Около 20 % от жалбите срещу мобилните оператори са за надписване на сметки, заяви в интервю за Дарик председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков. Сред основните проблеми, за чието решаване комисията работи, са автоматичното подновяване на договорите и лимитите на сметките, които могат да се увеличават единствено с изричното съгласие на клиента.
От началото на годината се намалиха цените на едро на мобилните услуги, което до месец - месец и половина трябва да рефлектира и върху цените за крайните потребители, смята още Веселин Божков. Ето какви са новите цени, с които трябва да се съобразяват мобилните оператори:
Още от 1 юли 2012 година ние наложихме цени за терминиране както в мобилни, така и във фиксирани мрежи и тогава почни два пъти намаляха цените от 13 стотинки станата 5,5стотинки. Сега от от 5,5 стотинки, считано от 1 януари ние налагаме цени за терминиране, тоест цени на едро в мобилни и фиксирани мрежи 4,6 стотинки в натоварен трафик, 3,9 стотинки в ненатоварен. Средно, като приемем, че 70:30 е съотношението натоварен-ненатоварен трафик, значи някъде 4,3-4,4 стотинки е цената в мобилните мрежи. Във фиксираните от над 1 стотинка става по-малко от 1 стотинка - 0,9 стотинки. А имаме и още една добра новина за българския потребител - че това няма да спре с това намаляване на цените на 1 януари, а от 1 юли ще имаме пак цени и те ще бъдат по-ниски от тези, които ние сега налагаме.
Това как ще се отрази върху цените за крайния потребител? Все пак цените на едро са едно, а това, което стига до крайния потребител, е малко по-различно.
Както вече многократно съм обяснявал, ние като регулатор имаме право да влияем само на цените на едро, говоря за цените на мобилните услуги. При фиксираните нещата са малко по иначе, така че там имаме възможност да влияем на крайните потребителски цени. В икономиката има право пропорционална зависимост между цените на едро и цените на дребно. Тоест когато се намаляват цените на едро, това рефлектира, разбира се, не на сто процента в цените на дребно. Веднага след като, тъй като операторите са запознати с нашите пазарни анализи, те са в течение, аз мисля, че и пред 1 януари 2013 година те започнаха поетапно намаляване на цените в различните нови пакети, които предлагат, и това рефлектира и на крайните цени. Обикновено след като цените на едро падат от 1 януари 2013 година, след месец-месец и половина за очаквам нов кръг, нови актуализирани пакети на отделните участници на пазара и това предполагам, че ще рефлектира в намаляване на цените. Като цяло ние наблюдаваме този процес. От 2010 година досега, ако не се лъжа, към 35 на сто са намалели цените на мобилните услуги на дребно.
Колко са жалбите за миналата година и какви са нарушенията, ако могат да бъдат обобщени, които правят операторите?
Жалбите за съжаление не намаляват. За 2011 година бяха 5034 примерно, за 2012-а също бяха над 5000. Но аз го отдавам не на това, че операторите са станали по-недисциплинирани, колкото до факта, че самите абонати заемат все повече гражданска позиция, осъзнават своите потребителски права. 20 на сто от жалбите са за нелоялни търговски практики, други 20 на сто са за надписани сметки. Тоест около 40 на сто от жалбите имат друг адресат, а не комисията. Около 10 на сто от жалбите за миналата година засягат проблеми с автоматичното подновяване на договорите. Разбира се, има и за нежелано получаване на есемеси. Имаме една битка в кавички, защото смея да твърдя, че ние сме партньори с операторите, но примерно достигане на кредитния лимит и това в интерес на гражданите. Защото всички имаме възрастни родители, малки деца, на които даваме джиесесм, с който да сме сигурни, че детето е добре и така нататък и всеки родител слага лимит от 25-30 лв. За съжаление някои оператори без съгласието на съответния абонат увеличават лимита. Детето или пък някой батко, като му открадне джиесема, започва да ползва услуги с добавена стойност, да не казвам с какво естество. Акцентирахме вниманието и наложихме като се достигне 90 на сто от кредитния лимит, да се информира потребителят и само с изричното съгласие на потребителя да се увеличава кредитният лимит. Ние съкращаваме срока за преносимост на номерата. Ако досега беше за единични номера във фиксирана и мобилна мрежа седем дни, то сега става два дни за преносимост на номерата в мобилна мрежа и три дни за преносимост на номерата във фиксирана мрежа или така наречените географски номера.
Появи се идея, ако потребител реши да прекрати договора си, да не дължи всички останали месечни вноски, които трябва да даде, а само половината. Докъде стигна дебатът по тази идея?
Аз доколкото знам, това беше внесено и като предложение на група народни представители. Мисля, че това също е едно добро предложение. Защото вижте, ние сменяме на всеки шест месеца цените. Това означава, че и самите оператори реагират на шест месеца. А договорът, който обикновено операторите предлагат, е едногодишен и двугодишен. Ако даден потребител прецени, че договорът, който е сключил, му е по-неизгоден от тази оферта, която излиза от тези пакетни услуги, които предлагат операторите, той има възможност да се откаже. Въпросът не е да плаща на сто процента таксата до края на годината, защото примерно ако се откажеш на третия месец, ти дължиш за девет месеца таксата. И би било човешки, а и от гледна точка на динамиката на налагането на цените, да се плащат 50 на сто.
Все повече компании предлагат комплексни услуги - джеесем, стационарен телефон, интернет и телевизия. Там има ли жалби за тези пакети?
Даже има едно криворазбрано разбиране, че в резултат когато ти предлагат комплексна услуга, то качеството на услугата намалява. Смея на твърдя, че качеството на дадената услуга не зависи от това дали ти се предлага в пакет. Първо да разграничим това заблуждение. Има друг моменти и ние имаме някои единични жалби. Ние обръщаме внимание на съответните оператори. Някои оператори заявяват дадена услуга. Даден абонат или група от абонати, защото имаме повече от една жалба, се съгласяват... Ще ми позволите да не цитирам, но примерно мобилна телевизия - много е модерно. Ти си плащаш пакетната услуга, ползваш мобилен, ползваш фиксиран телефон, ползваш и интернет и казваш, че искаш да ползваш и мобилна телевизия или стационарна телевизия. Само че се оказва,, че като дойдат техниците и кажат ама ние тук нямаме сигнал, не можем да ви дадем дадената услуга, в същото време, когато абонатът отиде да си плаща на края на годината или на края на месеца, изведнъж ти дават такса за използването на тази услуга. Е, как може да плащаш такса за дадената услуга, след като ти не я ползваш тази услуга и самият оператор, който ти я предлага, не я предоставя точно на теб като абонат. Тук е проблемът. И ние имаме няколко такива жалби, извършихме проверки и установихме, че действително не се предоставя този вид услуга. Разбира се, че това е поведение, което е укоримо и в резултат на което ние ще наложим санкции, както ни е вменено от закона.
Когато един потребител сключи договор за определен пакет канали - 40 например, и изведнъж неговият оператор реши или да смени някои от тези канали, или да преустанови излъчването изобщо, това не е ли нарушение на договора?
Въпросът ви е даден по принцип, но мисля, че вие визирате определен оператор и тъй като той стана актуален в последно време с една дискусия, която води с телевизионни доставчици, в дадения случай аз не коментирам, защото по закон нямаме правомощия.
Казусът не е само заради Булсатком и bTV, за който вие говорите.
Аз не говоря..
А ако да речем сменим канал, посветен на животните, с някой друг, който не е толкова атрактивен за потребителя. Казусът е аналогичен. Или например аз искам да гледам даден канал, но операторът го спира.
Ще взема отношение като гражданин и потребител, а не като председател на КРС, защото пак казвам, не искам да влизам във водите на други колеги. Но мисълта ми е, че за мен това коректно е, това е един двустранен договор между две лица и когато едното лице не е удовлетворено от така постигнатата договореност и някой го изменя без негово съгласие, е абсолютно в правото си той, без предизвестие, без някакви санкции да си прекрати договора. Въпросът е, че доставчиците трябва да предоставят алтернативни програми и да има борба за потребителя точно за тези програми, които и аз искам и имам свои специфични изисквания.
Цифровизацията как ще се отрази на пазара. Първо, да речем за цените на услугите, които потребителите плащат. Смятате ли, че ще настъпи някакво изменение?И другият ми въпрос е в малките населени места, където е ясно, че има по-стари телевизори, ще успее ли толкова бързо да се набавят устройствата, които са нужни за цифрово излъчване?
Някои смятат, че цифровизацията е панацея. Не, цифровизацията е един от начините и методите на доставяне на дадена услуга до българския потребител. И второ тя трябва да докаже своята живучест и вторият момент е, че тя не започва от 1 септември, а тогава е суич-офът. Цифровизацията е започнала, текат процеси. Вторият момент - от 1 март трябва да стартира първият мултиплекс оператор, частен оператор. И обществените оператори трябва да стартират. Трябва да имат покритие 95 процента от населението. Дали по някои села и паланки, които имат стари телевизори, то затова ще бъдат така наречените „сет топ боксове", които да ги адаптират и да се предава този цифров сигнал и на по-старите телевизори. Защото новите телевизионни устройства имат вградени декодери. Ще бъдат дадени ваучери на социално слабите хора, мисля, че бяха 250 000-300 000 и предполагам, че повечето от тях са или пенсионери, или са в провинцията в села, за които говорите. Друг въпрос е, че за другите, които не влизат в тази социална прослойка, мисля, че декодерите ще бъдат на достъпна цена - мисля, че са по 60 лева, зависи от качеството. Мисля, че това може да си го позволи всяко българско домакинство. Пак казвам, въпросът е какво съдържание ще се качи на тези мултиплекси.
