Антибиотиците - все по-малко полезни и все по-вредни. Предупреждението идва от Световната здравна организация. Прекомерната, а понякога дори ненужна употреба на антибиотици е довела до развитието на така наречените „супербактерии”. Бактерии, които не могат да бъдат убити, защото са се адаптирали към медикаментите. Според Националния център по заразни и паразитни болести в българските болници се използват двойно повече широкоспектърни антибиотици, отколкото в Европа, а такива могат да се купят лесно и без рецепта, съобщава NOVA.
Не прекомерната употреба у дома обаче, а тази в болниците е довела до развитието на супербактерии, които еволюират и се адаптират, предупреждават експертите. Ректорът на Медицинския университет в Пловдив - проф. Мариана Мурджева обяснява, че всеки ден в микробиологичната им лаборатория откриват по няколко бактерии, които проявяват резистентност към почти всички групи антибиотици. Затова решението е не създаване на нови антибиотици, което би довело до развитието на още по-силни супербактерии, а правилна употреба на старите.
Прекомерната употреба на антибиотици крие все по-голям риск
„Лечението с антибиотици наистина е изкуство. То не е толкова елементарен процес, колкото някои си въобразяват, че е. При вирусни инфекции антибиотиците не помогат. Антибиотиците са такива средства, които се използват само за повлияване на бактерии. Съответно и инфекции, които са предизвикани от бактерии”, посочи проф. д-р Мариана Мурджева.
„Принципът е, че всеки микроб трябва да се лекува с този антибиотик, който действа на него. В болниците се използват широкоспектърни, евтини антибиотици, които селектират много опасни щамове, резистентни към повечето антибиотици. Антибиотиците са спасили толкова човешки живота, колкото никои други лекарства. Неправилната и масовата употреба на антибиотиците доведе, през последните 30 години, до един вече застрашаващ здравето на човечеството проблем”, коментира директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев.
Световната седмица за правилна употреба на антибиотиците започна
„Бедите, които причиняват антибиотиците са намаляване на човешкия живот, много скъпо лечение, нетрудоспособност на болните хора. Всички тези загуби за човечеството са по-големи от тези, причинени от СПИН-а, грипа и туберкулозата”, допълни проф. д-р Кантарджиев.
„Резистентността към тези антибиотици нараства. Ако това продължава и в следващите десетилетия, до 2050 ще имаме 700 000 смъртни случая, 33 хиляди от тях ще бъдат в Европа”, разкри проф. д-р Мурджева.
Въпреки че според Центъра по заразни и паразитни болести в българските болници се използват два пъти повече широкоспектърни антибиотици, отколкото в Европа, проблемът е световен. ООН вече призова всички страни да се обединят срещу антибиотичната резистентност, а Съвета на Европа поиска от държавите-членки да имат програми за правилна употреба на антибиотици - и в хуманната, и във ветеринарната медицина. Дистанционен курс за лекари и студенти по рационална употреба вече е достъпен и на страницата на българския Център по заразни и паразитни болести.
Не прекомерната употреба у дома обаче, а тази в болниците е довела до развитието на супербактерии, които еволюират и се адаптират, предупреждават експертите. Ректорът на Медицинския университет в Пловдив - проф. Мариана Мурджева обяснява, че всеки ден в микробиологичната им лаборатория откриват по няколко бактерии, които проявяват резистентност към почти всички групи антибиотици. Затова решението е не създаване на нови антибиотици, което би довело до развитието на още по-силни супербактерии, а правилна употреба на старите.
Прекомерната употреба на антибиотици крие все по-голям риск
„Лечението с антибиотици наистина е изкуство. То не е толкова елементарен процес, колкото някои си въобразяват, че е. При вирусни инфекции антибиотиците не помогат. Антибиотиците са такива средства, които се използват само за повлияване на бактерии. Съответно и инфекции, които са предизвикани от бактерии”, посочи проф. д-р Мариана Мурджева.
„Принципът е, че всеки микроб трябва да се лекува с този антибиотик, който действа на него. В болниците се използват широкоспектърни, евтини антибиотици, които селектират много опасни щамове, резистентни към повечето антибиотици. Антибиотиците са спасили толкова човешки живота, колкото никои други лекарства. Неправилната и масовата употреба на антибиотиците доведе, през последните 30 години, до един вече застрашаващ здравето на човечеството проблем”, коментира директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев.
Световната седмица за правилна употреба на антибиотиците започна
„Бедите, които причиняват антибиотиците са намаляване на човешкия живот, много скъпо лечение, нетрудоспособност на болните хора. Всички тези загуби за човечеството са по-големи от тези, причинени от СПИН-а, грипа и туберкулозата”, допълни проф. д-р Кантарджиев.
„Резистентността към тези антибиотици нараства. Ако това продължава и в следващите десетилетия, до 2050 ще имаме 700 000 смъртни случая, 33 хиляди от тях ще бъдат в Европа”, разкри проф. д-р Мурджева.
Въпреки че според Центъра по заразни и паразитни болести в българските болници се използват два пъти повече широкоспектърни антибиотици, отколкото в Европа, проблемът е световен. ООН вече призова всички страни да се обединят срещу антибиотичната резистентност, а Съвета на Европа поиска от държавите-членки да имат програми за правилна употреба на антибиотици - и в хуманната, и във ветеринарната медицина. Дистанционен курс за лекари и студенти по рационална употреба вече е достъпен и на страницата на българския Център по заразни и паразитни болести.
