В позиция, публикувана в социалната мрежа, министърът на правосъдието Данаил Кирилов призова фактите и законът да са водещи. Повод за коментара му е предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман и дебатът в Народното събрание за съкратеното производство. В емоционален коментар във Фейсбук Кирилов разсъждава за това кое е водещото - законът или независимостта на магистрата. Министърът на правосъдието коментира ситуацията след предсрочното пускане от затвора на австралиеца и избухналите емоции в обществото, като се опитва да постави на преден план обективния поглед на юрист, без да заема страна. Не скрива също така, че през последните дни е доста разколебан от становището си, че трябва да бъде оставен съдът да прецени дали да приложи съкратеното производство при убийства.
Съдът пусна убиеца Джок Полфрийман предсрочно (ВИДЕО)
Кирилов не обвинява никого, не цитира имена и не влиза в личностни нападки, а отваря дебата с поредица от въпроси.
"Имах няколко часа да се отдам на съзерцание и умозрение, да опитам безпристрастно да оценя фактите и обстоятелствата, пораждащи дивия бяс и истеричната паника на малцина, поставили себе си над другите, над закона и над морала на справедливостта. Въздържах се да съдя, а както винаги съм се стремял, да подкрепям и да защитавам опонента си, влизайки в дрехата и същината на неговите аргументи, мотиви и предразсъдъци", пише министърът на правосъдието.
И продължава: "Не исках да откривам предателство спрямо общо възприети национални цели, а предпочитах подозренията и предположенията ми да останат на плоскостта на маргиналния личен интерес и ползата за конкретна група от лица".
Десетки граждани излязоха на протест с апела "Убиецът Полфрийман в затвора"
Без да уточнява, че става въпрос за казуса с предсрочното освобождаване на убиеца на Андрей Монов от състав на САС, начело с Калин Калпакчиев, Кирилов поставя въпроса за това дали обществото няма право на своята реакция на възмущение, след като един магистрат вече се е произнесъл с решението, и дали това може да се разглежда като засягане на магистратската независимост.
"В този смисъл, трябва да доверя на Вашите съждения и присъда преценката дали един обществен дебат може да засегне независимостта на магистрата, след като той вече е отсъдил и е обявил мотивите си.
Има ли право обществото да прецени дали е спазен законът и е постигната справедливостта?
Неговото доверие безусловно ли е, императивно ли се дължи?
Кой от двата принципа има предимство: принципът на законността или принципът на независимостта на магистрата?"
Министърът засяга и темата за съкратеното производство по повод позицията му, че трябва да се остави на съда да прецени дали да прибегне до него при тежки престъпления, което означава и намалени присъди.
"Последните седмици аз убеждавах колегите си в парламента, че трябва да възложим и да доверим, да възложим на съда нова възможност за преценка / дискреция при определяне на наказанието, тази дали да прилага или не последиците при съкратеното съдебно следствие. Едновременно с това, мои колеги разоръжаваха с озлобление вярата и доверието ми, удовлетворявайки неусмиримият си стремеж да злепоставят всяко усилие за неговото укрепване".
Кирилов не крие разочарованието си и отново призовава за цивилизован разговор в обществото.
"Търся Вашата подкрепа за следното:
* Винаги да поставяте фактите преди заключенията;
* Да се стремим да съберем възможно най-много относими факти;
* Съжденията и заключенията са наша субективна преценка и тя не може да бъде държавна присъда;
* Да не се нагърбваме да съдим, вместо това ревниво да проявяваме респект към истината и дирене достоверността на фактите;
* Да не удовлетворяваме нестихващия стремеж към отмъщение и да даваме доверие и при най-крехкото основание за това;
* Да се движим не от бясното настървение на лицемерието, а от умерената политика на законодателите;
* Да уважаваме опонентите си по тези, защото в спора се разкрива истината;
* Да не забравяме, че магистратите винаги са прави, и че дължим подкрепа, точно изпълнение и правна дисциплина, както и защита на независимостта им", завършва позицията на Данаил Кирилов.
Съдът пусна убиеца Джок Полфрийман предсрочно (ВИДЕО)
Кирилов не обвинява никого, не цитира имена и не влиза в личностни нападки, а отваря дебата с поредица от въпроси.
"Имах няколко часа да се отдам на съзерцание и умозрение, да опитам безпристрастно да оценя фактите и обстоятелствата, пораждащи дивия бяс и истеричната паника на малцина, поставили себе си над другите, над закона и над морала на справедливостта. Въздържах се да съдя, а както винаги съм се стремял, да подкрепям и да защитавам опонента си, влизайки в дрехата и същината на неговите аргументи, мотиви и предразсъдъци", пише министърът на правосъдието.
И продължава: "Не исках да откривам предателство спрямо общо възприети национални цели, а предпочитах подозренията и предположенията ми да останат на плоскостта на маргиналния личен интерес и ползата за конкретна група от лица".
Десетки граждани излязоха на протест с апела "Убиецът Полфрийман в затвора"
Без да уточнява, че става въпрос за казуса с предсрочното освобождаване на убиеца на Андрей Монов от състав на САС, начело с Калин Калпакчиев, Кирилов поставя въпроса за това дали обществото няма право на своята реакция на възмущение, след като един магистрат вече се е произнесъл с решението, и дали това може да се разглежда като засягане на магистратската независимост.
"В този смисъл, трябва да доверя на Вашите съждения и присъда преценката дали един обществен дебат може да засегне независимостта на магистрата, след като той вече е отсъдил и е обявил мотивите си.
Има ли право обществото да прецени дали е спазен законът и е постигната справедливостта?
Неговото доверие безусловно ли е, императивно ли се дължи?
Кой от двата принципа има предимство: принципът на законността или принципът на независимостта на магистрата?"
Министърът засяга и темата за съкратеното производство по повод позицията му, че трябва да се остави на съда да прецени дали да прибегне до него при тежки престъпления, което означава и намалени присъди.
"Последните седмици аз убеждавах колегите си в парламента, че трябва да възложим и да доверим, да възложим на съда нова възможност за преценка / дискреция при определяне на наказанието, тази дали да прилага или не последиците при съкратеното съдебно следствие. Едновременно с това, мои колеги разоръжаваха с озлобление вярата и доверието ми, удовлетворявайки неусмиримият си стремеж да злепоставят всяко усилие за неговото укрепване".
Кирилов не крие разочарованието си и отново призовава за цивилизован разговор в обществото.
"Търся Вашата подкрепа за следното:
* Винаги да поставяте фактите преди заключенията;
* Да се стремим да съберем възможно най-много относими факти;
* Съжденията и заключенията са наша субективна преценка и тя не може да бъде държавна присъда;
* Да не се нагърбваме да съдим, вместо това ревниво да проявяваме респект към истината и дирене достоверността на фактите;
* Да не удовлетворяваме нестихващия стремеж към отмъщение и да даваме доверие и при най-крехкото основание за това;
* Да се движим не от бясното настървение на лицемерието, а от умерената политика на законодателите;
* Да уважаваме опонентите си по тези, защото в спора се разкрива истината;
* Да не забравяме, че магистратите винаги са прави, и че дължим подкрепа, точно изпълнение и правна дисциплина, както и защита на независимостта им", завършва позицията на Данаил Кирилов.
