Езиковата култура на българите спада рязко, децата не четат

1 февруари 2013 13:22

Драстично спада езиковата култура на българите за последните 20 години. За това алармира в ефира на Дарик гл. ас. Теофана Гайдарова от Катедрата по български език в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. По тази причина в момента проверяващите не отчитат първите две грешки в писмените работи на кандидатите, а за всяка следваща се отнемат по 10 стотни. Преди години „цедката” е била по-сериозна и са се взимали по 40-50 стотни. Децата не четат и това е основната причина за ниската грамотност, категорична бе Гайдарова. Според нея не са достатъчно часовете по български език, а учителите трябва да предадат огромно количество материал за минимално време.

Основното предимство на новия Правописен речник от 2012-а е включването на модерни думи като акаунт, е-фактура, м-търговия, айфон и мейнстрийм. Те се ползват често в езика ни и затова е добре да знаем как се пишат, коментира Гайдарова.

Сред недостатъците на речника е липсата на достатъчно глаголни форми. Така например „чета” е спрегнат само в първо и второ лице единствено число, сегашно време. В стария вариант на речника от 2002 г. бяха дадени формите за всички лица и времена, деепричастия и повелителни наклонения. Допълнителната информация помага на хората да се ориентират в писането на „а” и „ъ” и проблемното променливо „я”. Затова моят съвет за справка за глаголите да се ползва старият вариант на речника, каза Гайдарова.

Друг проблем на новия речник са многото дублетни форми, които не са представени последователно и така объркват потребителя. Например „озлобение” и „озлобление” са дадени като различни думи, а нямат разлика в значението, само в изписването. По същия начин е при „атеросклероза” и „артериосклероза”. По-удобно би било да бъдат поставени една под друга, както е с „апендицит” и „апандисит”, допълни Гайдарова.

Следващ пример са „пожертвование” и „пожертвователен”, които могат да се напишат с „о” и „у”. Но думите „самопожертвование” и „себепожертвование” са задължително с „о”. Според нея те са производни и би трябвало правилото да важи и за тях.

Най-голям проблем създават сложните думи, които се пишат слято, полуслято и разделно. Примерът в случая е „кафяво-розов”, който се пише с дефис (тиренце), а лилаворозов е слято. Подобна е ситуацията с „донемайкъде” и „немай-къде”, а пък „отнемайкъде” въобще липсва в речника. Всички думи, започващи с „кафе”, като кафе-сладкарница, кафе-клуб, се пишат с дефис, но „кафе машина” са две отделни. В допълнението на речника, което е публикувано на сайта на Министерство на образованието, думите „кафе машина” и „кафе пауза” са посочени като „звездни дублети”, т.е. могат да се пишат и слято, и разделно, разясни още Гайдарова.

Масови грешки се правят при пълния и краткия член. Най-лесното правило за поставянето им е да се заместят с „той” и „него”, но не в частта, за която се съмняваме, а в цялото изречение. По този начин „той” ще се членува, а за „него” ще остане кратката версия.

Ето и още от думите, които често се грешат, изписани, разбира се, правилно: конкурентоспособност, медия, за в бъдеще, всички сложни думи, започващи със „ски” и „бизнес” - те могат да се пишат и слято, и разделно. Изключение прави „бизнесмен”. За бройните съществителни правилото е един човек, но двама, трима и т.н. души. Когато се отнася за предмети и животни, се пише два автобуса, три коня, пет вола; окончанието е същото и когато са след „няколко”, „толкова” и „колко”. Ако се отнася за хора, казваме и пишем в множествено число: двама президенти, няколко професори, родители и т.н.

„Според мен/него/нея”, „може би” и „вероятно” са от тези вметнати изрази, които не изискват използването на запетая преди и след тях.

Община Пловдив се изписва с главна буква, защото е название на институция, както и Старият Пловдив, Древна Гърция, Древен Рим.

Към новия Правописен речник трябва да има някакво указание или приложение с разликите спрямо предходния с цел улеснение на ползването му, посочи Гайдарова. За тази цел Пловдивският университет организира втори пореден семинар за учители по български език, за дискутиране промените в речника. Той ще се проведе на 2 февруари в Аудитория 6 на Ректората. За кандидат-студентите е предвиден безплатен практикум във висшето училище на 9 февруари. Гайдарова уточни, че изпитът по български език в ПУ „Паисий Хилендарски” тази година ще се проведе по правилата и на стария, и на новия вариант на речника, за улеснение на кандидатите.