Над 5 часа продължи заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), свикано от президента Румен Радев на "Дондуков" 2. На срещата при президента обсъдиха актуалните рискове и заплахи за националната сигурност, свързани с отбраната и състоянието на въоръжените сили на Република България.

„Членовете на Съвета се обединиха около позицията, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства. Страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване. Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високотехнологични военни сили е все по-отчетлив”, заяви Румен Радев в изявление след КСНС.

Президентство на Република България


В рамките на заседанието бе актуализирано състоянието на въоръжението сили на Република България с оглед тяхната роля за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта, както и защитата на териториалната цялост на страната. Очертани бяха областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в тяхното развитие, породени от недостатъчно финансиране и ограничения в нормативната уредба. Темпът на модернизация на българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на въоръжените сили не се развиват балансирано, посочи президентът.

КСНС заседава по темите за националната сигурност и армията

"Констатирано е забавяне в изпълнението на придобиване на нов боен самолет, а процедурата по проекта за придобиване на бойна машина на Пехотата е прекратена", каза още Радев.

В сключените договори са неглижирани част от първоначално заложените способности в проеките за инвестиционните разходи, приети от 44-то Народно събрание. Налице са нормативни уредби, които допълнително възпрепятстват и забавят процеса по превъоръжаване и модернизация - всичко това води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти, нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите и налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови такива. Съществен дефицит от способности се поражда от некомплекта на личен състав на въоръжениете сили, който въпреки положените усилия през годините, не е превъзмогнат. Освен ресурсната неосигуреност и забавената модернизация, съществена причина за некомплеката е често променящата се нормативна база, добави той.

 Членовете на съвета се обединиха около мнението, че са необходими ефективни мерки за повишаване на интереса към военната професия и преустановяване на негативната тенденция за напускане на военнослужещи, съобщи Радев.

"Постигнат беше консенсус за необходимостта за преодоляване на дефицитите от способности и развитие на съвременен отбранителен потенциал на Република България в рамките на ЕС и НАТО. Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт:

👉Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:
- ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника;
- преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия;

👉 Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии „Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;

👉 Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.

👉 Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.

👉 Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските  сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.

👉 Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.

👉 Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).