За 3042 души са били използвани СРС-та през 2020 г., съобщава БНТ, позовавайки се на доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
За сравнение през 2013 г. подслушваните и проследяваните са били 4452, а през 2014 са 4202 лица.
МВР е първенец по заявени СРС-та - 51.12% от всички заявени. Прокуратурата - 36.98% от всички заявени, ДАНС - 7.28%.
През 2020 година 435 са подслушванията и проследяванията, започнали при условията на неотложност (т.е. преди да се поиска разрешение от съдия, като съответно в срок такова разрешение е поискано). През 2018 г. тези случаи са били 607.
През 2020 г. в 365 случая съдиите са отказали да дадат разрешение по искане за прилагане на СРС.
Националното бюро за контрол на СРС-та е извършило 240 проверки през миналата година, при 133 през 2018-а и 230 през 2020 г. Заключението от проверките е, че съдебният контрол при прилагането на СРС-та е значително завишен.
През 2020 година Националното бюро за контрол на СРС-та не е установило случаи на неправомерно прилагане на СРС-та. През 2014 г. има 4 такива случая, а през 2015 г. - 10.
През май от "Демократична България" заявиха, че 32 политически фигури, сред които и водачи на листи, са били подслушвани и следени от три звена на служби у нас. Атаката е била само към партии, които критикуват предишното управление. За следени политици потвърди и служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Той заяви и че спрямо премиера ген. Стефан Янев също е било прилагано СРС. В края на миналия месец прокуратурата обяви, че възлага проверка в дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, ГДБОП и ДАНС, за да се разбере дали наистина е имало подслушвани на политици.
По констатациите за незаконни подслушвания на политици в рамките на предишната предизборна кампания по време на протестите, говорителят на главния прокурор Сийка Милева обясни днес на брифинг, че е образувано наказателно производство под надзора на Софийска градска прокуратура, което е възложено за разследване на Национална следствена служба. Вече били разпитани 11 човека, изискана е и информация от ГДБОП, ДАНС и Вътрешна сигурност в МВР. От данните до момента е установено, че няма незаконно подслушване на политици и участващи в предизборната кампания.
По делото е сезирано Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, от което е поискана информация има ли нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства и били ли са обект на подслушване споменатите в медиите лица, съобщи Милева.
Тя припомни, че Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е независим държавен орган и е единственият, който осъществява контрол върху цялостния процес на използване на специалните разузнавателни средства в защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното им използване. Очакваме резултатите от проверката с оглед предприемане на последващи по закон действия.
Разгласяването на класифицирана информация, представляваща държавна тайна, е тежко умишлено престъпление. А всеки, който има такава, е длъжен да уведоми разследващите.
Разпространяването на фалшиви новини уронва престижа и руши държавността. А подобно поведение застрашава устоите на закона и е в интерес на престъпниците. Прокуратурата няма да позволи да бъде използвана за политически цели, заяви Милева.
Вижте пълния доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства:
За сравнение през 2013 г. подслушваните и проследяваните са били 4452, а през 2014 са 4202 лица.
МВР е първенец по заявени СРС-та - 51.12% от всички заявени. Прокуратурата - 36.98% от всички заявени, ДАНС - 7.28%.
През 2020 година 435 са подслушванията и проследяванията, започнали при условията на неотложност (т.е. преди да се поиска разрешение от съдия, като съответно в срок такова разрешение е поискано). През 2018 г. тези случаи са били 607.
През 2020 г. в 365 случая съдиите са отказали да дадат разрешение по искане за прилагане на СРС.
Националното бюро за контрол на СРС-та е извършило 240 проверки през миналата година, при 133 през 2018-а и 230 през 2020 г. Заключението от проверките е, че съдебният контрол при прилагането на СРС-та е значително завишен.
През 2020 година Националното бюро за контрол на СРС-та не е установило случаи на неправомерно прилагане на СРС-та. През 2014 г. има 4 такива случая, а през 2015 г. - 10.
През май от "Демократична България" заявиха, че 32 политически фигури, сред които и водачи на листи, са били подслушвани и следени от три звена на служби у нас. Атаката е била само към партии, които критикуват предишното управление. За следени политици потвърди и служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Той заяви и че спрямо премиера ген. Стефан Янев също е било прилагано СРС. В края на миналия месец прокуратурата обяви, че възлага проверка в дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, ГДБОП и ДАНС, за да се разбере дали наистина е имало подслушвани на политици.
По констатациите за незаконни подслушвания на политици в рамките на предишната предизборна кампания по време на протестите, говорителят на главния прокурор Сийка Милева обясни днес на брифинг, че е образувано наказателно производство под надзора на Софийска градска прокуратура, което е възложено за разследване на Национална следствена служба. Вече били разпитани 11 човека, изискана е и информация от ГДБОП, ДАНС и Вътрешна сигурност в МВР. От данните до момента е установено, че няма незаконно подслушване на политици и участващи в предизборната кампания.
По делото е сезирано Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, от което е поискана информация има ли нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства и били ли са обект на подслушване споменатите в медиите лица, съобщи Милева.
Тя припомни, че Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е независим държавен орган и е единственият, който осъществява контрол върху цялостния процес на използване на специалните разузнавателни средства в защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното им използване. Очакваме резултатите от проверката с оглед предприемане на последващи по закон действия.
Разгласяването на класифицирана информация, представляваща държавна тайна, е тежко умишлено престъпление. А всеки, който има такава, е длъжен да уведоми разследващите.
Разпространяването на фалшиви новини уронва престижа и руши държавността. А подобно поведение застрашава устоите на закона и е в интерес на престъпниците. Прокуратурата няма да позволи да бъде използвана за политически цели, заяви Милева.
Вижте пълния доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства:
