Роза всеки ден благодари на Бог, че е извън статистиката на убитите жени. Спасило я е чудо. Преди три месеца тя беше душена, давена, ритана, удряна с камшик в продължение на 3 часа. Тя изтърпя тази болка пред очите на децата си. След побоя остана без яйчник, с две счупени ръце и премина през четири операции. За държавата тази болка е равна на 6 леки телесни повреди и 4 средни. Нейният побой предизвика редица въпроси към полицаите, които в продължение на три дни не задържат насилника. След репортажа в рубриката „Високо напрежение” по NOVA вътрешният министър поиска оставката на шефа на Районното управление в Пирдоп.
Три месеца по-късно я намираме в защитено жилище. „Четири операции преминах. Не се чувствам добре, когато погледна ръцете си. В дясната в момента съм с шини и пирони. Раните ми, белезите ми започнаха да избледняват, но болката – не може. Само аз си знам през какво съм преминала, за да стигна дотук. Колко вечери съм се будела в страх, в мисли, в притеснения. В кошмари. Сънувам как той се появява с абсолютно същите дрехи, със същия поглед и гняв и ми причинява всичко това и всеки път се повтаря. И е много страшно, изживявам го. Тази болка просто влиза в теб и те убива. Усещаш, че просто ти спира въздуха, задушаваш се, трябва да се откажеш, но аз си казвах: „Не трябва, не трябва да се предавам, защото предам ли се - ще си изгубя децата и за тях няма бъдеще. Това няма да го допусна”, разказва Роза.
Версията на полицията и версията на Роза – къде е истината?
След случая на Роза от вътрешното министерство обясниха, че самата тя е отказала да подаде жалба срещу мъжа си. Точно обратното твърди жената и подчертава, че не е искала след нейния случай някой да бъде уволнен, а е търсила просто справедливост. „Аз не съм искала така да се случат нещата. Но когато полицаите дойдоха при мен и ме попитаха с подигравка какво е станало, аз им обясних абсолютно всичко. Най-много ме заболя от това, че те са казали, че са ме питали дали искам да подам жалба. Не е вярно. Нито един от всичките екипи не ме попита дали аз искам да подам жалба срещу него. Просто ми взеха обяснение, казаха ми да се подпиша, а ако не мога да се подпиша, защото бях с две счупени ръце – те ще ми помогнат“, казва пострадалата и допълни, че според нея полицаите са излъгали.
Три месеца по-късно разследването продължава, насилникът е в ареста, а обвинителен акт все още няма. От Апелативната прокуратура заявиха за NOVA, че „действията по досъдебното производство са в заключителния етап, след което ще се пристъпи към предявяване на обвинението на обвиняемото лице”.
Един яйчник по-малко = избит зъб
Това, че след побоя се е наложило да бъде направена операция за отстраняване на яйчника на Роза, се приема не за тежка, а за средна телесна повреда. Краткото обяснение е, че жената има друг яйчник. Поставя се под въпрос дали изобщо органът е отстранен заради побоя или още преди насилието е подлежал на отстраняване. „Той ми го причини това нещо. Заради него аз останах с един яйчник. Докторите 10 дни ми слагаха компреси, за да спадне отока. Той ми го причини това”, заяви Роза.
От тук нататък за нея ще бъде по-трудно да има деца, но по закон това е щета, равна на избиване на зъб. „Причината за това е, че организмът не може да компенсира липсата на зъб, а яйчникът е чифтен орган и тялото успява сам да го компенсира, така че да не се стигне до детеродна неспособност”, обяснява съдебният медик доц. Илина Брайнова от Клиниката по съдебна медицина и деонтология.
Това е логиката, която някога преди 45 години законодателите са вложили, докато са писали текстове на Наказателния кодекс. Почти половин век по-късно тези текстове не са променяни и вече предизвикват някои странни въпроси.
Странните условия при определяне на телесните повреди
Адвокат Росен Рашков разяснява, че в някои случаи се стига до абсурди при определянето на телесните повреди. Ако човек загуби слуха на едното си ухо след побой, това не е тежка телесна повреда. Някои пръсти, например, се оказват по-ценни от други и тяхната загуба е тежка телесна повреда. Малките пръсти на ръцете обаче се приемат за по-малко важни и тяхната загуба е средна телесна повреда.
„Има нужда категорично от известни допълнения в дефиницията, наказателния закон и в тази част за телесните повреди, за да могат хората да не остават с усещането, че няма справедливост и че трябва да доказват нещо. Помните ли случая с „Наглите”? Така печално известно едно дело. Там имаше няколко случая, в които бяха отстранявани части от крайници - малките пръстчета. Загубата на определени пръсти може да се счита за тежка телесна повреда, но зависи на кои пръсти. На кого да му мине през ума, че липсата на един от пръстите би направило телесната повреда тежка, а в друг случай - средна? И кой човек би могъл да каже, че някой от пръстите му е по-ценен от друг? Никак не е логично човек да трябва да избира кои части от тялото му са по-скъпи, кои по-малко. През 1979 година може да е било едно, но сега да кажем невъзможността да ползваш с една ръка мобилен телефон влошава качеството ти на живот в пъти повече”, обяснява адвокат Рашков.
Съдебните медици – заложници на нормативната уредба
Как обяснявате на потърпевш, че тези два пръста не са най-ценните и затова е средна телесна повреда?
„Дори да успеем да му обясним, няма да намалим фрустрацията на хората. Ние имаме своите ограничения и те са свързани точно със законодателната база. Има хора, които обаче се чувстват фрустрирани и си мислят, че ние сме тези, които не си вършим съвестно работата. Точно тези неща трябва да бъдат изчистени, защото част от признаците са медицински некоректни, тъй като тогава, когато са формулирани не се е търсила тази медицинска коректност“, отбеляза доц. Илина Брайнова от Клиниката по съдебна медицина и деонтология.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Три месеца по-късно я намираме в защитено жилище. „Четири операции преминах. Не се чувствам добре, когато погледна ръцете си. В дясната в момента съм с шини и пирони. Раните ми, белезите ми започнаха да избледняват, но болката – не може. Само аз си знам през какво съм преминала, за да стигна дотук. Колко вечери съм се будела в страх, в мисли, в притеснения. В кошмари. Сънувам как той се появява с абсолютно същите дрехи, със същия поглед и гняв и ми причинява всичко това и всеки път се повтаря. И е много страшно, изживявам го. Тази болка просто влиза в теб и те убива. Усещаш, че просто ти спира въздуха, задушаваш се, трябва да се откажеш, но аз си казвах: „Не трябва, не трябва да се предавам, защото предам ли се - ще си изгубя децата и за тях няма бъдеще. Това няма да го допусна”, разказва Роза.
Версията на полицията и версията на Роза – къде е истината?
След случая на Роза от вътрешното министерство обясниха, че самата тя е отказала да подаде жалба срещу мъжа си. Точно обратното твърди жената и подчертава, че не е искала след нейния случай някой да бъде уволнен, а е търсила просто справедливост. „Аз не съм искала така да се случат нещата. Но когато полицаите дойдоха при мен и ме попитаха с подигравка какво е станало, аз им обясних абсолютно всичко. Най-много ме заболя от това, че те са казали, че са ме питали дали искам да подам жалба. Не е вярно. Нито един от всичките екипи не ме попита дали аз искам да подам жалба срещу него. Просто ми взеха обяснение, казаха ми да се подпиша, а ако не мога да се подпиша, защото бях с две счупени ръце – те ще ми помогнат“, казва пострадалата и допълни, че според нея полицаите са излъгали.
Три месеца по-късно разследването продължава, насилникът е в ареста, а обвинителен акт все още няма. От Апелативната прокуратура заявиха за NOVA, че „действията по досъдебното производство са в заключителния етап, след което ще се пристъпи към предявяване на обвинението на обвиняемото лице”.
Един яйчник по-малко = избит зъб
Това, че след побоя се е наложило да бъде направена операция за отстраняване на яйчника на Роза, се приема не за тежка, а за средна телесна повреда. Краткото обяснение е, че жената има друг яйчник. Поставя се под въпрос дали изобщо органът е отстранен заради побоя или още преди насилието е подлежал на отстраняване. „Той ми го причини това нещо. Заради него аз останах с един яйчник. Докторите 10 дни ми слагаха компреси, за да спадне отока. Той ми го причини това”, заяви Роза.
От тук нататък за нея ще бъде по-трудно да има деца, но по закон това е щета, равна на избиване на зъб. „Причината за това е, че организмът не може да компенсира липсата на зъб, а яйчникът е чифтен орган и тялото успява сам да го компенсира, така че да не се стигне до детеродна неспособност”, обяснява съдебният медик доц. Илина Брайнова от Клиниката по съдебна медицина и деонтология.
Това е логиката, която някога преди 45 години законодателите са вложили, докато са писали текстове на Наказателния кодекс. Почти половин век по-късно тези текстове не са променяни и вече предизвикват някои странни въпроси.
Странните условия при определяне на телесните повреди
Адвокат Росен Рашков разяснява, че в някои случаи се стига до абсурди при определянето на телесните повреди. Ако човек загуби слуха на едното си ухо след побой, това не е тежка телесна повреда. Някои пръсти, например, се оказват по-ценни от други и тяхната загуба е тежка телесна повреда. Малките пръсти на ръцете обаче се приемат за по-малко важни и тяхната загуба е средна телесна повреда.
„Има нужда категорично от известни допълнения в дефиницията, наказателния закон и в тази част за телесните повреди, за да могат хората да не остават с усещането, че няма справедливост и че трябва да доказват нещо. Помните ли случая с „Наглите”? Така печално известно едно дело. Там имаше няколко случая, в които бяха отстранявани части от крайници - малките пръстчета. Загубата на определени пръсти може да се счита за тежка телесна повреда, но зависи на кои пръсти. На кого да му мине през ума, че липсата на един от пръстите би направило телесната повреда тежка, а в друг случай - средна? И кой човек би могъл да каже, че някой от пръстите му е по-ценен от друг? Никак не е логично човек да трябва да избира кои части от тялото му са по-скъпи, кои по-малко. През 1979 година може да е било едно, но сега да кажем невъзможността да ползваш с една ръка мобилен телефон влошава качеството ти на живот в пъти повече”, обяснява адвокат Рашков.
Съдебните медици – заложници на нормативната уредба
Как обяснявате на потърпевш, че тези два пръста не са най-ценните и затова е средна телесна повреда?
„Дори да успеем да му обясним, няма да намалим фрустрацията на хората. Ние имаме своите ограничения и те са свързани точно със законодателната база. Има хора, които обаче се чувстват фрустрирани и си мислят, че ние сме тези, които не си вършим съвестно работата. Точно тези неща трябва да бъдат изчистени, защото част от признаците са медицински некоректни, тъй като тогава, когато са формулирани не се е търсила тази медицинска коректност“, отбеляза доц. Илина Брайнова от Клиниката по съдебна медицина и деонтология.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
