За минимално използване на специални разузнавателни средства (СРС) настоя заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Гроздан Илиев на семинар в Банкя. Магистратът обясни, че в последно време у нас се наблюдава тенденция на масово използване на секретните оперативни способи като доказателства по наказателни дела: „Не може всяко второ-трето дело у нас, или подкуп за 100-200 лева, да се разследва със СРС".
Според Илиев честото използване на „бръмбари" води до конфликт с принципа за публичност на съдебния процес. „Службите, които работят с този тип информация трудно възприемат изискванията за публичност и виждам разрешението на проблема - използването на СРС-та, за да се създаде веществено доказателство, трябва да се сведе до минимум. Тези средства трябва да се ползват само за да се отркиват доказателства при изключително тежки престъпления, извършени спрямо държавата или от големи организирани престъпни групи", подчерта Илиев. Той изтъкна, че в Европа има съдебни системи, в които изискването за публичност е заложено дори в този ранен етап на разследването. „Ако прокурорът отиде при съдията със съответния доказателствен материал, но не за да поиска задържане под стража на разследваното лице, а започване на наказателен процес, добре ще помисли с какви материали разполага", обясни той.
Съдията обясни, че в момента не може да бъде постановен отказ за използване на СРС, тъй като по закон изискванията са твърде „пестеливи". „В момента се използва една форма, която не следи дали реализираното СРС ще се използва като доказателство в съда. При малко повече търпение, въображение и майсторство разследващите могат да помислят за дублиращ доказателствен материал, който няма да създаде проблеми", посочи Илиев.
Заместник-председателят на ВКС обясни още, че органите, които разследват престъпленията могат да използват много повече и другите възможности, които им позволява закона. „Оперативната работа е нещо много пространно, което не се подлага на такава строга регламентация, както дейността на съда. И тук рецепти няма, но е необходимо повече работа от тези служби, повече търпение, преди да се пристъпи към реализация по едно дело", допълни висшият магистрат. Според него често един безобиден разговор, който обаче е записан със СРС, не може да стане публична информация, тъй като е събран чрез секретни методи. Това е проблем, тъй като по формални причини се стига до засекретяването на съдебни дела, които водят до общественото неразбиране на развоя на съдебния процес. „По закон методите и способите да се придобие тази информация представляват класифицирани данни и са формално основание за засекретяване на съдебните заседания", разясни заместник-шефът на ВКС.
От своя страна председателят на Върховния съд проф. Лазар Груев допълни, че може да се допусне компромис с използването на СРС по дела, свързани с тероризъм и много тежка престъпна дейност. „Това изключение не трябва да се превръща в лавинообразна тенденция. Защото тук идва и психологическият момент - на разследващите така им е по-лесно и не полагат достатъчно усилия в друга насока", подчерта Груев. Според него публичността на съдебния процес е основен принцип в правото. Затова се налагат много малки промени в действащото законодателство, за да отпаднат формалните причини за засекретяване на делата, каквито са СРС-тата.
Като друго предизвикателство пред съдебната власт Груев посочи новият вид престъпност на белите якички, каквито са злоупотребите със средства от Европейския съюз, данъчни и финансови престъпления. Често магистратите имат питания по тези казуси, тъй като „това е много специфична и динамична област, която представлява отчасти нова материя за съдилищата", обясни шефът на ВКС. Тази материя е свързана и с много актове на Европейския съюз, допълни той. „Мен ме радва, че решаването на тези проблеми е залегнало в стратегията на правителството. Тъй като не ни се иска да догонваме престъпността, а да бягаме преди нея", изтъкна Груев.
Освен това Лазар Груев и заместникът му Гроздан Илиев призоваха да се извърши предварителен финансов анализ и анализ на ефекта от евентуалното създаване на специализирани съдилища. Според тях е нужно предварително да се знае колко пари ще струва на България специалното правосъдие и как ще бъдат избиран хората, които ще го въздават, с какви точно дела ще се занимава специалният съд и какви ще са гаранциите при образуването им така, че да бъдат гледани именно от този съд.
Двамата коментираха и обсъждания проект за нов Закон за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин. Те поставиха акцент върху въпроса за гаранциите за човешките права при откриването на процедура по конфискация, без да има предварително произнесена осъдителна присъда. Ясен регламент кой ще доказва избора на членове на комисията за конфискация с квалифицирано мнозинство и точен критерий за това що е то необяснимо богатство - това са ключови отговори, които според Гроздан Илиев трябва да бъдат дадени при приемането на новия закон. В средата на октомври и по двата законопроекта ще има становища на Венецианската комисия.
