Министърът на отбраната Веселин Близнаков в интервю за предаването "Седмицата" по Дарик след срещата на върха на НАТО в Рига.
Г -н Близнаков, р еши ли се в Рига бъдещето на НАТО, разбраха ли се големите в алианса дали НАТО ще играе ролята на световен пазител на мира, или - както искат някои от европейските държави - да си остане само в пространството, в което са членуващите държави в алианса?
НАТО, както е известно, е най-голямата военнополитическа организация в света. Това, което е характерно, е, че до 1990 година, т.е. 40 години след създаването на алианса е имало 10 срещи на върха. И от 1990 година насам има също 10 срещи.
Зачестяването на срещите на върха на НАТО се дължи на променената среда на сигурност. И аз мисля, че срещата на върха в Рига показа огромното желание на всички държави членки да действат еднопосочно във връзка с предизвикателствата пред средата за сигурност да се действа не само на територията на алианса, но и във всяка точка на земното кълбо.
Да не се чака например тероризмът, предизвикателствата да дойдат до границите на някоя от държавите на алианса. И това е голямо постижение.
България вече има необратима евроатлантическа перспектива и това трябва да внушава сигурност във всеки български гражданин.
Но според световните медии Съединените щати са настоявали и продължават да настояват за увеличаване на хората от НАТО в Афганистан, докато французите, напротив, имали са резерви . К азват - тази мироопазваща мисия не трябва да се превърне в мироналагаща. Ние от кои сме? Изглежда от посланията от тази седмица е, че ние подкрепяме американската линия.
Всъщност действително имаше три основни въпроса, които се разглеждаха на срещата на върха, и едната е тази за операциите, в това число и за Афганистан. Освен операциите, въпроса за трансформацията в алианса - както на всяка армия поотделно, система за отбрана, така и на главната квартира на алианса. И третият основен въпрос, това е въпросът за партньорствата, как НАТО си взаимодейства с ООН, особено с Европейския съюз, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Африканския съюз и с някои неправителствени организации.
И с държави извън съюза като Нова Зеландия, Австралия.
Нова Зеландия, Австралия, Южна Корея, Япония. Аз мисля, че всичко това показва, че НАТО има желание да отстоява демократичните ценности на човечеството навсякъде по земното кълбо.
Има нещо, което не стана съвсем ясно. Казахте ли вие с президента Първанов в Рига, че България е готова да прати още войници в Афганистан, или не? Защото имаше включително такива обяснения, че ние сме си тръгнали малко по-рано заради мъглите в София, българите не са дали пресконференция и така всъщност е избягнат директния отговор в самата Рига на въпрос, на който иначе отговаряте в София.
Това не отговаря на истината. Нашата делегация стоя през цялото време, докато продължаваше срещата на върха, и ние си тръгнахме след официалното приключване на срещата.
Пресконференция беше дадена тук веднага след пристигането на летище "София". Но в изказването си президентът Първанов заяви категорично, че България ще продължи да се придържа към ангажиментите, които е поела в рамките на алианса, ще продължи да отделя един значителен процент от брутния вътрешен продукт за отбрана и освен това за нас е приоритет стабилността на Западните Балкани. Една област, в която ние продължаваме да имаме стратегически интерес от гледна точка на нашето геостратегическо положение.
Т.е. ние предпочитаме да изпратим още войници, ако това се налага, в някои от балканските държави, в Босна. . .
Не, ние. . .
. . . или в Косово, вместо в Афганистан.
Не, ние имаме изпратени военнослужещи в Косово, в Босна и Херцеговина. . .
Сега въпросът е да увеличим.
Ще увеличим нашето участие в Афганистан, това е категорично като политическа воля. Трябва да има политическо решение и аз съм готов като министър на отбраната да представя в Министерския съвет в края на този месец или в началото на другия такова предложение. Д нес например, след няколко часа нашият контингент от летище "Кабул", подразделението на военновъздушните сили се завръща в България.
Т.е. приключва мисията по. . .
Мисията в Кабул. . .
. . . опазването на летището.
То не е опазване, то беше изцяло ръководството на функциите.
На функционирането.
. . . на функционирането на най-големия инфраструктурен обект в Афганистан. И ние трябва да вземем политическо решение какво ще правим след това. Нашето предложение ще бъде вместо тези 70 души да изпратим една рота, лекопехотна рота.
Това е с два пъти повече.
В место 70 ще изпратим 120, около 50 души са повече приблизително, без националния поддържащ елемент, лекопехотна рота. Вероятно тя ще замине през пролетта на следващата година.
Необходимо ни е време не толкова за подготовка, те са подготвени нашите военнослужещи, колкото за доставяне на необходимото оборудване, за да осигурим по-голяма безопасност на контингента, бронирани машини и нещо друго.
А ясно ли е къде ще бъдат? Тъй като най-големият спор е кой ще ходи в Южен Афганистан, където са най-ожесточените битки с талибаните. Ние там ли ще бъдем?
Не. Разговорите, които ние водим с нашите партньори, са ние да бъдем в Кабул, в столицата, заедно например с италианци. Водим такива разговори и освен това, освен тази лекопехотна рота знаете, че имаме лекопехотен взвод, имаме група военни разузнавачи, имаме медицински екипи.
Те също са в Кабул, или?
В Кабул, да, медицински екипи имаме и в Херат, два медицински екипа в Херат.
Т.е. не става дума за българско участие в Южен Афганистан, където…
Да, на този етап, на този. . .
. . . е най-опасно в момента.
Най-опасно е в Южен Афганистан, в някои западни провинции също на страната. Засега не става дума за изпращане на наши военнослужещи в южната част на страната.
А стана ли ясно коя държава ще се съгласи да прати исканите 2500 войници повече от командването на НАТО точно в Южен Афганистан, защото, от една страна, ние се радваме - все нашите няма да са там, ама все някой трябва да иде, нали.
Не, не е точно да кажем, че се радваме, но това е въпрос на възможности. Въпрос на възможности на съответните страни. И в сегашния момент основно участие там имат например Канада, Съединените щати и някои други държави.
А има ли съгласие в управляващата коалиция. . .
Особено важно е за Афганистан, особено важно е за Афганистан това, че ние трябва да намалим националните ограничения, не само ние, а и всички останали държави. Когато изпращаме определени войскови подразделения, те трябва да имат възможност да участват в пълен спектър от действия, а не да имат …
Включително да се местят например.
Включително да се местят, включително да могат да бъдат ползвани нощно време, включително да могат да бъдат ползвани при евентуални граждански размирици и т.н. Има редица национални ограничения, кои то стесняват периметъра на действие и на възможности там на съответните командири.
Вие ще предложите ли България да премахне националните ограничения, така че, ако командването на НАТО прецени, че е необходимо, българите да могат да отидат и в Южен Афганистан, да участват и при потушаване на размирици?
Ние имахме заседание на Съвета по отбрана, той знаете, че е консултативен орган към министъра на отбраната. Вече обсъдихме този въпрос и взехме решение нашите подразделения да започнат, които ще участват потенциално в Афганистан и на други места, не само в Афганистан, да започнат да се подготвят така, че да стесняваме, да редуцираме нашите национални ограничения. За това са нужни определени организационни мерки, определена подготовка и определени финансови средства. Само за Афганистан сумата възлиза на около 3 милиона и половина лева.
А кой ще финансира мисиите догодина, не само в Афганистан? Как се решава този въпрос в бюджета за 2007?
Във всички операции по линия на НАТО и по линия на Европейския съюз съответната държава поема изцяло, 100 процента участието си в мисии. Изключение прави само участието ни в многонационални сили, както сме в Ирак в момента, и участието по линия на ООН, например в. . .
Както в Ливан.
Както в Ливан. Там се водят много сериозни разговори за поемане на цялата сума или на част от сумата от ООН. Около 2 ,8 милиона.
А в Рига обсъждаше ли се въпросът за финансирането?
Обсъждаше се въпроса за финансирането. . .
Тези, които не пращат войници, да плащат повече пари.
Това е принципът за справедливо разпределение на тежестите. Но имаше специален запис в декларацията, а това беше споменато изрично и от генералния секретар г-н Схефер, че всички държави трябва да поддържат едно справедливо ниво на финансов ресурс за отбрана. Без финансов ресурс не може да се изпълняват тези мащабни задачи, които стоят пред алианса.
И ма ли съгласие в управляващата коалиция за увеличение на мисията в Афганистан, за нарастване на българската роля и в други мисии, включително, както казвате, на Балканите, тъй като вашият коалиционен партньор БСП беше много сдържан по време на предизборните кампании точно по отношение на мисиите.
В интерес на истината трябва да кажа, че в управляващата коалиция в момента, в това число и сред БСП, ние нямаме проблеми, когато обсъждаме такива въпроси, свързани с нашето пълноценно участие в операции зад граница. Защото се знае, че участието в операции зад граница е основен ангажимент и основна функция на НАТО и ние няма как да не участваме в тези операции.
Така че аз досега не съм забелязал да има някакъв разнобой, различно виждане, въздържаност от някои от трите политически сили и затова съм с увереност, в очакване, че когато го предложим това предложение ще бъде прието.
Колко български военни ще има общо на мисии през 2007?
Участието на българските военнослужещи в мисии трябва да нараства постепенно, за да достигне около 2015 година 8 процента от броя на сухопътните войски. В момента ние имаме малко повече от 500 души постоянно участващи в мисии. Догодина вероятно ще имаме, през 2007, около 650-700 души.
А откъде ще нарастват... 50-те повече в Афганистан, откъде още 150 ще се увеличат?
Ние участваме в много от мисиите на алианса, те са общо шест в момента, мисиите. Ние участваме в Ирак, участваме в Афганистан, участваме по линия на ООН в Ливан, участваме в "Актив индейвър" в Средиземно море с фрегата "Дръзки", участваме в Босна, участваме в Косово. Имаме наблюдатели в Етиопия и Еритрея.
Добре, и къде още ще увеличим мисия, защото дадохте пример с...
Увеличението идва главно от Афганистан.
Н о и на другите места се планира. . .
На другите места ние. . .
... по-малко увеличение.
По-малко, но увеличение трябва да имаме, да. В силите за отговор на НАТО, който е основен въпрос за въоръжените сили на алианса, ние имаме определени ангажименти за различните ротации. И ние сме заявили как ще участваме в тези сили за отговор.
Това са сили за бързо реагиране, които да могат много бързо да бъдат изпращани на гореща точка, нали това е идеята.
Може и така да се каже, с известна уговорка. В сегашната ротация, до края на тази година ротациите са през шест месеца. В сегашната седма ротация ние участваме с взвод за радиационно и химическо разузнаване, със същия взвод участваме и в осма ротация от януари до юни 2007 година с 22 души. Това е един взвод от Мусачево.
Постепенно целта е нашето участие да се увеличава, както и на другите държави, в тези сили за отговор, за да можем да достигнем при 11-та ротация в края на 2008 година 65 души.
От България.
От България само.
А общо силите ще бъдат...
Става дума за включване и на тактическа група за специални операции. Ние се стремим да достигнем такова ниво на подготовка на обучение, на възможности и на участие във въоръжените сили на алианса, силите за отговор, че да можем да имаме готовност да участваме например с един батальон. Това е разумното, това е рационалното и това се оценява като реален принос.
Всички ли ще участват, или има държави, които не искат да участват?
Всички държави участват. Няма такава държава, която не участва. Дори такива държави с малки армии като Люксембург също участват.
А какво е бъдещето на мисията в Ирак, след като правителството там иска удължаване на мандата на многонационалните сили и след 31 декември? Ние очевидно няма да се прибираме, излиза от вашите думи, макар други държави да...
Не само от моите думи. Вие знаете, че имаше решение на Съвета за сигурност на ООН, според което трябваше многонационалните сили да останат там до края на тази година.
Иракското правителство излезе с предложение тази мисия да продължи и затова постъпи предложение в Съвета за сигурност да бъде удължен мандатът с една година, т.е. до края на 2007 г. Нашите военнослужещи в Ирак съгласно решение на българския парламент трябва да останат там до пролетта на следващата година. Ако се наложи, ние ще предложим ново решение на парламента.
Готви се посещение ваше с премиера в Ирак, нали?
Да. На този етап вероятно ще посетя с началника на Генералния щаб и водена от мен военна делегация нашите военнослужещи в лагера "Ашраф".
Извън посещението с премиера.
Да, имаме други планове, които включват отделно посещение в рамките на тази година на министър-председателя.
Стигаме до въпрос с какъв транспорт се ходи, нашите мисии с какъв транспорт се движат. Решава ли се този въпрос по-трайно?
Въпросът за транспорта е изключително важен и аз се радвам, че го задавате, г-н Вълчев, този въпрос, тъй като той беше разглеждан и на срещата на върха в Рига. Въпросът за въздушния транспорт е изключително важен за възможностите на въоръжените сили на алианса да изпълняват тези операции зад граница и ние участваме в стратегическия въздушен транспорт като държава с ограничени финансови възможности.
Нямаме възможност да си купим сами такива самолети и затова сме се включили към инициативата С-17, 14 държави от НАТО са в тази инициатива включени. Ние сме заявили участие, там се заявяват определен брой летателни часове, ние сме заявили 60 летателни часа. Ще бъдат закупени 3 самолета от тези 14 държави.
Те ще са общи, така ли?
Те ще са общи.
Ние ще сме съсобственици, така ли?
Ние ще сме съсобственици...
С още 13 държави.
С още 13 държави и ще се обслужват от наш екипаж, когато се налага да се изпълняват задачи. Ще бъдат базирани самолетите в Германия, в "Рамщайн", и мисля, че това е най-изгодно за нас, тъй като тези самолети С-17, производство на фирмата "Боинг", са с изключително добри оперативни способности. Те могат да имат самозащита от ракетни нападения, могат да кацат непретенциозно на летища близо до бойните действия, могат да имат система за кондициониране на товара, например ако се пренася електроника, да бъде в определени температурни условия, имат много голяма товароподемност и т.н.
Това не трябва да се бърка със самолетите "Спартан", петте самолета, които ние сме заявили от "Аления аеронавтика". Те са по-малки самолети с по-малки възможности и могат да служат за тактическо пренасяне на въоръжени сили.
Но пак при мисии?
Те не могат да пренасят, да, но те не могат да пренасят бронетанкова техника.
Казано по-просто, техниката, когато трябва веднъж да се нанесем някъде, трябва да бъде с този голям самолет, който ще бъде съсобственост на 13 държави.
Точно така.
Остават ли съкращенията, плановете за съкращения при купуването на нова техника? Три вместо четири корвета, 12 вместо 16 бойни самолета. Нали ви увеличиха бюджета, защо?
Бюджетът като относителен дял не е увеличен, но ние сме доволни, че все пак се прояви разбиране и в управляващата коалиция, и в комисията по отбрана на парламента, и мисля, че с тези средства ние ще съумеем да поддържаме този темп на модернизация на въоръжените сили.
Като казвам, че ще поддържаме темпа за модернизация, понеже това е основен процес, модернизацията е основен процес на трансформацията на българските въоръжени сили, трябва да спомена, че този процес трябва да продължи, защото ние имаме един-два проекта, които не търпят никакво отлагане, и когато говорим за българско участие в мисии. . .
Кои?
Това е например комуникационната информационна система. Без тази система, която засяга повече от 23-24 цели на въоръжените сили, ние не можем ефективно да участваме в мисии зад граница.
Ако трябва да се пошегуваме, "Труд" сложи под глава от срещата в НАТО, че български заглушител спрял телефоните на НАТО и това предизвикало и интереса и на генералния секретар Схефер към това устройство "Джамър", но въпросът е не само да заглушаваме, ами евентуално да може и да си говорим с НАТО.
Това е една разработка на "Самел 90", българска фирма, но не е това въпросът за комуникационната система. Въпросът е, че ние трябва да можем да създадем система за връзка и за информация между отделните участници в бойните действия, от българска страна, между нас и съюзниците, между нас и командващите, различната операция, и това е изключително важно за успеха на операцията.
Комуникацията и информацията са в основата на успеха на съвременните бойни действия и затова ние трябва да положим усилия да стартираме поне този процес, тъй като той ще продължи не по-малко от пет години.
Другият въпрос, който е изключително важен, е промени се геостратегията на Европейския съюз. С България и Румъния като нови Европейският съюз придоби нова граница на изток, това е Черно море. Ние отговаряме за сигурността на тази акватория и ние трябва да имаме много по-голяма готовност, да знаем какво се случва в Черно море и как охраняваме източната граница на Евросъюза. Това е свързано с възможности...
И трябва да имаме кораби.
Да, това е свързано с възможностите на нашия военноморски флот.
Румънците колко кораба имат?
И аз искам да ви призная, че в края на следващата година ще трябва да закрием подводния си флот, тъй като имаме една подводница, която ще трябва да спре да действа. Румънците са значително по-добре от нас.
Те имат ли подводници?
Имат. 2011-2012 г. ние около 60-70 процента от нашия флот трябва да го изведем от експлоатация, изтичат му ресурсите. Това е изключително важно за нас. За съжаление военноморският флот се нужда от обновяване, но това са много ресурси и трябва да търсим начини как ще се справим.
Значи, въпросът с подводницата е спешен?
Подводницата е важна от гледна точка не само на сигурността, но от гледна точка на борбата с тероризма. Затова са важни подводниците, но ние на този етап не можем…
Добре, ще купуваме ли друга?
На този етап не се предвижда, нямаме възможност.
Т.е. няма да има подводница в Черно море българска?
Както изглежда, няма да има. Нямаме финансови възможности.
А колко нови кораба ще вземем?
Ние засега нямаме предвид да вземем скоро кораби, но трябва да се мисли, тъй като проектирането и изграждането на една корвета например, ние говорим за три корвети от началото…
Нали три ще вземете. Те кога ще станат?
Когато сключим договор. Нямаме сключен договор с изпълнител.
Колко време от договора според практиките, които…
Около три години, около три години най-малко.
А, искате да кажете, че може да има и период, в който няма да имаме ни подводница, ни кораб в Черно море?
Ако не вземем тази година или следващата решение, може и до това да се стигне.
Кой трябва да вземе това решение?
Това решение трябва да се вземе според мен най-напред от съвета на коалицията и след това, разбира се, от Министерски съвет и Народно събрание.
То е въпрос на пари.
Въпрос на средства и въпрос на финансова рамка, финансова схема, по какъв начин ние ще се разплащаме, тъй като трябва да информирам, че ние отделяме в момента 20 процента от бюджета на Министерството на отбраната за модернизационните проекти, които вече са стартирали и ще бъдат изплатени в края на 2011 г.
За да завършим темата със срещата в Рига, подкрепя ли България приемането на Албания, Хърватия, Македония, евентуално по-късно Грузия, Украйна в НАТО, включването на доскорошния враг на НАТО Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина в партньорската програма на алианса, защото. . . обаче да ви кажа уловката.
Някои казват, че например Македония заради поведението, което има към България, трябва да има по-рестриктивно отношение към нея, както за Европейския съюз, но защо не и за НАТО. Сега, ние подкрепяме ли ги, докато те ходят в Европейския парламент и говорят срещу българите, ние подкрепяме ли ги те да станат член на НАТО?
Аз мисля, че нашата позицията по отношение на приемането на Македония, на Албания и Хърватия, тези три държави са членове на така наречената Адриатическа харта, нашата позиция е, че ние ги подкрепяме и ще продължаваме да ги подкрепяме, тъй като за нас е изключително важно тези три държави да станат член на НАТО, защото ние трябва да стимулираме не само тези три държави, но и Сърбия, и Черна гора, и Босна и Херцеговина, за които вие споменахте, от Балканския регион, да следват своята евроатлантическа перспектива.
Без това сигурност на Балканите не е възможна и това е в наш интерес, в интерес на България. България е един изключително водещ фактор, ако мога така да се изразя, в процеса на присъединяване на тези страни. Сърбия, Босна и Черна гора към "Партньорство за мир", програмата на НАТО, и от друга страна Македония, Хърватия, Албания към НАТО. Вероятно на следващата среща на върха след две години те могат да бъдат поканени.
А кога ще има среща на върха в България?
Среща на върха в България не е предвидено да има в следващите, да речем, шест години. Да не говоря много надалеч, но във всеки случай предстои да се уточни след две години къде ще бъде срещата на върха, не е уточнена.
Ние няма да сме кандидати?
Няма да сме. Поне за следващите две ние не сме кандидатствали.
А беше ли обсъждан въпросът за енергийната зависимост? Това бяха очакванията на пресата както в България, така и впрочем в световни коментари.
Да, енергийната зависимост, въпросите на енергийното осигуряване са част от сигурността на алианса.
Най-вече зависимостта от Русия, която може да не може да се противопостави вече военно, обаче може да спре доставките за голяма част от държавите, които са членове на НАТО.
Да, от една страна Русия, от друга страна политиката спрямо Кавказкия регион, Кавказко-черноморския регион. Това са все въпроси, които са от стратегическо значение за сигурността на Европа и на Северна Америка и от тази гледна точка тези въпроси бяха разисквани. Това е едно от предизвикателствата в бъдеще, с които трябва да се справя Европейският съюз и НАТО, въпросите за енергийната сигурност.
Между другото енергийната сигурност на Балканите и на Западните Балкани също е от много съществено значение за стабилността на нашия регион и България досега е играла основна роля за тази стабилност чрез осигуряването на енергийни доставки за другите държави.
Да поговорим за хората в армията и плановете там. Да започнем от такъв ъгъл, седмицата имаше лоша новина с рейнджър Веселин Сариев, който се самоуби. Той е оцелял при атентата в Кербала в Ирак. Психологически готови ли са българите за участие в такива тежки мисии и ако могат да ги изнесат, след това как се отразява на това, което правят?
Въпросът за психологическата устойчивост на нашите военнослужещи е основен въпрос и затова при подготовката за изпращане в мисии, както и след завръщането на военнослужещите се отделя много голямо внимание на това. Ние увеличаваме психолозите, които се занимават с участващите в мисии, зачестяваме психологическите консултации и прегледи и ако се налага, разбира се, провеждане на съответна психотерапия. Защото условията, в които нашите военнослужещи изпълняват задачите си в мисии, са екстремни, те са рискови условия и затова се иска много голяма психическа устойчивост и подготовка.
И аз мисля, че и сега, и в бъдеще това ще бъде в центъра на вниманието на
Генералния щаб на българската армия, на видовете командване на въоръжените сили, както, разбира се, и на политическото ръководство на министерство. Той е важен не само за българските военнослужещи, а за всички военнослужещи по света.
Трайното решение на психологическата подготовка е, разбира се, в пълната професионализация. Колко професионални войници има в момента?
В момента като среден показател ние сме професионализирали армията на 73 процента, но трябва да се има предвид, че военноморските сили са пред 100 процента професионализация, след около два месеца, три на сто процента ще бъдат професионализирани. Военновъздушните сили през лятото на 2007 г. ще бъдат на сто процента професионална армия, а Сухопътните войски ще бъдат професионализирани на сто процента в края на следващата година. Т.е. ние ще спазим това политическо решение.
Срока на парламента.
Срока на парламента ще го спазим.
Но точно преди месец, на 30 октомври, казвате в "24 часа": професионална армия ли, няма и лев в бюджета за нея. Сега има ли?
Сега парите са, мисля, достатъчни. И затова ние трябва да полагаме усилия да подобрим обучението, да подобрим битовите условия на професионалните войници, да им осигуряваме жилища, което е много голям проблем, с жилищата, и да подобрим техните възможности за ползване на здравеопазване адекватно, на възстановяване, спорт, отдих за тях и за техните семейства и, разбира се, възнаграждението, което е основен фактор.
Колко…
...за мотивацията.
Колко взима в момента един професионален войник?
Стартират с 360-370 лева. Това е едно от най-ниските, но такива са възможностите на бюджета.
А какъв е планът? Към края на следващата година, от началото на 2008-ма, когато ще е изцяло професионална.
...увеличенията, които са предвидени за всички останали бюджетни, така да се каже, бюджетно осигурявани работници и служители.
А как вървят съкращенията на кадровите военни? Според вестник "Дневник" имало спор между Министерството на отбраната, което настоявало за съкращения за две години на 6 хиляди военни, Генералният щаб искал до 2009, т.е. малко по-дълъг срок, 2500.
Г-н Вълчев, вие знаете, че съществува един "План 2015", спрямо който ние трябва да развиваме нашите въоръжени сили, във всичките им аспекти. Този "План 2015" предвижда да изпълняваме процеси по модернизация, но и процеси по съкращения на отделни видове въоръжени сили.
Ние например с изтегляне с две години напред с това политическо решение на парламента на процеса на професионализация променяме "План 2015". Предвиждаме да променим "План 2015" и по отношение на броя на въоръжените сили. Не можем с този ресурс и с изискванията да имаме малка, модерна, боеспособна армия, не можем да поддържаме този брой. Но няма спор между Министерството на отбраната и Генералния щаб. Напротив, ние работим върху интегриран модел на отбраната.
Тоест това е да има общо ръководство, да нямате едни и същи.
Да има...
…отдели в Генералния щаб и във...
Да има общо ръководство и да има възможност за по-бързо, по-ефективно вземане на решения и икономия на финансови средства.
Но кога ще стане това?
Ние работим и през следващата година се надявам, че ще въведем частичния интегриран модел, който е застъпен в много страни от НАТО, частичен интегриран модел. За някои видове дейности, които извършва Министерството на отбраната и Генералният щаб. Но спор по отношение на адаптирането ни към "План 2015", или по-точно неговата промяна спрямо нашите възможности, няма.
Имаме единомислие. И работи и Генералният щаб, и Министерството на отбраната, работим върху този въпрос.
Сега например с кетъринга, с фирменото хранене, се очаква да освободим повече от 1000 души. Освен това ще бъдат освободени и хора, които са навършили или навършват пенсионна възраст и трябва да напуснат редовете на Българската армия. И не само на Българската армия, но и на Министерството на отбраната. Аз искам да адаптираме личния състав на министерството и на Генералния щаб на Българската армия към нашите финансови възможности.
Преди седмица обещахте резултат от проверките за нарушения при доставките на храни и напитки за армията. Имате ли вече, обещахте ги за седмица да стане, имате ли вече резултати какви са нарушенията?
Имахме един-два случая. Оказа се, че не е толкова масово, но независимо от това ние предприехме една радикална стъпка - обявихме преди няколко месеца по Закона за обществените поръчки и Наредбата за специални обществени поръчки конкурс за въвеждане на фирмено или кетърингово хранене в армията. По този начин ние преустановяваме, преустановихме вчера…
Храната ще се носи отвън.
Да.
Да го обясним на слушателите.
Точно така.
Фирми си готвят, в ресторанти си готвят...
Носят храната... Да, като ще се предлагат най-малко пет менюта, ще има
възможност за избор, ще се хранят на бели покривки и ще се повиши културата на хранене, ще стане по-евтина, по-калорична.
А всичко това ще стане и по-евтино...
...вкусна.
Значи, страшно се е крало в армията.
Разбира се, това не е тайна. Това беше по поделенията, по различните поделения. По този начин ние, ние вчера подписахме договора с фирмите, които ще изпълняват за три години...
Колко фирми са?
Четири консорциума, една голяма българска и четири консорциума, които са много големи, имат съответната финансова стабилност, капиталова адекватност, тригодишен най-малко опит, гаранции за качество по ИСО и проучени са, разбира се, и от службите.
Така че вчера сключихме договор, те в момента извършват ремонт на столовите, на всички съоръжения, ще доставят нова техника, всичко това за тяхна сметка. От 1 януари следващата година трябва да започне фирменото хранене във всички, в 43 поделения на Българската армия.
Вие сте ги разделили...
...60, около 65-68 процента от въоръжените сили. Прекъсваме, прекъсваме всички досега съществуващи договори по поделенията. И с това отговарям на вашия въпрос. Преустановяваме практиката да се дава възможност за корупция или за кражби на храна от военнослужещите.
Впрочем през седмицата парламентарната Комисия по отбрана обсъди точно доклад за злоупотребите в армията. Имате ли някакво обобщение за какви размери щети става дума, кой е най-високопоставеният наказан.
Не, не, значи, пред Комисията по отбрана се изнесоха данни за мерките, които се вземат за разнопосочен и съгласуван контрол в Българската армия, за да не се допускат прояви на кражби, на корупция, на злоупотреби. И, разбира се, в това отношение ние трябва да отдадем заслуженото както на системата за финансов контрол, така и на служба "Сигурност", военна полиция, военно контраразузнаване, така и на инспектората, който е директно подчинен на министъра на отбраната.
Всички действат еднопосочно, всички случаи, които се констатират, се предават своевременно на Военна прокуратура и освен това се огласяват по медиите, особено като използваме военния телевизионен канал и вестник "Българска армия".
Накрая темата за досиетата. След няколко минути ще има голям дебат на тази тема, НДСВ ще има свой отделен представител, но вие като министър на отбраната ще разсекретите ли досиетата на военното контраразузнаване от времето на комунизма?
Трябва да кажа още в началото, че аз като министър на отбраната ще се съобразя изцяло с решенията на българския парламент. Не само аз, мисля, и всички мои колеги.
В момента сме на етап...
В началото обаче бих искал да ви отговоря по следния начин. Като човек приветствам приемането на този закон. Като политик считам, че това трябваше да се случи по-отдавна. И като министър мисля, че законът ще окаже при всички случаи влияние върху работата на службите, на Министерството на отбраната и, да си го призная, за съжаление то няма да е изцяло еднопосочно или изцяло положително.
Този закон, доброто при него е, проектът на закона, е, че не въвежда т.нар. лустрационни норми. Това му е изключително добра черта. Ще се даде в закона като цяло отговор на редица въпроси, които бяха поставени през различните години с различна интензивност.
Има, разбира се, и особености, за които искам да спомена. Секторът за сигурност, г-н Вълчев, разчита основно на следните инструменти - на технически средства и на агентурен апарат. При прилагането на закона може да се стигне до затруднения в опитите на службите да привличат нови лица за сътрудничество.
Освен това секторът за сигурност ще бъде принуден все повече да разчита на технически средства, отколкото на агентурен апарат - нещо, което е обратно на тенденцията в света. Особено след атентатите в Съединените щати през 2001 г. всички разбраха много болезнено, че не могат да разчитат само на техническите постижения и че човешкият фактор е незаменим.
Това накара водещите служби в света, службите за сигурност, да сменят, така да се каже, посоката и да се насочат отново към агентурното разузнаване. Аз бих искал да кажа, че по отношение на службите, които са към министъра на отбраната, това е "Военна информация" и служба "Сигурност", военна полиция и военно контраразузнаване, ние разполагаме с не повече от, не повече от една двайсета от документацията, тъй като с едно решение на Държавния съвет от 1990 г. са прехвърлени хората и техниката, за документацията не се споменава в решението на Държавния съвет, към Министерството на отбраната. По-голямата част от документацията се намира в Министерството на вътрешните работи.
Но искам специално да спомена, че военните разузнавачи не са публични личности, те са офицери, които са натоварени с поверителни мисии, работят скрито от обществеността у нас, от органите за сигурност на разузнавани страни, от международните терористични и криминални организации, това е в основата на изискванията. И аз смятам, че трябва да се вземе под внимание този факт, защото военното разузнаване е част от националната сигурност на страната, а не толкова с Държавна сигурност да се свързва.
Моля ви все пак да бъдете по-ясен. Големият спор е ръководителят, заместникът, ръководителите на отдели, на сектори, на секции в служба "Военна информация", в служба "Сигурност", военна полиция и военно контраразузнаване, трябва ли да бъде ясно и да бъде оповестено дали те са служили на комунистическите специални служби, на комунистическата Държавна сигурност. До това се свежда спорът през седмицата. Разбира се, този спор е и за разузнаването, за Националната разузнавателна служба, за посланици, генерални консули, други дипломати…
Това ще реши законодателят и ние ще изпълним това решение. Но аз искам да напомня само, че всички тези лица на ръководни длъжности, за които вие споменахте, разбира се, голяма част от тях са придобили своята квалификация и са били в някаква степен ръководители и по-рано, както например и голяма част от професорите в учебните заведения също са придобили своята квалификация и са работили в катедрите и по-рано, и преди 1989 г.
Тук въпросът е до каква степен можем да ги свързваме с доносници, с очернянето на съдбите и на имената на български граждани или са работили безкористно за сигурността на държавата.
Е, има ли връзка, това е големият спор, който се води в парламента в момента, има ли връзка между националната сигурност на комунистическата Народна република България и днешна демократична България?
Дали има връзка?
Да, и мнозина и във вашата партия впрочем казват, цялата дясна опозиция, хора от БСП, Татяна Дончева, казват, че тези хора са били в друга система, че те са имали други задачи, опазвали са сигурност, която не е била националната сигурност на България.
Аз мога да говоря само за. . .
За вашите хора кажете.
...за нашите хора...
За военните.
Аз мисля, че при нашите хора не може да има смесване на това, което стои в подтекста като че ли на голяма част от изказванията на дебатите. Там се дискутира основно доносничеството, основно това се дискутира, а не се дискутира въпросът до каква степен има нужда в бъдеще нашата страна от
военно разузнаване или контраразузнаване. Ако ние нямаме военно разузнаване и военно контраразузнаване, г-н Вълчев, дори не можем да изпълняваме ефективно мисии зад граница и не можем да гарантираме сигурността на нашите военнослужещи.
Разбирам, че вие сте да не бъдат разсекретявани досиетата на заемащи сега висши постове във военното разузнаване в името на запазване на националната сигурност.
В голяма степен, но по принцип съм за приемането на такъв закон. По принцип съм за приемането на такъв закон. Отново да напомня, за съжаление голяма част от документацията, тя не се намира при нас.
