Броят на засегнатите от енергийна бедност е над 1,8 милиона души или около 28 на сто от населението на страната. Това посочва министърът на енергетиката Ива Петрова в приветствие, прочетено по време на представянето на оценката на бедността и равнопоставеността в България, озаглавена „Зелено и приобщаващо бъдеще: създаване на възможности в рамките на зеления преход“ на Групата на Световната банка в сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетиката. Събитието се състои в „Гранд Хотел София“.
Според Петрова данните за енергийно бедните показват необходимостта от последователни и дългосрочни решения.
„Енергийно беден“ или „уязвим клиент“ – наредба вече определя критериите
За Министерството на енергетиката сигурността на доставките и достъпните цени за хората са основните предпоставки за качеството на живот, за икономическата активност и за устойчивото развитие на страната, отбелязва Петрова.
Според нея предизвикателствата са да се съчетаят сигурността на енергийните доставки, конкурентоспособността на сектора и достъпните цени за хората. Устойчивата енергийна политика изисква баланс между тези приоритетите, така че развитието на сектора да бъде съобразено с възможностите на домакинството, посочва Петрова.
Близо 2 милиона души у нас не живеят на топло
В приветствието си тя отбелязва, че през последните години България предприе стъпки за изграждането на нормативна и институционална рамка за справяне с енергийната бедност и като пример за това тя посочва въвеждането на определението за енергийна бедност.
Една от важните задачи, които стоят пред нас, е разработване на дългосрочна програма за намаляването на енергийната бедност до 2050 г. и междинни цели до 2030 г. Тя трябва да осигури последователност в планирането на мерките и координация между институциите за постигането на резултати, казва министърът.
Петрова добавя, че в рамките на програмата за управление на България до 2030 г. има конкретни ангажименти по 11 мерки, които са насочени към подкрепа на най-уязвимите потребители на енергийни услуги.
Деветнадесет процента от домакинствата в България нямат възможност да отопляват домовете си, което е висок процент според европейските стандарти. Това каза Моника Робайо-Абрил, старши икономист в Световната банка, по време на представянето на основните изводи и предложения за реформи от оценката на бедността и равнопоставеността в България, озаглавена „Зелено и приобщаващо бъдеще: създаване на възможности в рамките на зеления преход“ на Групата на Световната банка.
Според Робайо-Абрил в последните години има напредък по отношение на намаляването на бедността в страната, но той е неравномерен по отношение на региони и групи.
Тя се позова на статистически данни, според които 73 на сто от ромското население е в риск от изпадане в бедност и социално изключване. 94 на сто от тези домакинства имат и ниско образователно ниво, добави тя. По думите ѝ икономическият растеж не се разпределя равномерно към различните групи от населението, а подоходната бедност в България е най-високата в Европейския съюз.
27 на сто от децата са изправени пред риск от бедност и социално изключване, което е едно от най-високите нива в Съюза, а целта е до 2030 г. тази бедност сред децата да спадне до 12,7 на сто, което изисква сериозни усилия, каза Робайо-Абрил.
Друга група, която е във висок риск от бедност и социално изключване, е тази на самотните възрастни хора - 39,7 на сто.
Наблюдава се разделение и по региони. В Северозапада и Централния северен регион около 20 на сто от населението е в риск от бедност. 20 общини са с 50 на сто бедност, уточни експертът.
Докладът на Световната банка сочи още, че ако дете се роди в бедно семейство, е малко вероятно да избегне бедност по-късно. При образованието пропуските започват рано - 21 на сто от децата под 3 години не ходят на детска градина, което е висок процент за страните в Европа и това може да засегне и участието на жените на пазара на труда, защото трябва да се грижат за децата си, разясни Робайо-Абрил.
По думите ѝ намалява и степента на качеството на образованието, като в селските райони жителите са с нисък процент на висше образование. 13 на сто от работната сила в селските райони е с висше образование, което е много под средното в Европейския съюз.
Според доклада човешкият капитал в България показва най-ниските резултати в Европа. Детето, родено в България днес, се очаква да постигне 69 на сто от реалния си продуктивен потенциал, като основно проблемът е в образованието, каза експертът.
Моника Робайо-Абрил акцентира също, че демографският спад, който се отразява на работната сила, не се случва еднакво в цялата страна, а засяга основно най-бедните региони, които губят своите работещи в трудоспособна възраст и това намалява данъчните проходи.