"Не е достатъчно да се „премести“ студения резерв от топлоелектроцентрали към държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД.
АИКБ иска незабавно оттегляне на законопроекта за т. нар. „спящи акции“
Трябва да се прекрати това ненужно оскъпяване на сметките за електроенергия на хората и предприятията за заплащането на „студен резерв“ и съответно наливането на десетки милиони лева всяка година в сметките на избрани получатели", заявиха от АИКБ по повод оповестените от председателя на комисията по енергетика към Народното събрание и министъра на енергетиката намерения, свързани със т. н. "студен резерв".
От АИКБ изразиха следната позиция:
Като приветстваме заявеното намерение за намаляване на разходите на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) за резервиране и от там – намаляване на сметките на домакинствата и бизнеса за електроенергия, бихме искали да поощрим усилията на отговорните фактори за управление на енергетиката и към пълното премахване на модела „студен резерв”, без същият да бъде заменян с други, непазарни механизми, дори и с временен характер.
Правилният управленски подход е да се фокусират организационни, институционални и политически ресурси към ефективното и своевременно финализиране на пълноценното свързване на българския електроенергиен пазар с единния интегриран европейски пазар.
Поддържане на сигурността на енергийните доставки, повишаване на конкурентоспособността и енергия на достъпни цени – именно тези приоритети са фундамента на Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията за установяване на насоки относно разпределението на капацитета и управлението на претоварването (CACM). Това се гарантира чрез Европейския целеви модел.
Той се основава на интегрирани краткосрочни пазари на базата на имплицитно разпределение на капацитетите с един алгоритъм чрез двата пазарни сегмента: единен пазар “ден напред” (SDAC) и единен пазар “в рамките на деня” (SIDC).
България стартира локален пазар „ден напред“ през месец януари 2016 г. чрез българския борсов оператор „Българска независима енергийна борса“ АД (БНЕБ), като част от пазарното обединение MRC, но поради липсата на обща граница с него, той функционира в изолиран режим. ЕСО и БНЕБ са пълноправни членове на SDAC обединението, но още не са опериращи страни - това ще се промени при финализиране на пазарното обединение поне с Румъния, която е част от 4М МС. След срещите между преносните оператори и пазарните оператори на България и Румъния – ЕСО, БНЕБ, Transelectrica и Opcom, официално стартира Локален проект за пазарно обединение на двете пазарни зони, ръководен от ЕСО, и с детайлно определена пътна карта, според която се очаква пазарното обединение реално да функционира до края на 2020 г.
България стартира локален пазар „в рамките на деня“ през месец април 2018 г. с обособен сегмент на БНЕБ. Чрез реализирането на проекта LIP 15, който беше част от втората вълна на пазарното обединение на пазарите “в рамките на деня”, ЕСО и БНЕБ са оперативни страни от 19 ноември 2019 г., като българската пазарна зона стана част от единния пазар “в рамките на деня” SIDC посредством българо-румънската граница.
Обобщавайки гореизложеното, достатъчно е да се вложат нужните усилия за финализиране на пълноценната електроенергийна интеграция на страната ни към единния електроенергиен европейски пазар.
Това е постижима цел до края на настоящата година и практически обезсмисля всякакви варианти за непазарно и излишно разходване на обществен финансов ресурс за поддържане на студен резерв.
Без съмнение, единният интегриран пазар ще позволи непрекъсната трансгранична търговия с електроенергия, висока ликвидност при конкурентни условия и в крайна сметка – ефективно използване на ресурсите за производство на електроенергия, обезпечавайки енергийните системи при съществено намалена необходимост от поддържането на резерви с присъщите им разходи.
В резюме - не е достатъчно да се „премести“ студения резерв от топлоелектроцентрали, свързвани с Доган или Ковачки, към държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД. Трябва да се прекрати това ненужно оскъпяване на сметките за електроенергия на хората и предприятията за заплащането на „студен резерв“ и съответно наливането на десетки милиони лева всяка година в сметките на избрани получатели.
АИКБ иска незабавно оттегляне на законопроекта за т. нар. „спящи акции“
Трябва да се прекрати това ненужно оскъпяване на сметките за електроенергия на хората и предприятията за заплащането на „студен резерв“ и съответно наливането на десетки милиони лева всяка година в сметките на избрани получатели", заявиха от АИКБ по повод оповестените от председателя на комисията по енергетика към Народното събрание и министъра на енергетиката намерения, свързани със т. н. "студен резерв".
От АИКБ изразиха следната позиция:
Като приветстваме заявеното намерение за намаляване на разходите на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) за резервиране и от там – намаляване на сметките на домакинствата и бизнеса за електроенергия, бихме искали да поощрим усилията на отговорните фактори за управление на енергетиката и към пълното премахване на модела „студен резерв”, без същият да бъде заменян с други, непазарни механизми, дори и с временен характер.
Правилният управленски подход е да се фокусират организационни, институционални и политически ресурси към ефективното и своевременно финализиране на пълноценното свързване на българския електроенергиен пазар с единния интегриран европейски пазар.
Поддържане на сигурността на енергийните доставки, повишаване на конкурентоспособността и енергия на достъпни цени – именно тези приоритети са фундамента на Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията за установяване на насоки относно разпределението на капацитета и управлението на претоварването (CACM). Това се гарантира чрез Европейския целеви модел.
Той се основава на интегрирани краткосрочни пазари на базата на имплицитно разпределение на капацитетите с един алгоритъм чрез двата пазарни сегмента: единен пазар “ден напред” (SDAC) и единен пазар “в рамките на деня” (SIDC).
България стартира локален пазар „ден напред“ през месец януари 2016 г. чрез българския борсов оператор „Българска независима енергийна борса“ АД (БНЕБ), като част от пазарното обединение MRC, но поради липсата на обща граница с него, той функционира в изолиран режим. ЕСО и БНЕБ са пълноправни членове на SDAC обединението, но още не са опериращи страни - това ще се промени при финализиране на пазарното обединение поне с Румъния, която е част от 4М МС. След срещите между преносните оператори и пазарните оператори на България и Румъния – ЕСО, БНЕБ, Transelectrica и Opcom, официално стартира Локален проект за пазарно обединение на двете пазарни зони, ръководен от ЕСО, и с детайлно определена пътна карта, според която се очаква пазарното обединение реално да функционира до края на 2020 г.
България стартира локален пазар „в рамките на деня“ през месец април 2018 г. с обособен сегмент на БНЕБ. Чрез реализирането на проекта LIP 15, който беше част от втората вълна на пазарното обединение на пазарите “в рамките на деня”, ЕСО и БНЕБ са оперативни страни от 19 ноември 2019 г., като българската пазарна зона стана част от единния пазар “в рамките на деня” SIDC посредством българо-румънската граница.
Обобщавайки гореизложеното, достатъчно е да се вложат нужните усилия за финализиране на пълноценната електроенергийна интеграция на страната ни към единния електроенергиен европейски пазар.
Това е постижима цел до края на настоящата година и практически обезсмисля всякакви варианти за непазарно и излишно разходване на обществен финансов ресурс за поддържане на студен резерв.
Без съмнение, единният интегриран пазар ще позволи непрекъсната трансгранична търговия с електроенергия, висока ликвидност при конкурентни условия и в крайна сметка – ефективно използване на ресурсите за производство на електроенергия, обезпечавайки енергийните системи при съществено намалена необходимост от поддържането на резерви с присъщите им разходи.
В резюме - не е достатъчно да се „премести“ студения резерв от топлоелектроцентрали, свързвани с Доган или Ковачки, към държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД. Трябва да се прекрати това ненужно оскъпяване на сметките за електроенергия на хората и предприятията за заплащането на „студен резерв“ и съответно наливането на десетки милиони лева всяка година в сметките на избрани получатели.
