На 26 октомври стана ясно, че българският ансамбъл по художествена гимнастика няма да вземе участие на Световното първенство в Китакюшу (Япония) заради много сериозна травма на едно от златните момичета Лаура Траатс.
„Нашите момичета заминаха изключително добре подготвени и с огромно желание да спечелят последното си състезание като отбор. Ансамбълът ни е провел две тренировки и след втората Лаура Траатс получава много силна и остра болка. Веднага е проведена консултация с лекаря на отбора д-р Добрев, който е преценил, че травмата на Лаура е сериозна и участието на отбор е невъзможно”, обясниха причината от Българската федерация по художествена гимнастика и допълниха: „Всички момичета съжаляват ужасно, щабът също, но здравето е над всичко и това е единственото правилно решение в този момент”.
Златните ни момичета няма да участват на Световното в Япония
Днес именно Лаура Траатс реши да излее душата си за всичко, което се случи, като сподели своите искрени и съкровени мисли в много емоционален пост в социалните мрежи с любов и малко тъга.
"Световното първенство, нашето последно състезание, приключи. За добро или лошо за нас това се случи преди да е започнало... Понякога ние, спортистите, вероятно заслепени от амбицията да реализираме труда си, да се покажем и докажем пред света, оставяме на заден план здравословното си състояние. Борим се, въпреки знаците, които тялото ни изпраща, дори да знаем, че това може да донесе неприятни последици. Докато ние, съсредоточени, гоним целите си има хора, отговарящи за здравето ни, които също са шампиони, в своята сфера - спортните лекари. Хора, които са напълно наясно с това, че в големия спорт има травми и болка, но когато има по-голяма опасност, казват СТОП... И колкото и да е трудно, трябва да ги послушаме", пише тя.
Лаура споделя, че от няколко дни е имала проблеми с прешлените на врата. И описва цялата ситуация, която е преживяла тя, но и съотборничките й:
"Имала съм периоди на обостряне и нормализиране. Следим състоянието и правим всичко възможно да го поддържаме възможно най-оптимално. Използвам случая да благодаря на д-р Добрев и целия екип от кинезитерапевти и масажисти, който работи с нас! Да, това е тежка травма. Използвали сме много и различни методи за облекчение. Благодарение на тях, успях да участвам на всяко състезание с отбора си в този 5 годишен цикъл и да сбъдна най-голямата си мечта - да спечеля Олимпийските игри. И ето ни тук, отново в Япония, на последното ни състезание. В първия тренировъчен ден започнах да усещам силна болка както във врата, така и по цялата дясна ръка. Положението се влошаваше. Настъпи и различна симптоматика като до края на деня ставаше все по-болезнено. Пих лекарствата, които са предписани за проблема, но не усещах облекчение. Прибирайки се в хотела, споделих с д-р Добрев какво усещам, какво съм пила и как е протекъл денят... По-късно вечерта г-жа Димитрова и Михаела Маевска повикаха всички ни в стаята си. Звъннахме на госпожа Раева и тя попита как сме. Отговорихме, че сме добре (не бих допуснала да откажем участието си в този момент). Тогава тя каза: "момичета, говорих с доктора, опасно е, забранява, взехме решение, спирам ви от световното първенство. Беше категорична".
Тогава са дошли и сълзите: "Сълзите ми се стекоха по бузите. Огледах се в момичетата и треньорите около себе си.. усещах подкрепата им, но толкова ми се искаше развоят да е различен... Да, понякога е трудно да поставиш здравето си на първо място, пред медалите и труда, при това не само твоя. Но затова тези ХОРА са там."
Ето и останалата част от съобщението на Лаура Траатс, в което тя оставя сърцето си:
Играла съм с различни травми и силни болки. В големия спорт е така и всички го знаят, но когато има реална опасност да се случи нещо по-страшно, което ще се отрази на бъдещето ти, е добре да се вслушаме в хората, които могат трезво да погледнат на ситуацията, отстрани. Благодарна съм, че за мен тези хора бяха докторът на отбора Мариан Добрев и госпожа Илиана Раева, които оставиха на заден план медалите, титлите и успехите, защото здравето винаги трябва да е на първо място!
Изключително много благодаря на нашите треньори и на прекрасните ми съотборнички, които безкрайно обичам! Благодаря, че стоите зад мен и разбирате ситуацията, дори по-добре от мен. В погледите на всяка една срещам само и единствено подкрепа и за пореден път се убеждавам, колко истински са взаимоотношенията ни.
И разбира се, не на последно място, благодаря на семейството си, момчето, което стои до мен, и личната ми треньорка, която е винаги зад гърба ми!
Благодаря от сърце на целия екип, който работи с нас!
Получих толкова много подкрепа и любов. Всяко съобщение ме докосна! Благодарение на всички Вас, целия отбор ще минем и през този тежък момент, по-лесно. Обичаме Ви!
Нека не забравяме, че здравето винаги трябва да бъде на първо място, а когато сме съсредоточени в друго, е важно да се вслушваме в съветите на лекарите, преди последствията да са необратими!
Да, може би, не си представях така последното състезание, но искам да кажа, че съм безкрайно щастлива да завърша кариерата си със златен олимпийски медал. Щастлива съм, че успяхме да го защитим с рекордна оценка, преди седмица в Испания. А относно световната титла... може би има много разочаровани фенове... искрено съжалявам, че не успяхте да ни видите и на световния връх... тази така жадувана от нас титла...
...а може би просто, това е било част от цената на олимпийското злато...
„Нашите момичета заминаха изключително добре подготвени и с огромно желание да спечелят последното си състезание като отбор. Ансамбълът ни е провел две тренировки и след втората Лаура Траатс получава много силна и остра болка. Веднага е проведена консултация с лекаря на отбора д-р Добрев, който е преценил, че травмата на Лаура е сериозна и участието на отбор е невъзможно”, обясниха причината от Българската федерация по художествена гимнастика и допълниха: „Всички момичета съжаляват ужасно, щабът също, но здравето е над всичко и това е единственото правилно решение в този момент”.
Златните ни момичета няма да участват на Световното в Япония
БГНЕС
"Световното първенство, нашето последно състезание, приключи. За добро или лошо за нас това се случи преди да е започнало... Понякога ние, спортистите, вероятно заслепени от амбицията да реализираме труда си, да се покажем и докажем пред света, оставяме на заден план здравословното си състояние. Борим се, въпреки знаците, които тялото ни изпраща, дори да знаем, че това може да донесе неприятни последици. Докато ние, съсредоточени, гоним целите си има хора, отговарящи за здравето ни, които също са шампиони, в своята сфера - спортните лекари. Хора, които са напълно наясно с това, че в големия спорт има травми и болка, но когато има по-голяма опасност, казват СТОП... И колкото и да е трудно, трябва да ги послушаме", пише тя.
Лаура споделя, че от няколко дни е имала проблеми с прешлените на врата. И описва цялата ситуация, която е преживяла тя, но и съотборничките й:
"Имала съм периоди на обостряне и нормализиране. Следим състоянието и правим всичко възможно да го поддържаме възможно най-оптимално. Използвам случая да благодаря на д-р Добрев и целия екип от кинезитерапевти и масажисти, който работи с нас! Да, това е тежка травма. Използвали сме много и различни методи за облекчение. Благодарение на тях, успях да участвам на всяко състезание с отбора си в този 5 годишен цикъл и да сбъдна най-голямата си мечта - да спечеля Олимпийските игри. И ето ни тук, отново в Япония, на последното ни състезание. В първия тренировъчен ден започнах да усещам силна болка както във врата, така и по цялата дясна ръка. Положението се влошаваше. Настъпи и различна симптоматика като до края на деня ставаше все по-болезнено. Пих лекарствата, които са предписани за проблема, но не усещах облекчение. Прибирайки се в хотела, споделих с д-р Добрев какво усещам, какво съм пила и как е протекъл денят... По-късно вечерта г-жа Димитрова и Михаела Маевска повикаха всички ни в стаята си. Звъннахме на госпожа Раева и тя попита как сме. Отговорихме, че сме добре (не бих допуснала да откажем участието си в този момент). Тогава тя каза: "момичета, говорих с доктора, опасно е, забранява, взехме решение, спирам ви от световното първенство. Беше категорична".
Тогава са дошли и сълзите: "Сълзите ми се стекоха по бузите. Огледах се в момичетата и треньорите около себе си.. усещах подкрепата им, но толкова ми се искаше развоят да е различен... Да, понякога е трудно да поставиш здравето си на първо място, пред медалите и труда, при това не само твоя. Но затова тези ХОРА са там."
БГНЕС
Играла съм с различни травми и силни болки. В големия спорт е така и всички го знаят, но когато има реална опасност да се случи нещо по-страшно, което ще се отрази на бъдещето ти, е добре да се вслушаме в хората, които могат трезво да погледнат на ситуацията, отстрани. Благодарна съм, че за мен тези хора бяха докторът на отбора Мариан Добрев и госпожа Илиана Раева, които оставиха на заден план медалите, титлите и успехите, защото здравето винаги трябва да е на първо място!
Изключително много благодаря на нашите треньори и на прекрасните ми съотборнички, които безкрайно обичам! Благодаря, че стоите зад мен и разбирате ситуацията, дори по-добре от мен. В погледите на всяка една срещам само и единствено подкрепа и за пореден път се убеждавам, колко истински са взаимоотношенията ни.
И разбира се, не на последно място, благодаря на семейството си, момчето, което стои до мен, и личната ми треньорка, която е винаги зад гърба ми!
Благодаря от сърце на целия екип, който работи с нас!
БГНЕС
Нека не забравяме, че здравето винаги трябва да бъде на първо място, а когато сме съсредоточени в друго, е важно да се вслушваме в съветите на лекарите, преди последствията да са необратими!
Да, може би, не си представях така последното състезание, но искам да кажа, че съм безкрайно щастлива да завърша кариерата си със златен олимпийски медал. Щастлива съм, че успяхме да го защитим с рекордна оценка, преди седмица в Испания. А относно световната титла... може би има много разочаровани фенове... искрено съжалявам, че не успяхте да ни видите и на световния връх... тази така жадувана от нас титла...
...а може би просто, това е било част от цената на олимпийското злато...