Гражданите ще могат да съдят държавата за нарушени човешки права и у нас
Гражданите ще могат да съдят държавата за нарушени човешки права и у нас / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Държавата ще може да бъде съдена от физически и юридически лица в български съдилища за нарушени права, гарантирани от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съобщи пресслужбата на кабинета.

Правителството предлага тази възможност да бъде регламентирана с допълнения в Закона за отговорността на държавата и общините. По този начин се преодолява досегашният подход, довел до множество осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България заради липса на вътрешноправно средство за защита при дела за нарушение на човешките права.

Държавата ще носи вече съдебна отговорност и за вреди, причинени на граждани и на юридически лица, от нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок. Тази отговорност ще може да се търси, когато орган на досъдебното производство, прокуратурата или съдът по граждански, наказателни или административни дела не е извършил в установените срокове процесуално действие или ако извършването му е довело до неоправдано забавяне на производството. За улеснение на гражданите е предвидено те да бъдат предявявани пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ищеца. По този начин ще се преодолее забавянето на делата и ще се избегне концентрацията им пред определени съдилища.

С преходните и заключителните разпоредби се определя шестмесечен срок, в който гражданите, на които е нарушено правото на съдебен процес в разумен срок, могат да подадат искове за обезщетения по реда на новия закон.

Предлаганите промени не отменят правото на жалбоподателите да сигнализират Европейския съд по правата на човека за констатирани нередности.

Законопроектът е изготвен от работна група, създадена със заповед на министъра на правосъдието, след анализ на постановените от Европейския съд по правата на човека осъдителни решения по дела срещу България, се отбелязва в прессъобщението. В него са отразени предложения на неправителствени организации, практиката на Европейския съд и препоръки на Комитета на министрите към Съвета на Европа.