/ ThinkStock/Getty Images
Периодът на българската приватизация не е достатъчно изследван, но според световната и местната традиция уроците по история се довеждат до възможно най-близките периоди - това призна директорът на института за исторически изследвания доц. Даниел Вачков във връзка с включването на процеса на приватизация в учебната програма по история за 10-ти клас. Той увери, че програмата не е произволен продукт, създаден от чиновници, а учените участват в нейното разработване. Има и спорни теми, които по тази причина не са залегнали в програмата, посочи Вачков, и даде за пример българското предложение страната ни стане 16-тата република на Съветския съюз.

Литературата и математиката ще бъдат задължителни за учениците в 11-и и 12- клас

На фона на притесненията на учителите как ще преподават периода на българската приватизация, залегнал в новата учебна програма по история за 10-ти клас, доц. Даниел Вачков призна, че този период, започнал в края на миналия век, не е достатъчно изследван, и действащите лица са не само живи, но и все още активни. 

"От тази гледна точка трудно се пише история. Първо - когато още процесите не са напълно приключили за да бъдат оценявани. В цял свят и в България традицията е уроците и историята да се докарват до възможно най-близките периоди", обясни още той.

Как в шуменско училище решиха проблема с тежките чанти?

Историческият факт с предложението България да стане 16-тата република на Съветския съюз е отпаднал от проекта на учебната програма, защото не е напълно уточнен от историческата наука.

От института за исторически изследвания припомниха, че според действащия закон около 40 процента от учебните часове по история трябва да бъдат използвани за създаване на умения как децата да си служат с тази наука, което означава, че периодът на комунизма може да бъде изследван и дискутиран, а не само да се учи като фактология.