Омбудсманът Диана Ковачева настоя за реални промени в Кодекса на труда при онлайн работа, съобщиха от пресцентъра на държавния защитник.
Ковачева е изпратила становище до министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова във връзка с публикувания на сайта за Обществени консултации проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който цели усъвършенстване на нормативната уредба за работата от разстояние.
Според Ковачева трябва да бъдат преосмислени предложените текстове за осигуряване на безопасността при работа и настоява да се предложат законодателни решения, които реално да постигнат подобряване на организацията на здравословните и безопасните условия на труд за работещите онлайн.
Омбудсманът обръща внимание, че с предложените промени се възлагат допълнителни, неприсъщи задължения на работниците и служителите, които ще извършват работа от разстояние. Например - да предоставят на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от тях работно място, в което ще работят онлайн. Освен това служителите трябва да гарантират, че помещението, в което ще бъде работното им място, е с достатъчно площ и има условията за работата от разстояние без риск за здравето и безопасността.
Диана Ковачева цитира законодателството и по-специално Кодекса на труда, в който е записано, че осигуряването на тези условия е изцяло задължение на работодателя и той носи отговорност при неспазване на това свое задължение.
Омбудсманът посочва още, че изпълнението на тези задължения е комплексно и включва действия от страна на работодателя, респективно службата по трудова медицина, за извършване на контрол на факторите на работната среда, които задължения не могат да бъдат заменени от субективната преценка на работника.
„Работникът няма как да направи преценка дали помещението, в което ще бъде работното му място е с достатъчна площ, която да му позволява да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността му. Не следва да се създава възможност работникът да носи отговорност за дадената от него преценка. Тя следва да се базира на експертни критерии и познания, с каквито обикновено работникът не разполага. В този смисъл не е оправдано и работодателят да се довери на тази преценка“, аргументира се омбудсманът.
В становището си проф. Ковачева подкрепя въвеждането в трудовото законодателство на т.нар. „право на изключване“. Това е правото на работника или служителя да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на регламентираните почивки, за да не се допуска нарушаване на законоустановените почивки и за подобряване на възможностите за съчетаването на професионалния и личния живот.
Според Диана Ковачева тази промяна е правилна и необходима, но тя би трябвало да се отнася за всички наети работници, а не само на работещите от разстояние.
Предложенията за промени в Кодекса на труда (КТ) относно работата от разстояние бяха публикувани в портала за обществени консултации на 18 август. Вносител на законопроекта е Министерството на труда и социалната политика (МТСП). С предложенията се цели „по-голяма гъвкавост и сигурност при работата от разстояние“. Това включва организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време, става ясно от представения проект.
Ковачева е изпратила становище до министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова във връзка с публикувания на сайта за Обществени консултации проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който цели усъвършенстване на нормативната уредба за работата от разстояние.
Според Ковачева трябва да бъдат преосмислени предложените текстове за осигуряване на безопасността при работа и настоява да се предложат законодателни решения, които реално да постигнат подобряване на организацията на здравословните и безопасните условия на труд за работещите онлайн.
Омбудсманът обръща внимание, че с предложените промени се възлагат допълнителни, неприсъщи задължения на работниците и служителите, които ще извършват работа от разстояние. Например - да предоставят на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от тях работно място, в което ще работят онлайн. Освен това служителите трябва да гарантират, че помещението, в което ще бъде работното им място, е с достатъчно площ и има условията за работата от разстояние без риск за здравето и безопасността.
Диана Ковачева цитира законодателството и по-специално Кодекса на труда, в който е записано, че осигуряването на тези условия е изцяло задължение на работодателя и той носи отговорност при неспазване на това свое задължение.
Омбудсманът посочва още, че изпълнението на тези задължения е комплексно и включва действия от страна на работодателя, респективно службата по трудова медицина, за извършване на контрол на факторите на работната среда, които задължения не могат да бъдат заменени от субективната преценка на работника.
„Работникът няма как да направи преценка дали помещението, в което ще бъде работното му място е с достатъчна площ, която да му позволява да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността му. Не следва да се създава възможност работникът да носи отговорност за дадената от него преценка. Тя следва да се базира на експертни критерии и познания, с каквито обикновено работникът не разполага. В този смисъл не е оправдано и работодателят да се довери на тази преценка“, аргументира се омбудсманът.
В становището си проф. Ковачева подкрепя въвеждането в трудовото законодателство на т.нар. „право на изключване“. Това е правото на работника или служителя да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на регламентираните почивки, за да не се допуска нарушаване на законоустановените почивки и за подобряване на възможностите за съчетаването на професионалния и личния живот.
Според Диана Ковачева тази промяна е правилна и необходима, но тя би трябвало да се отнася за всички наети работници, а не само на работещите от разстояние.
Предложенията за промени в Кодекса на труда (КТ) относно работата от разстояние бяха публикувани в портала за обществени консултации на 18 август. Вносител на законопроекта е Министерството на труда и социалната политика (МТСП). С предложенията се цели „по-голяма гъвкавост и сигурност при работата от разстояние“. Това включва организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време, става ясно от представения проект.
