Даниел Вълчев: Решението за мораториума за земята е правно нищо

23 октомври 2013 20:02

Слушай Д.Вълчев: Това, което вчера стана, е проява на лошо съчетание между глупост, популизъм и некомпетентност

67608

Д.Вълчев: Това, което вчера стана, е проява на лошо съчетание между глупост, популизъм и некомпетентност

Д.Вълчев: Това, което вчера стана, е проява на лошо съчетание между глупост, популизъм и некомпетентност

Решението на Народното събрание, с което бе наложен мораториум върху продажбата на земеделски земи, няма никаква юридическа стойност, защото не може парламентът, дори и със закон да отмени разпоредба в международен договор, по който България е страна и който има по-голяма правна сила от закон. Този коментар направи за Дарик Даниел Вълчев, юрист и бивш вицепремиер.

Днес представи поредния брой на „Юридически барометър”, Гражданската инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на законодателството и правния ред в България. Темата на 7-ия брой на барометъра беше конституционната жалба или възможността граждани и фирми да се обръщат пряко към Конституционния съд в случай на нарушение на конституционните им права. Според проучване 64 на сто от българите биха искали да имат това право - лично да сезират конституционните съдии.

Господин Вълчев, след онова, което се случи във вторник в пленарна зала, с гласуване на мораториум върху продажбата на земеделска земя на чужденци, очаквате ли Конституционният съд и със заявките, които бяха дадени, да се превърне в действителност в нещо като прокуратурата през последните години, едва ли не да бъде зарината от жалби от политически сили и институции по какви ли не казуси.

Въпросът е много сложен, за да му отговоря едносрично. Първо, да кажа няколко думи за това, което се случи. То всъщност, ако трябва да бъдем съвсем точни, няма никаква юридическа стойност. Не може Народното събрание дори със закон, а пък камо ли с решение, да отмени разпоредба на международен договор, по който България е страна и който по силата на член 5, алинея 4 от Конституцията има по-голяма юридическа сила от закона. Така че те направиха едно правно нищо. Но мога да се опитам да обясня и защо направиха една голяма човешка глупост, освен юридическо нищо. Защото нека да си представим така: ако вие имате един апартамент в София или в Плевен, или където и да е, вие имате интерес той да е по-скъп или да е по-евтин?

По-скъп.

По-скъп. Ако той е по-скъп, наемът, който бихте взимали, по-висок ли ще бъде или по-нисък? Разбира се, по-висок. И в този смисъл дребните собственици на земя в България са доста голям брой. Това много лесно може да се провери. Те имат интерес земята им да става по-скъпа, а това става, когато има търсене. Следователно ние имаме интерес да има капитали, които да търсят земя, така би се повишила и арендата. Това, което в момента се случва, една много малка група хора, които владеят огромни земи, държат изкуствено цената в България на селскостопанската земя ниска, а що се отнася до тези сълзливи твърдения, че, нали…

Земята не е стока, а родина.

… да, не е стока, а родина и лоши чорбаджии-чужденци ще дойдат и ще изпият потта на българския народ, от моя гледна точка не издържа на никакъв анализ, защото и в момента няма проблем за едно чуждестранно лице, ще си направи българско дружество и… между другото такива са и случаите. В момента една много голяма част от акционерите във всички тия дружества със специална инвестиционна цел, които са с предназначение да изкупуват, въобще да правят сделки със селскостопанска земя, са с чуждестранни капитали. Тоест от моя гледна точка това, което стана, е една проява на едно много лошо съчетание между глупост, популизъм и некомпетентност, и голяма доза лицемерие. Всъщност тези хора обслужват една много малка група от, бих казал, спекуланти на земя или едри собственици на земя в момента, които искат да плащат ниска аренда на собствениците, на огромния брой собственици, искат да има ниски цени на земята, и те са с пъти по-ниски от другите европейски страни, за да могат да спекулират с нея и да изкупят каквото е останало и правят някакви невероятни печалби за сметка на хората. Мога да предположа какво ще стане. Допускам, че основният гражданин за европейско развитие на България ще се отметне, както обикновено, тъй като те разбраха каква глупост са направили. Допускам, че ГЕРБ го направиха, защото мислеха, че няма да се приеме това решение, и сега, като видят какво са направили, допускам, че по някакъв начин самите те ще се извъртят.

Факт е обаче, че имаше заявка отново Конституционният съд да бъде намесен в казус, който забърква Народното събрание. Не очертава ли една тенденция, особено напоследък, както и случаят „Пеевски”, неща, дело на народните представители, да се прехвърлят като топка в терена на Конституционния съд?

За съжаление, това е точно така, защото по принцип, както добре знаем, „Атака” никога не разчита нейните предложения да бъдат приети. Те самите мисля, че са изненадаха силно, че това решение беше прието. Що се отнася до ГЕРБ, те го направиха само за да излезе, че БСП и ДПС са на страната на лошите чужденци, а пък те, нали, са на страната на целокупния български народ. А пък БСП го направиха, някак си една част от тях гласуваха също в подкрепа на това абсурдно решение, според мен, пък за да не излезе, че те са лошите. И въобще с едни такива много дребни политически сметки се стигна до едно чудо…

Дали това не създава проблем вече за самата институция на Конституционния съд?

Вижте, истината е, че конституционното правосъдие навсякъде е на границата между правото и политиката. То никога не е чисто правно, защото за да изтълкуваш една конституционна разпоредба, това означава ти да й вложиш определено съдържание. А това съдържание винаги има някакви политически измерения, колкото и да не ни се иска. В този смисъл Конституционният съд не може да бъде напълно стерилен от политиката. Големият въпрос е все пак винаги правото да е водещо при него. Сега, нека да кажа, случаите, които напоследък станаха с питания относно това дали този е депутат или онзи е депутат, защото те са два случая всъщност. Правилното за мен е българският Конституционен съд да има едно решение, с което да каже, вижте, ето, неизчерпателно, разбира се, защото действителността винаги е по-богата от човешкото въображение, но все пак да каже: ето в тези случаи това са критериите и това е фактическият състав, при наличието на който възниква депутатският мандат и при който се прекратява депутатският мандат. И няма значение дали питам за Иванов, за Пеевски, за Димитров… и няма никакво друго значение. Ние някак си свикнахме всички органи в България да действат ад хок, по повод на някакъв конкретен случай, и правилата като че ли на нас не ни харесват. Ние като народ винаги сме били склонни да казваме, да, много е важно да спазваме правилата до момента, в който самите ние трябва да ги спазим. Мразим тези, които минават на червено, но в момента, в който на нас ни се наложи да минем на червено, ние си минаваме на червено и винаги намираме някакво оправдание, нали, "детето е болно, леля ми ще изтърве влака" и т.н.

Въпросът е, че в рамките на юридическия барометър коментирате тъкмо конституционната жалба… Има ли нужда гражданите да са по-активни в това да…

Конституционната жалба означава това - да могат самите граждани, в някои случаи и юридически лица, да могат пряко да се обръщат и да сезират Конституционния съд. Нужно ли е това на България? Да, според мене е нужно, защото Конституционният съд, колкото и да бъде критикуван, е една институция, която все пак има известна приемственост в своите решения, добра или лоша - друг въпрос, но тъй или иначе една относително консервативна институция, за държави като България това е по-скоро добре. Второ, Конституционният съд през последните години има десетина решения годишно. Той се състои, както е известно, от 12 съдии. Следователно то няма по едно решение на съдия, той има много по-голям капацитет, това са едни преимуществено доста сериозни хора и те имат много по-голям капацитет от това, което им е възложено в момента.

Въпросът е да не бъдат засипани от жалби, както се случва с обвинението в момента, по всякакви теми.

Така е, но това е въпрос, как да кажа, на настройка на системата.