Лекарският съюз и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) подписаха анекс към Националния рамков договор 2023-2025 г. Приоритетите в настоящия анекс в първичната извънболнична медицинска помощ са децата, както и полиморбидните пациенти (водени на диспансерно наблюдение), каза пред журналисти д-р Николай Брънзалов след подписването на анекса. По думите му целево от бюджета на Касата около 23 млн. лв. ще бъдат предназначени за профилактиката и обслужването на децата.
В специализираната извънболнична помощ лекарите ще получават по-високо заплащане за прегледите, извършвани от тях. Ще се повиши и финансирането на работещите в лекарските консултативни комисии. В частта за медико-диагностични дейности също е залoжено да се повишат средствата, каза още д-р Брънзалов.
Най-големият проблем е в частта за болничната помощ, посочи д-р Брънзалов. По думите му болниците имат дълг от миналата година, защото касовото изпълнение за миналата година е по-голямо, отколкото увеличението въобще за настоящата. Тези проблеми трябва да бъдат решени на политическо ниво, защото във всички пера, особено в болничната помощ, има недостиг на средства, добави той. Заради недостига на средства и заради неразплатената от страна на Касата надлимитна дейност в размер на 146 млн. лв. за болниците, нито една клинична пътека няма да има повишена цена, заяви д-р Брънзалов. Нови технологии и нови дейности, но при неосигурени финансови средства, не може да се получат, добави той.
По отношение на заплащането от страна на Касата на биомаркерите д-р Брънзалов посочи, че ще бъде направен анализ на възможностите, тъй като биомаркерната диагностика трябва да бъде като амбулаторна процедура към болниците, но допълнителни пари за болниците няма. Ако се намерят тези средства, ние сме готови да извършваме всички дейности, каза още той.
Представителят на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК Силвия Величкова каза пред журналисти, че не е подписала анекса именно заради липсата на увеличени средства за биомаркерната диагностика. В бюджета на Касата са предвидени пет милиона лева.
На въпрос дали, ако се намали броят на болниците, ще има достатъчно средства за болнична помощ д-р Брънзалов отговори, че „този въпрос е малко труден за отговор, защото ние трябва да имаме обективни показатели, които да ни показват колко хоспитализации годишно в България трябва да има“. При това положение може да се наложи и преразпределение, каза още той. Основният ни инструмент, с който можехме да оперираме, от април миналата година не работи заради решението на Конституционния съд, с което отпадат лимитите, допълни той.
На въпрос за идеята на Лекарския съюз за необходимостта от увеличаване на здравната вноска от 8% на 12%, което би осигурило повече средства и по-качествено здравеопазване, както и би премахнало доплащането от страна на пациентите д-р Брънзалов каза, че отдавна тази идея е заявена. Българското здравеопазване страда от недофинансиране и след като има недостиг на средства, държавата трябва да ги осигури отнякъде, допълни той. Въпрос на анализ е с колко точно трябва да се повиши размерът на здравната вноска, каза още д-р Брънзалов.
Междувременно стана ясно, че здравната каса вече ще санкционира и персонално лекари за отчетена, но неизвършена дейност в болниците, каза д-р Петко Стефановски, управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), след като Българският лекарски съюз и НЗОК подписаха анекс към Националния рамков договор 2023-2025 г.
По думите на д-р Стефановски санкцията, освен за болницата, ще бъде и лично за лекаря, надписал дейността. Предвижда се да бъде прекратен договорът на лекаря за 12 месеца без право той да работи по нарушената клинична пътека, в която и да е болница в страната, допълни управителят на Касата.
За първи път НЗОК ще финансира дейности на професионалистите по здравни грижи с публичен ресурс, каза д-р Стефановски за новите възможности, дадени чрез анекса. С него се насочва и част от ресурса на Касата към доболничната медицинска помощ за извършване на профилактика с цел намаляване на броя на хоспитализациите занапред, допълни той.
Институцията на омбудсмана: Държавата да поеме плащането на биомаркерите за онкоболните
За биомаркерната диагностика няма да има промяна и средствата за нея остават непроменени – пет милиона лева в перото за медицински изделия. Трябва да се създадат правила, да се видят в останалите европейски държави как тези биомаркери се реимбурсират, до каква стойност и каква стойност се заплаща от фармацевтични компании, от публични средства или от частни фондове, добави д-р Стефановски. По думите му такъв анализ е поискан от Министерството на здравеопазването. Пациентите ни трябва да получават най-качественото лечение, каза още Стефановски и посочи, че биомаркерната диагностика и таргетната терапия спестява ресурс на Касата, тъй като се подбира точното лекарство за точния пациент. Не сме против биомаркерната диагностика, но в момента нямаше време и с това да се занимаваме с този анекс. Работи се в момента по въпроса.
Тази диагностика досега се финансира от фармацевтичните фирми, чиито лекарства ползват пациентите, каза д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз. По думите му проблемът е откъде ще бъде финансирана дейността.
В бюджета на НЗОК има предвидени пет милиона лева за биомаркерната диагностика. Неколкократно пациентски организации настояваха да се повишат средствата за биомаркерната диагностика, което все още не е факт. Представителят на пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК Силвия Величкова каза, че днес не е подписала анекса поради тази причина. Категорично беше отказано да се преговаря по тази тема и като представител на 18 пациентски организации не подписах този анекс, каза още тя. По думите ѝ пациентските организации ще продължат да търсят диалог и се надяват категоричният отказ да бъде преосмислен. Не чух категорични и състоятелни аргументи, посочи се липсата на средства, но става дума за 0,2% от бюджета на Касата, така че това е несериозно, допълни Величкова.
