Темата за избирателните права на хората със сензорни увреждания е чувствителна и дълго време отлагана, каза омбудсманът Велислава Делчева на форума „Достъпна изборна среда: Информационни и технологични решения за избиратели със зрителни и слухови увреждания". Събитието е организирано от обществения защитник. Представители на институциите и неправителствения сектор обсъдиха средства като QR кодове и тактилни шаблони, които да улеснят хората при упражняване на правото им на вот.
По думите на Велислава Делчева правото на хората с увреждания трябва да бъде реално, а към момента това по-скоро не е така. Тя обясни, че Конституцията и законът дават право на всеки да участва в изборите и е важно да се създадат условия да се упражнява достойно и равнопоставено. Делчева изрази надежда за конкретни и действителни стъпки при провеждането на следващите избори това да се случи.
Към настоящия момент съществени промени не са възможни, обясни Велислава Делчева. Тя допълни, че други омбудсмани, преди нея, са отправяли препоръки в тази посока, а последната препоръка на Велислава Делчева е от 2025 г. Настояхме за конкретни мерки – осигуряване на жестомимичен превод, включително и онлайн, ясни звукови и светлинни сигнали при машинното гласуване, достъп до информация в Брайл и аудио формат, гарантиране на тайната на вота на незрящите, условия за достъпна изборна секция и по-добра организация на процеса, обясни общественият защитник.
Велислава Делчева изрази надежда от форума да произлязат реални предложения. Омбудсманът пое ангажимент да изготви обобщен документ, който да се предостави на Централната избирателна комисия, Министерството на електронното управление и министър-председателя. Ще търсим активната подкрепа на народните представители в следващия парламент, защото ако са необходими изменения в Изборния кодекс, сме наясно, че те ще бъдат направени през парламента, добави тя.
Иска ми се вече да виждаме хоризонт, при който отпадат бариерите за упражняването на избирателните права, заключи омбудсманът.
Според председателката на Централната избирателна комисия (ЦИК) Камелия Нейкова има нужда от подобряване на средата, в която избирателите със сензорни увреждания гласуват. Пред участниците в дискусионния форум, организиран от омбудсмана, Нейкова отбеляза, че избирателните права на гражданите със сензорни увреждания са абсолютно същите както на всички други избиратели. „Трябва да признаем обаче, че достъпността в избирателните секции не е осигурена така, че те да упражнят своето избирателно право спокойно, без никакъв риск, без никава зависимост от придружител", каза още тя и отчете, че в ЦИК са постъпвали оплаквания за недобросъвестни придружители.
Председателят на ЦИК допълни, че за предстоящите президентски избори есента, ЦИК съвместно с изпълнителната власт, ще имат възможност да предприемат стъпки за подобряване на възможностите за такива избиратели.
За хората със сензорни увреждания липсва нормативна уредба в Изборния кодекс или тази, която е в момента е недостатъчна, за да осигури равно упражняване на избирателните права на гражданите, каза още Нейкова. Тя обясни, че са предвидени избирателни секции за хора с увреждания, с увредени зрение или слух, но те не са достатъчни, има и възможност тези хора да използват придружител.
Полагаме усилия, заедно с останалите държавни органи, да се направят поне стъпки в посока подобряване на средата, добави Нейкова. Тя даде за пример идеята за въвеждане на възможността чрез аудиофайлове - преобразуване на текст в звук, да се предостави информация на избирателите.
ЦИК изпрати вчера на служебния министър-председател свое становище в подкрепа на това, че в СИК са назначени членове с увреден слух, заяви Камелия Нейкова. Тя обясни, че ЦИК е изразила съгласие на обучението, което ще прави РИК на членовете на СИК да бъде осигурен жестомимичен превод. За първи път ЦИК изрази своята подкрепа в избирателните секции да работят такива български граждани, добави Нейкова.
Всички страни в процеса имат голямо желание да се създаде достъпност, да се гласува свободно, достойно и независимо, но по някаква причина това не се случва, каза Елица Виденова, съветник на министъра на електронното управление. Тя обясни, че в Министерството на електронното управлнние (МЕУ) са получени писма от голяма част от областните управители, в които те заявяват, че нямат техническа възможност да изпълнят искането на Централната избирателна комисия (ЦИК) за създаване на аудиофайлове и релефни кодове.
Ние излязохме с контрарешение – то включва QR кодове, които вече сме създали. Те са изработени така, че да работят с настройките на личните устройства на хората със зрителни увреждания, заяви Елица Виденова. Всички сме наясно, че предлагаме решение само за информираността на незрящите или слабозрящите избиратели, но това решение няма да ги улесни да упражнят гласа си физически, подчерта тя.
Елица Виденова посочи, че идеята е кодовете да се изпратят до всички Районни избирателникомисии (РИК). Решението е безплатно и не изисква никакви ресурси. Всеки може да изкара кода на обикновен принтер, важно е само той да бъде принтиран самостоятелно, обясни тя. Виденова допълни, че при това решение не са необходими аудиофайлове и не е необходима промяна при смяна на кандидатските листи. Възможно е решението да се използва на тези избори, но е необходимо решение на ЦИК, заяви тя.
МЕУ разработва решение за дистанционно гласуване за незрящи чрез техните мобилни телефони, каза още Виденова. По думите ѝ гласът е анонимен, когато се подаде в самото приложение. Имаме уверение, че се разполага с техническите възможности за създаване на такова решение и в момента, в който преминат настоящите избори, започваме работа по него, допълни тя.
QR кодовете могат да създадат илюзия за достъпност. Има безброй решения, които могат да се приложат, без да е супертехнологично, просто добра организация, каза още Елица Видеонова. Тя допълни, че трябва да се използва целият капацитет на машините за гласуване.
Председателят на ЦИК Камелия Нейкова отговори, че е чудесно, че МЕУ търси начини да създаде мерки.
По отношение на това какво ще се изпраща на РИК и дали то е съвместимо с нормативната рамка, ще помоля тези въпроси да се обсъждат с ЦИК, за да не допускаме хората с увреждания да останат заблудени, че нещо, което има техническо решение, има и правно такова, каза Нейкова. Тя подчерта, че е нормативно невъзможно решение за дистанционно гласуване от незрящи. Ако тази идея се предложи на следващия парламент и бъде подкрепена, Централната избирателна комисия също ще я подкрепи, добави председателят на ЦИК.
Тодор Николов от МЕУ обясни на присъстващите как се използва QR кодът. Той се сканира и дава пълна информация за регистрираните партии и коалиции и техните кандидати в съответния РИК, обясни той. По думите му за различните операционни системи има различни приложения и помощни средстава. Дори при промяна на информацията, кодовете остават валидни и няма нужда да се променят, каза той. Николов посочи, че вече има генерирани кодове за всичките районни избирателни комисии и те могат да се разпространят с одобрението на ЦИК.
По време на форума беше представен доклад, в който бяха направени предложения отностно подобряването на изборния процес за граждани със сензорни увреждания. Той включва софтуерно активиране на аудио в машините, въвеждане на тактилни шаблони, партньорство с потребители и експерти, публична отговорност и съответствие с международни и европейски нормативни рамки.
Хюсеин Исмаилов, председател на фондация „Хоризонти“ заяви, че е бил помолен от Министерството на електронното управление да тества QR кодовете и отбеляза, че те касаят само една част от изборния процес, а именно информираността. Той обясни, че доста малка част от хората със зрителни увреждания могат да боравят добре с мобилни телефони. Самият аз имах затруднения, трябваше да търся всевъзможни настройки, за да отворя кода, а се имам за технически грамотен, каза Исмаилов. Той предупреди да не се превръщат QR кодовете в знаме на достъпността, като отбеляза, че дори намирането на този код в съответната избирателна секция е проблем за незрящия човек.
Председателят на Съюза на слепите Васил Долапчиев коментира, че по тяхна информация около 10% от членовете им могат да работят със съвременни технологии. Той отбеляза, че брайлът отмира и ползвателите му от ден на ден намаляват. Ние трябва в диалогов режим да седнем и да търсим реални и прагматични решения, спокойно и професионално да се подходи по темата, каза още Долапчиев. Също така припомни, че през 2024 г. в отговор на запитване от Министерския съвет от Съюза са изпратили писмо с предложения относно гарантиране избирателните права на хората с увреждания при използване на машинно гласуване.
