той бъде...ДДС-то бъде приравнено към общото ДДС, то тогава това ще повлияе негативно върху туризма, върху развитието на туризма в България, защото ще направи услугата по-скъпа и съответно ще забави този ръст на броя на туристите, който ние виждаме всяка година.
20% ДДС върху учебниците със сигурност влияе негативно на образованието.
Има два подхода - ако се направи на учебниците ДДС-то 10%, това означава, че ДДС-то на останалите стоки трябва да се вдигне, за да може да се гарантират същите приходи от ДДС в бюджета. А другият подход е за всички стоки едновременно да се намали ДДС-то и да има една единна ставка, така да се каже, от защо не 19 или 18% в момента, в който ние го имаме. Ние по-скоро търсим подход на намаляване на ДДС-то за всички стоки, а не диференцирано…
И ще се вдигне ли тогава и на туризма? Не, аз нищо не предлагам, гледам, че няма логика просто, когато един сектор е…
Няма да се вдигне на туризма. Повторих няколко пъти, че аз ще настоявам ние, ако има въобще такива идеи, ние да запазим преференциалното данъчно облекчаване в туризма.
Трябва ли България да се съгласи на данък за финансовите транзакции с Европейския съюз?
Това е добър въпрос. В него...по него няма консенсус и в Европейския съюз. Според мен по-скоро да. Философията на предложението преди две години, защото то е сравнително старо предложение, бе, че финансовите институции всъщност до голяма степен са отговорни за това, че ние влязохме във финансова криза, и при това положение, при тези големи бюджетни дефицити защо да не се обложат точно тези институции с допълнителни данъци, за да могат те да подпомогнат възстановяването на икономиките. Опасенията обаче в европейски мащаб са, че ако това се случи, то тогава Европа ще стане непривлекателна за този вид бизнес в сравнение с други държави в света, в сравнение със САЩ или някои от азиатските държави.
Понеже еврокомисарят по бюджета Януш Левандовски прави сметки тази седмица, че България ще намали вноската си в евробюджета с близо 180 млн. лв. или с 40 на сто от сумата, която се плаща сега, ако се въведе 0,10% върху финансовите транзакции с акции и облигации и 0,100% върху дериватите, т.е. това е мотивът ви да смятате, че трябва да стане.
Това е мотивът ми, но не само това, а и казах ви каква е общата философия за един такъв данък и аз смятам, че тази обща философия е правилна, въпреки че не ми е точно на мен работа да коментирам тази тема, защото това е тема на Министерство на финансите, но личното ми мнение е такова.
Трябва ли да се използват пари от Сребърния фонд за закупуване на държавни ценни книжа?
Сребърният фонд е гаранция за това, че първо, за финансовата стабилност на държавата, второ, гаранция за това, че пенсионната система при някакви сътресения ще издържи. Истината е, че той гарантира пенсиите едва за няколко месеца. Другата истина е, че по начина, по който той се управлява в момента от БНБ, е с много ниска доходност. Въпросът е обаче ние да намерим правилната комбинация между риск и доходност в случая, защото в момента така управлявани средствата те носят почни нула риск. Ако обаче ние започнем да ги инвестираме в държавни ценни книжа в страната или в акции на Българска фондова борса, или на някоя друга фондова борса, увеличаваме доходността, но в същото време увеличаваме малко и риска, така че трябва да намерим най-добрата комбинация, с която да увеличим възможно най-много приходите с възможно най-малък риск.
Добре, ако са толкова хубави българските държавни ценни книжа, защо пенсионни фондове от цял свят не идват тук да купуват наши държавни ценни книжа, защото са много доходни и хубави?
Не идват тези пенсионни фондове да купуват акции от Българска фондова борса, не сме им интересни. Ние сме много малка държава, с много малки обеми.
Понеже основната мисъл на всички, които са против такова решение, е, че вас, на правителството, ви трябват сега спешно бързо да вземете едни пари, с които да запушвате различни дупки във финансите на държавата, и най-лесният начин е да ги вземете под благовидния предлог, че решавате някакъв проблем с лошото управление на Сребърния фонд. Той впрочем не се ли председателства, управителният му съвет, от Симеон Дянков. Ако три години е управляван лошо фондът напоследък, кой носи отговорност за това?
Последните ви няколко въпроса са всички към Министерство на финансите, може би Влади Горанов или министър Дянков трябва да отговарят на тях. Не бих искал да коментирам повече от това, което казах.
Какви капани е заложил Трайчо Трайков с енергетиката? То понеже вие трябва заедно да сте си ги слагали, нали все пак бяхте заместник-министър, отговарящ за енергетиката. Та какви капани залагахте към следващия министър, който по ирония на съдбата се оказвате вие? Цитирам премира, нали…
Трайков каза, че не знае какви са мотивите за неговото освобождаване и спомена три вероятни причини. Едната от тях бе 59-километровият участък от „Южен поток” - че ако ние не вземем 59-километровия участък от „Южен поток”, това означава, че той
е, това е мотивът за неговото освобождаване. Всъщност…
Всъщност, за да обясним на хората, става дума за участък, който е от морето до първата компресорна станция…
Точно така.
…който всъщност е едно старо трасе, нали?
Не. Това е въпросът. Той не е старо трасе. Това не е съществуваща тръба, разбирате ли? Той е част от новата тръба „Южен поток”.
Вие искате ли да вземе България тия 59 км, да бъдат само български, защото те ще бъдат използвани включително, доколкото аз разбирам, и за други разклонения, например към Турция.
Тези 59 км винаги са били част от проекта „Южен поток”. Въпросът е, че ако тези 59 км ние искаме да имаме 100% собственост върху тях, това означава, че трябва да направим 100% от инвестицията. Трябва да вложим два пъти повече пари, отколкото, ако те останат част от трасето „Южен поток”,срещу което ще получаваме 100% от печалбата. В противния случай ще имаме 50% от трасето и ще вземаме 50% от печалбата. Въпросът тук до голяма степен е какви са възможностите на държавата да финансира 100%, защото това все пак е един проект, който ще носи доходност, или трасето да си остане 50 на 50 и тогава да го…
Вие за кое сте?
Този проект не знам дали знаете колко струва, но той струва почти 3 милиарда.
Е, той струва… кой… само през България?
Само през България струва по… да, по мой спомен струва толкова. Така че наистина въпросът е в това ние имаме ли финансирането и искаме ли да се впуснем…
Е, аз това ви питам. Вие как мислите? Чел ли сте „Строителите на съвременна България”.
Това е, вижте, това е все едно да инвестираш 100 лева и да получиш 8 лева на година срещу тия инвестирани 100 лева. Или…
Ама това е много добра инвестиция. Една възвращаемост…
…или да инвестираш 50 лева и да получиш четири. Първият въпрос е имаш ли 100 лева, ние по-скоро ги нямаме. И вторият въпрос е, ако инвестираш 50 лева, същата доходност ли ще получиш? Същата доходност ще получиш.
Може да си зададеш въпроса можеш ли да намериш 100 лева срещу 7% лихва и тогава излиза, че ще взимаш осем…
Ще даваш седем и ще ти остава един.
…а ще даваш седем и ще ти остава един. Обаче след 15 години при тая доходност, за която говорите вие, вече тая тръба ще си е твоя 100%. Питат ви дали сте чели „Строителите на съвременна България”, защото този дебат дали руснаците да имат мрежи в България е стоял винаги пред освободената от турците страна.
„Южен поток” минава през цялата територия на страната и ние в него сме акционери 50 на 50. Чисто нова тръба. Ние имаме интерес от тази тръба и тя да мине през България, защото това са допълнителни доходи. Същият е случаят и с тия 59 км. Ние имаме интерес тия 59 километра да се случат, тия 59 км още в акционерното споразумение са записани като част от проекта „Южен поток” и затова премиерът се изказа, нали, го характеризира това като клопка, защото не може за едно нещо, което вече е договорено, да кажеш: то, ако не стане така, както… ако стане така, както е договорено, тогава съм
освободен заради това.
Не, по друг начин са разсъждавали от Стамболов през Драган Цанков, през Тодор Живков, то до последните български държавници. България никога не даде мрежи на руснаците и всъщност ако вече сме се разбрали някаква чест от гозопреносната мрежа все пак да бъде дадена на руснаците, явно...
Не се дава никаква част от газопреносната мрежа, изгражда се ново трасе.
Има собственост.
Изгражда се ново трасе през територията на България.
Добре, да получат собственост на мрежа.
Същото е с „Набуко”. С „Набуко” не е ли същото, ние не сме единственият акционер в тръбата „Набуко”, която минава през България, същото е с „Набуко”. Въпросът е да не изпадаме в чувства, а да вземаме прагматични решения. Прагматичното решение е ние ще печелим ли от този проект - да, ще печелим.
По-добре да печелим осем лева вместо четири…
И тези проекти са европейски проекти. Не, не е така. Ако и в двата случая даваме 50 лева, тогава е по-добре да печелим осем. Ако в единия случай даваме 100 лева и печелим осем, а в другия даваме 50 лева и печелим 4, въпросът е до това 50 лева ли имаме или 100 и колко ни е инвестиционният апетит, защото ние дори и сто лева да имаме, другите 50 можем да ги инвестираме в нещо, което ще носи не 8 процента, а ще носи 10-12% доход.
Т.е. излиза, че Трайков наистина си отишъл, защото иска да, според вас икономически нелогично, да запази 100% собственост върху определена част на „Южен поток”, докато българското правителство, с вашите аргументи икономически, смята, че няма проблем да си остане 50 на 50. Това излиза, че имате противоречие с бившия министър.
Ако това е трябвало да бъде така, е трябвало да се регламентира преди подписването на акционерното споразумение за „Южен поток”. Не можеш по средата на процеса на изграждане на това трасе да кажеш - да, ние се подписахме, че ще правим заедно тръба, обаче аз ей тази част, тези 59 км искам да са само за нас.
Съгласен ли сте с премиера, че руските аргументи да не се намали цената на газа са по-силни от българските да се намали? Той това вчера каза, изброи много причини, поради които руснаците не трябва да намалят цената на газа за българите и няма да го направят.
„Газпром” си има, руснаците си имат договор с България за доставка на газа. Според този договор ние трябва да си плащаме цената.
Да, ама и вие говорите за 10-15% падане, и докато вие го казвате тази седмица в интервю, че трябва да падне, премиерът излиза и казва - о, ние толкова лоши работи им направихме на руснаците, отказахме им „Бургас - Александруполис”, въртим ги за „Белене”, и това, и те сега естествено как ще ни намаляват. Трябва нещо да дадем, разбирам аз от думите на премиера, за да имаме по-ниска цена на газа.
Това ви казвам, че те си имат договор, според този договор, ние трябва да си плащаме цената. Тя се определя на базата на петролните деривати - колкото е за съответното тримесечие, толкова си плащаме. На година плащаме около 1,2 млрд. долара, повече от 1,2 млрд. долара за газ от Русия. Ние трябва, ние искаме да получим отстъпка от тази цена, ние искаме да подпишем допълнително споразумение към този договор, с което руснаците да ни намалят цената. Ние имаме мотив, защото газът става много скъп, това затруднява бизнеса, това дига сметките на хората. Руснаците нямат никакъв мотив да го направят това нещо, защото ще загубят едни между 50 и 100 млн. долара.
Т.е. трябва да дадем нещо на руснаците. И какво ще даде България на руснаците срещу по-евтин газ, за да обсъдим дали пък да го дава България?
Не съм, не съм сигурен, че трябва да дадем нещо, въпросът е да намерим механизъм, с който да, така, да се разбере, че на нас тази отстъпка в цената ни е крайно необходима.
Не, вие използвахте думата мотив, че руснаците трябва да бъдат мотивирани. Как да ги мотивира България?
Руснаците на срещите ни с тях казаха, че навсякъде в Европа, където се чу, че те са намалили цената на газа, навсякъде в Европа, срещу тази отстъпка в цената те са получили нещо. Например получили са правото да строят газови централи и да си доставят сами газа за тези газови централи, без посредници, без оператори вътре в страната. В други държави са получили достъп до крайни клиенти, получили са правото да доставят газ на крайни клиенти, примерно в България, без да минава тази газ през „Булгаргаз”, да бъде доставена на крайния клиент. Така че те наистина говорят в тази посока, че за да се съгласят на някаква отстъпка, ние трябва съответно да предложим нещо.
Е, ние… и намекват ли какво да предложим?
Ние нищо не сме предложили на този етап, в смисъл…
Т.е. газът ще си остане скъп. И то в това може би има пък и нещо хубаво, както се казва, ще плащаш скъпо, но ще си независим.
Не, няма, няма нищо хубаво в това да плащаш скъп газ, защото този скъп газ затруднява бизнеса и в крайна сметка вреди на икономическия ръст. Лошото е, че ние все още нямаме изградени връзки, с които да имаме алтернатива. Нямаш ли алтернатива, колкото ти кажат - толкова плащаш. А хубавото е, че в тази, този турски интерконектор, газовата връзка с Турция, вече имаме пробив, от една седмица, от една седмица насам.
То и там газът е руски или вързан с руснаците.
Не само, не само. Турците имат поне четири източника на газ, да не говорим, че имат LNG терминали, в които могат да доставят газ от цял свят. Така че истинската диверсификация на България…
Имате предвид втечнен газ…
…втечнен газ, да. Истинската диверсификация на България е трасето с Турция, затова беше много важно ние да направим пробив с този интерконектор и аз мисля, че ние успяхме да го направим и в рамките на два месеца, след като се е разберем по техническите параметри, ще можем да преминем към изграждането на трасето.
И кога ще стане?
И не само това, и не само това, а изключително важно е ние да стимулираме и местния добив. И тук не говоря за шистовия газ, за който казаха, че аз съм се опитвал да повдигна отново темата, единственото, което казах аз, е, че не възразявам в Народното събрание да се проведе дебат на темата какво представлява това шистов газ, какво ще е решението на народните представители си е…
Е, той нали се проведе и…
…си е работа на народните представители. Не, дебат не е имало. Имаше обсъждане на мораториума, който беше приет доста прибързано…
Вие за или против проучванията на шистов газ?
…доста прибързано в Народното събрание, който така формулиран пречи върху добива на конвенционалния газ и най-вероятно ще пречи на нагнетяването на количества газ в Чирен, защото там има едно ограничение от 20 бара. В конвенционалните сондажи се провеждат при по-голямо налягане.
Вие за или против добива на шистов газ сте?
Не съм нито за, нито против. Аз не искам да влияя на този процес…
Как няма да влияе министърът на енергетиката?
…на обществено обсъждане, защото трябва наистина да бъдат сложени всички факти на масата и трябва...според мен е хубаво, че ще има такава временна комисия в Народното събрание, която в рамките на три месеца да огледа въпроса от всички страни. Ако народните представители решат, че има голям риск за околната среда и въпреки икономическите ползи не си заслужава да поемаме този риск, той не може да бъде контролиран, тогава може да се върви в посока да се забрани със закон добивът на шистов газ. Ако решат, че има, нали, икономически ползи и рисковете могат да бъдат контролирани, могат да приемат инициатива за подобряване на законодателството, за даване на допълнителни гаранции за околната среда, за въвеждане на правила, на добри практики от Европейския съюз. Това е въпрос на работа, на активна работа на тази временна комисия.
Дала ли е България спорната зона за проучвания на петролния гигант „Тексон”, става дума спорната зона с Румъния в Черно море.
Ами доколкото знам, румънците сами опровергаха този слух, че имат претенции към каквито и да са води в Черно море.
А, казаха, че сега за 14 път щели сме да преговаряме за тия води.
Това е тема на външно министерство. Това, което аз мога да кажа, е, че ние в Черно море…
Не, аз ви питам дали България е дала спорна… Кой проучва в Черно море в момента? Къде се проучва? Дайте малко картина.
В момента в Черно море, ние стартирахме конкурс преди около два месеца за търсене и проучване в дълбоко море. Блокът се казва „Хан Аспарух” и е много голям, 14 000 кв.км е блокът.
И там влизат ли тия 17 км.
Тия 17 км ли? От 14 000 17 километра мислите ли, че има голямо значение?
Ама вие говорите за квадратни километри, а тия 17 са по изместване на линия и става пак също дума за хиляди километри накрая.
Не бих искал да говоря по този въпрос, защото той е по-скоро въпрос за външно министерство. Те трябва да си коментират темата…
Не, аз ви питам.
Според мен е абсурдно да има, между две държави в Европейския съюз да има спор относно границата, нали…
Знаете ли колко примери мога да ви дам за такива спорове…
…нали затова премахнахме границите и бариерите, бивайки членове на Европейския съюз. така че...
Има държави, дето не стават членове на Европейския съюз заради спорове за морски граници. Например Исландия, Норвегия…
Да, но ние не сме тези държави, нали ние вече сме членове на Европейския съюз и в Европейския съюз, където няма граници, ти да спориш за това къде е границата ми се струва много безсмислено. Но…
Аз ви питах друго. България дала ли е за проучвания, понеже срещнах различни тълкувания, че имаме конкурс в момента, че…
Не ме оставяте да довърша.
Да. Кажете сега каква е истината.
Имаме конкурс, в момента тече конкурсът, 180 дни е срокът, в който всички желаещи могат да закупуват документи и да подават оферти. От тези 180 дни са изтекли около 60-70 дни, вече имаме четири кандидата, които са закупили документите - OMV, „Ексон мобайл”, „Тотал” и „Репсол”, една испанска компания, очакваме и други големи играчи. Четири от най-големите вече са проявили интерес. И считаме, че този блок в дълбоко море е много перспективен, защото той е със същата или подобна геоложка структура на блока в Румъния, в който наскоро „Ексон мобайл” откриха между 42 и 84 млрд. кубика газ, а 40 млрд. кубика газ задоволяват потреблението на България за десетки години. Нашата консумация е около 3 млрд. кубика.
Сега румънците ще объркат работа на българите, защото коя световна компания ще направи сериозни инвестиции в спорна територия, която може да се окаже после с решение на някой международен съд, например тоя в Хамбург, да кажат, че не на българите, дето направили конкурса, а на румънците. Теоретично, нали, кой ще ги даде тия пари да прави такива проучвания при тази несигурност? Може би това са целели румънците?
Не мисля, че… Ами аз не виждам защо те ще искат да се провали нашият конкурс за добив на газ в нашето Черно море.
Защото може газът да е техен.
Не може да бъде техен, няма как да бъде техен газът.
Имаше и друга версия.
Още повече тези 17 км, които вие казахте, със сигурност не се превръщат в хиляди километри. Блокът „Хан Аспарух” е от Бургас до северната граница и в дълбочина е поне 100 км, в дълбочина в морето. Така че това е един огромен блок, в който тия 17 км сигурно са една линийка от северна страна.
Другата версия беше, че става дума заради тръбите… че спорът е заради тръбите, които ще минават по дъното на морето, и че Румъния е искала да направи пряка връзка с турски води. И тук се намесват и двата газопровода - и „Набуко”, т.е. без да се минава през българска територия, да може румънците да се вържат с газопровода директно от Турция или от турски териториални води, другата теория беше, че има връзка с "Южен поток". Аз много не можах да си обясня каква е идеята - че ако българите нещо правят въртел с „Южен поток”, Румъния да има директна възможност да мине по дъното на морето само през румънска територия, потокът.
Не знам какъв е проблемът и какъв им е мотивът, защо направиха такова изказване. То беше официално опровергано от румънския посланик, с когото аз се познавам. Предлагам ви да поканите обаче външния министър да коментира тези геостратегически интереси и дебати.
Не, понеже газопроводите са към вас, затова вас питам.
Няма отношение към газопроводите. „Южен поток”, ако бъде изместена границата така, че „Южен поток” да минава и през териториални води на румънците, те няма да получат нищо от това, защото не се плащат такси за преминаването на газа през Черно море. Така че това не би могло да бъде мотив.
Ще поиска ли България поредно осмо удължаване на преговорите за „Белене”, за атомната електроцентрала?
Да, такова удължаване ще ни е необходимо, но за разлика от другите пъти, когато сме искали удължаване, текстът на допълнителното споразумение ще бъде най-вероятно същият като предното удължаване, без никакъв ангажимент за нас. Но ние трябва да…
Ама то предното имаше малък проблем. Покрай това стана…
Имаше в десето споразумение, но в следващите три споразумения текстът единствено удължава срока - удължава срока без никакви ангажименти.
Няма да има запетайка и някакво вметнато изречение.
Няма да има запетайка, но пък в същото време ние трябва в това поредно удължаване най-накрая да разплетем казуса с АЕЦ „Белене”, защото никой не печели от тези удължавания…
Колко месеца?
…най-малкото печелим ние, защото знаете, че със споразумение 5 е поръчано оборудването с дълъг цикъл на производство и колкото повече удължаваме този срок, без да имаме яснота по проекта, толкова по-трудно става вземането на решение. Така че според мен ние още следващата седмица или по-следващата седмица трябва да излезем с ясен план какви стъпки ще предприемем, за да разплетем този казус, кога ще имаме всички данни, за да можем да вземем решение, и съответно как в рамките на тези два месеца ще стигнем до окончателното решение, за да може това наистина да е последното удължаване и най-накрая да се разплете казусът с АЕЦ „Белене”.
Т.е. два месеца удължаване ще искате?
Не, повече от два месеца, но в рамките на два месеца според мен ние трябва да структурираме стъпките, които…
Колко повече?
Ами три или четири месеца според мен ще бъдат достатъчни.
Т.е. април, май, юни, юли, т.е. преди летните ваканции България ще каже най-сетне ще прави ли „Белене” или няма да прави.
Въпросът не е толкова лесен - ще прави или няма да прави „Белене” и той има нюанси. Знаете, че има възможност единият от реакторите да бъде направен в АЕЦ „Козлодуй”. Разбира се…
Това значи, че няма да бъде правено „Белене”.
…да, това значи, че проектът „Белене” в точно този си вид няма да бъде правен. Все пак отчасти той под някаква форма ще бъде правен, защото...не точно, не конкретно проектът „Белене”, а 7 блок на АЕЦ „Козлодуй” все пак е с реактора от „Атомстройекспорт” и с парогенератори. Така че това е идея, която е идея за преместване на част от оборудването на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. Разбира се, тя има и своите предизвикателства, строителството не може да започне веднага. Трябва да има поне три-четири години, в които да се лицензира площадката, да се извърши ОВОС, да се направят геоложки проучвания.
Това значело 12-13 години строителство в „Козлодуй”, прочетох в печата.
След 12-13 години може да е готова… 7 блок в „Козлодуй”, но това трябва да се сравнява със 7-8 години за АЕЦ „Белене”. Всъщност ние ще изместим, така, рязането на лентата с 3, 4, 5 години в най-лошия случай. Това има и своите плюсове, има и своите минуси.
Приблизително един път в месеца длъжностни лица в България дават взаимно изключващи се изявления пред медиите. Преди към всяко българско изказване в Русия се отнасяха внимателно, но поради по-горепосочените обстоятелства днес на тях на практика престанаха да им обръщат внимание. Удивени сме от факта, че такива професионалисти като българските ни партньори две години не могат да добият яснота по проекта. Това са все цитати на Сергей Кириенко, който ръководи фирмата „Росатом”.
Затова ви казах още в началото, че най-накрая ние трябва да вземем решение, слагайки на масата всички факти и това трябва да стане в рамките на няколко месеца според мен, защото колкото повече време отлагаме вземането на това решение, толкова по-трудно става то.
Какво искате да кажете с това, че проектът няма да бъде българо-руски? Да не би да имате трети и да подготвяте общественото мнение на две стъпки да прокарате „Белене”, като чудодейно се появи някаква западна фирма, която дълго време да обработвате общественото мнение колко е значима, защото тези игри са играни от български управляващи.
Не, не искам да коментирам повече този въпрос. Няма да играем такива игри. Всички факти ще бъдат сложени на масата и ще бъде взето прагматично решение след обществен дебат.
Фразата, че няма да бъде българо-руски нищо не означава. Всъщност важно е да бъде изгоден. Честно казано, аз не мога да разбера защо трябва да обиждаме руснаците по този начин, като им казваме, че всъщност ние не щем „Белене”, защото са те. А, ако е изгодна тази работа…
Вижте, това… този израз не означава, че ние не приемаме руския проект, защото не го харесваме или просто имаме някакви други чувства, а по-скоро означава, че на нас ни трябва наистина диверсификация в ядрената енергетика.
Това може ли да е руска „Белене”, но да може да работи с друго ядрено гориво, има ли такъв вариант? Понеже срещнах и такива тълкувания, че може би България ще намери…
За „Белене” няма такъв вариант. За проекта „Белене”, така както е в момента, няма такъв вариант. Имаме и официално писмо от „Атомстройекспорт”, че не е възможно това да се случи.
Има ли интерес от трети?
Инвеститор ли имате предвид?
Да. Който да не е български, който да…
Който да финансира проекта АЕЦ „Белене”?
Да се включи с проценти, с финансиране, с нещо, което да даде възможност на българското правителство да каже - ей, това не е вече българо-руски.
Няма такъв, за който можем да твърдим, че на този етап ще осигури финансиране и ще бъде стратегически партньор по този проект.
Защото то трети са и сърбите - вземат 5%... Или македонците, или косоварите, нали, винаги може да се намери някой, за който да се каже - е, то вече не е българо-руско.
Нека да я коментираме тази тема наистина, след като си създадем тази програма за разрешаване за разплитане на казуса с „Белене” и започнем обществените обсъждания на базата на всички факти, включително докладът на HSBC за пазарното проучване и икономическия модел.
Трябва ли да се прави референдум според вас по въпроса да се строи или да не се строи „Белене”?
Това е опция, която я има. Но доколкото аз знам, въпросът не може да бъде зададен така, както вие го зададохте. Може да бъде зададен въпросът трябва ли или не трябва да има ядрена енергетика в България. Но знаете, че…
Това с нищо няма да ви помогне?
Знаете, че това… Да, това не е отговор на конкретния въпрос, който вие задавате.
Т.е. по-скоро референдум да има.
Ако има референдум, то трябва да е зададен с правилния въпрос. За да е зададен с правилния въпрос, може би, ако има законодателство, което забранява това нещо, трябва да бъде променено законодателството така, че да се зададе правилният въпрос. Но това отнема много време и не знам доколко е осъществимо.
Всъщност по-големият въпрос пред енергетиката на България е енергоемкостта на икономиката. 89% по-енергоемка икономика от средното в Европейския съюз.
Точно така е. Най-голямата тема на енергетиката според мен е енергийната ефективност, защото ние сме на последно място в Европа по отношение на енергийна ефективност. И много хора тук считат, че енергийната ефективност е само в жилищата, в многофамилните жилищни сгради, а това не е така. Енергийната ефективност е и при производството, и при преноса на тази електроенергия, и в бизнеса, и в домакинствата при самото потребление. Трябва да инвестираме много пари. Това са парите, които носят най-висока възвръщаемост в енергетиката. Инвестирайки средства в енергийна ефективност ние инвестираме в проекти, които носят в някои случаи между 20 и 30% доходност на година. И сравнете тази доходност с 59 км с 8% доходност. Разбирате ли защо ние трябва наистина да преценим къде да се насочат усилията. И според мен по-скоро трябва да се насочат към проекти за енергийна ефективност. Те ще създадат работните места, те носят най-висока доходност в енергетиката.
Т.е. вие някак си свързахте 59-те километра. Така, от много дерета вода носите да обясните как няма проблем руснаците да получат тръби на българска територия, собственост.
Не, вие не задавате въпроса по правилния начин. Ние сме подписали акционерно споразумение с „Южен поток”, защото това е проект, от който ние ще печелим. Ние сме подписали споразумение за изграждане на „Набуко”, защото това отново е проект, с който ние ще печелим…
И за „Белене” сме подписали.
И в двата проекта собствеността върху тръбите е смесена. Имаме трети либерализационен пакет, който казва, че не може държавата да изгражда само държавни тръби, а трябва да дава възможност на всеки частник, който иска, да си построи такава тръба. И това е законодателство на ЕС, което законодателство се спазва. Така че…
Да, ама в него не пишеше ли в това законодателство, че трябва по тези тръби да може да тече всякакъв газ, а не само руски?
Точно така пише. Така пишеше.
Е, по „Южен поток” ще може ли да тече и неруски?
Ако не е резервирано цялото количество, би трябвало да може.
То нали не трябваше да може да се резервира и това беше част от споровете с Европа.
Не, ако… В смисъл не да се резервира, за да не се пуска друг, а ако тръбата не се използва на 100%, тогава свободният й капацитет трябва да бъде предоставен, трябва да има възможност да бъде предоставен на друг.
И ще има ли свободен капацитет „Южен поток”?
Предстои да видим.
Откъде чака най-много туристи България това лято?
От традиционните държави. Според нас от Русия ще имаме най-голям ръст на…
20% ръст прочетох някъде.
…туристите. Колегата Иво Маринов направи една много смела прогноза с тези 20%, дано да излезе прав. Защото миналата година, доколкото си спомням, имахме 7% ръст. Предходната година също имахме 7-8% ръст.
След скандала с „Алматур” от миналата година? Наистина ли България очаква, че руснаците ще продължат да идват тук? За да висят по летищата.
Такива са наблюденията на колегата, който беше на изложението в Москва. Така че аз смятам, че той има правилна преценка. Ние ще направим всичко възможно, за да не се случи ситуацията, която се случи с „Алматур”. Не би трябвало да се случват такива неща.
В туризма кое е най-важното, което мислите да направите?
Най-важното в туризма е, че трябва да създадем в България, да изградим туризма в България като целогодишен продукт и трябва да дадем по-голяма тежест на алтернативните форми на туризъм - и културен туризъм, и екотуризъм, и балнеоложки туризъм. Там трябва да хвърлим усилия. Аз помолих Иво Маринов да ми изготви една справка за следващата седмица за това в държавите с богато културно наследство какъв процент от приходите в туризма е делът на културният туризъм. И съм сигурен, че, ако го сравним с дела в България, ние ще сме десетки пъти с по-малък дял от общия дял в туризма, отколкото другите държави. Та наистина трябва да насочим усилия натам. Знаем как да го направим, защото смятаме да използваме безвъзмездни средства по ОП „Регионално развитие” за изграждане за маркетинг и промоция. Така че… И средства, разбира се, и от фондовете на ЕС директно, без да минават през оперативни програми в България. Натам ще бъдат насочени нашите усилия. Най-накрая трябва да приемем този закон за туризма, за който вече говорим три години. В рамките на няколко месеца ние ще внесем законопроекта в Народното събрание и се надявам до края на годината да имаме нов закон за туризма.
Заместниците ви вече са ясни. Г-н Николов поема енергетиката, г-н Маринов ще си остане ли за туризма?
Да, г-н Иво Маринов остава отговорен за туризма. И Жулиета Хубенова отговаря за ОП „Конкурентоспособност”.
И това ще са ви заместниците?
Да.
Имаше шум в системата защо е освободен назначеният преди два месеца, по-малко даже май от два месеца, заместник-министър Чохаджиев?
Аз мисля, че един заместник-министър за ресора на икономиката е достатъчен, защото най-голямата тема там е ОП „Конкурентоспособност”. Тя е 90% от ресора, ако мога да дам тежест на двамата колеги. Така че според мен тези 10%, за които отговаряше г-н Чохаджиев, сега ще ги поеме отново, както беше преди, допреди няколко
месеца, Жулиета Хубенова.
Вестник „Сега” представи избора на новите министри под глава като на послушни на Бойко Борисов министри. Щях да ви питам за какво ще му се противопоставите, но от този разговор оставам с впечатление, че вие се противопоставяте на обикалянето за борба със спекулата. Казахте, че министрите просто могат да ходят, да си гледат, да знаят какви са цените, но не и да се борят със спекулата. Противопоставяте се на идеите за промени в законодателството, което да даде повече права на работниците за сметка например на банките, които кредитират този бизнес.
Борбата, само да доизясня, борбата със спекулата министрите трябва да я правят, но по друг начин. Те трябва да гарантират пазарната среда. Ходейки по магазините, е хубаво, че ние имаме представа какво се случва, защото ние трябва от първа ръка да знаем какво се случва на този пазар и колко наистина струват яйцата. Но това не помага за борбата със спекулата. Борбата с непазарния начин на определяне на цените трябва да се извършва от Комисията за защита на конкуренцията. Затова имаме такава комисия. Затова тя има много големи правомощия и тя е един много силен орган във всички държави и в ЕС, и извън него. И трябва това нещо да се случи и в България. Тя засега работи добре, но наистина тя е много важен инструмент в икономиката на всяка една държава.
