Лидери на Европейския съюз, външни министри, високопоставени личности и политици се събраха в София, за да обсъдят стъпките към засилване на регионалното сътрудничество и интеграцията в ЕС, в рамките на форума "ЕС среща Балканите".
Трябва да ускорим процеса по интеграция на Западните Балкани. Това заяви еврокомисарят по съседството и разширяването Оливер Вархей по време на форума. Според него икономическите различия между ЕС и страните от Западните Балкани е едно от основните предизвикателства, което трябва да бъде преодоляно.
Еврокомисарят постави въпроса кога ще се проведе първата междуправителствена конференция с Република Северна Македония и Албания. Не мога да скрия факта, че съм изключително разочарован, че все още е на дневен ред и се обсъжда този въпрос. Мислехме, че преди две години сме го разрешили, но сега се оказва, че отново въпросът е на дневен ред, коментира Оливер Вархей. Ако имате правомощия и не ги използвате, другите ще помислят, че това означава отстъпление от правомощията, посочи той. Ето защо, според него, всички държави членки трябва да вярват в силата на процеса на разширяване да води до преобразувания.
"Аз бях преди две-три седмици в София и сега отново съм тук. Винаги ще се радвам да идвам в София, толкова често, колкото е необходимо, за да може да се стигне до решение юни месец тази година", заяви еврокомисарят по съседството и разширяването. Войната ни показва, че нямаме време за губене. Не само време нямаме, но нямаме интерес да губим повече време, допълни той. Икономическата криза и COVID-19 ни показва до какво може да доведе липсата на интеграция, заяви Оливер Вархей.
България решава дали да изпрати военна помощ за Украйна
Регионът на Западните Балкани отбелязват голям напредък. Това заяви помощник генералният секретар на НАТО Байба Браже, която отправи видеообръщение към участниците в провеждащия се в София форум „ЕС среща Балканите“, на който политици и експерти обсъждат стъпките към засилване на регионалното сътрудничество и интеграцията в ЕС.
Мирът и стабилността в евроатлантическото пространство могат да бъдат гарантирани от съвместната работа на ЕС и НАТО, смята Байба Браже.
Като основни заплахи за региона тя отбеляза хибридните атаки и опитите за чуждо вмешателство.
"За НАТО е изключително важно, буквално задължително да се борим срещу всички опити за дестабилизиране на която и да е страна от Западните Балкани", каза още помощник генералният секретар на НАТО.
Същинският антидот срещу войната е европейската интеграция. Това заяви Федерика Могерини, ректор на колежа на Европа и върховен представител (2014-2019 г.) на ЕС по външните работи и политиката на сигурност. Тя също участва в провеждащия се в София форум „ЕС среща Балканите“.
"Носим отговорността да бъдем солидарни с Украйна срещу агресора". Това заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, която отправи видеообръщение към участниците в „ЕС среща Балканите“.
"Силни сме само тогава, когато сме обединени", каза Мецола, която призова страните да продължат да прилагат санкциите срещу Руската федерация.
"Трябва да мислим как да ускорим процеса на разширяване към Западните Балкани", посочи още председателят на Европейския парламент.
Географски Западните Балкани са заобиколени от ЕС, каза още тя и добави, че вече прекалено дълго страните от Западните Балкани чукат на нашата врата. "Трябва да преобърнем загубената инерция", добави Мецола. По думите й трябва да се положат искрени усилия за решаването на все още нерешените въпроси и ЕС трябва да удържи на думата си.
Мецола посочи, че Албания и Северна Македония са изпълнили нужното за членство, но все още не са определени датите за правителствените конференция. По думите й Сърбия е друг първенец, който обаче изостава с хармонизирането по отношение на външната политика. Мецола каза, че Путин е готов да продължи разрушителната си политика и в Западните Балкани, затова приветстват решението на Съвета за сигурност да подсили силите в Косово.
Политиката за разширяване винаги е била една от нашите най-големи успехи. Западните Балкани винаги ще имат свой съюзник в лицето на Европейския парламент, каза тя.
Войната в Украйна промени всичко и е като алармен сигнал за ЕС, добави Мецола. Тя посочи, че ЕП поздравява шестте страни, че са осъдили агресията на Русия срещу Украйна и са приложили санкциите на ЕС спрямо Руската федерация.
Кирил Петков: Българска делегация заминава за Киев
Европейският съюз трябва да има по-зрял подход в своите външни отношения, заяви изпълнителният директор на Европейския либерален форум Даниел Кадик.
Светът се променя, каза Кадик по повод на войната в Украйна и добави, че според него Украйна и Молдова „отчаяно“ искат да бъдат част от ЕС, а Съюзът трябва да им предостави истинска перспектива за европейско развитие.
„Черна Гора е страна, която вече е готова да се присъедини към ЕС“, каза още директорът на Европейския либерален форум.
По отношение на инструмента на присъединяване и интеграция Кадик каза, че за съжаление България е най-добрият и най-лошият пример на европейската интеграция. По думите му положително е чувството за принадлежност на гражданите към Европейския съюз, тъй като в много от страните ЕС се взимал за даденост. Негативното е, че след членството в ЕС, България е забравила за някои от аспектите на това членство. Така хора, които не би трябвало да бъдат министър-председатели са изпълнявали тази функция в продължение на години и са трупали богатство, добави директорът на Европейския либерален форум.
Трябва да предоставим европейска перспектива на Украйна и Молдова. Искам да ви благодаря за това, че сте тук и се интересувате от тази тема, която е толкова важна за европейските либерали. Да благодаря на Илхан Кючюк за това, че работи за европейската интеграция на Западните Балкани, каза още Кадик.
Президентът на Атлантическия клуб в София д-р Соломон Паси посочи, че на днешния форум въпросът, който всеки следва да си зададе, е къде е сбъркал. По думите му това, което се случва в Украйна, е резултат от поредица от грешки. Къде сгрешихме ние като България, като ЕС, като НАТО? Къде сбърках аз? – попита Паси и посочи, че винаги е смятал войната за част от миналото, докато тя винаги е била част от бъдещето ни.
Членството ни в ЕС ще предотврати по-нататъшни агресивни действия от страна на Русия. Това заяви вицепремиерът по европейската и евроатлантическата интеграция на Украйна Олга Стефанишина, която отправи видеобръщение към участниците в провеждащия се в София форум „ЕС среща Балканите“, на който политици и експерти обсъждат стъпките към засилване на регионалното сътрудничество и интеграцията в ЕС.
Ако Украйна се беше присъединила към НАТО, нямаше да започне войната, смята Стефанишина. Тя подчерта, че украинските усещат подкрепата на ЕС и неговите граждани.
"Ние сме силни и много смели. Силно обединени сме в този момент. Знаем много точно какъв е единственият начин да се сложи край на войната, а именно безусловната победа на украинската армия с подкрепата на демократичната общност по света", каза още тя.
Министър Генчовска: България последователно подкрепя европерспективата на Украйна
България последователно подкрепя европейската перспектива на Украйна. Това заяви министърът на външните работи Теодора Генчовска по време на провеждащия се в София форум „ЕС среща Балканите“, на който политици и експерти обсъждат стъпките към засилване на регионалното сътрудничество и интеграцията в Европейския съюз.
Генчовска посочи, че България винаги е подкрепяла европейската перспектива на всички държави от Западните Балкани.
Агресията на Русия срещу Украйна поражда изключителни предизвикателства пред целия демократичен свят, каза още българският външен министър.
Темата за европейската интеграция на Западните Балкани придоби друго измерение и се превърна във въпрос на сигурност. Това заяви евродепутатът и съпредседател на АЛДЕ Илхан Кючюк. Според него Европейският съюз трябва да даде статут на кандидат-член за ЕС на Украйна още през юни т. г. Кючюк посочи, че и днес чува скептични гласове, които казват – Украйна никога няма да бъде част от ЕС и никога няма да придобие статут на кандидат член. „Точно обратното. В момент, в който ЕС е обединен, за своите ценности, трябва да направи най-силната и най-голяма крачка, а именно да даде статут на Украйна като кандидат за член ЕС през юни. Аз очаквам европейските институции и най-вече Съветът на ЕС да бъде на висотата на своята отговорност“, посочи Кючюк.
Той посочи, че в 21 век никой никога не би си представил, че границите могат да бъдат прекроени, но уви – днес се случва. Никога не бихме си представили 24 февруари- че суверенният избор на една страна да бъде част от това пространство, към което иска да принадлежи, е нарушено, посочи Кючюк.
По думите му кризата в Украйна и агресията на Русия са онази камбана, която трябва да прозвучи много силно и в европейските институции. „Не просто Европа трябва да се реформира, а Европа трябва да погледне към страните от региона и към източното партньорство по съвсем различен начин“, добави той.
Аз смятам, че българският национален интерес е всяка държава да членува в ЕС, каза той и добави, че уникалният български етнически модел е най-добрата основа, заедно с 15 годишния ни опит в ЕС, не просто да подпомагаме страните от Западните Балкани, а да ги водим.
Ние и Румъния станахме част от съюза преди всичко заради усилията, които направиха предишно поколение политици заради Косовската криза, каза Кючюк. По думите му днес Косово не може да получи визова либерализация. Гражданите не могат да пътуват, защото не са припознати от пет държави в ЕС. На тази политика е време да се каже не, ако искаме да бъдем съюзът, който движи напред световните дела , е време да обединим всички усилия, добави Кючюк.
Доверието в Република Северна Македония към Европейския съюз спадна. Това заяви министърът на външните работи на Република Северна Македония (РСМ) Буяр Османи, който също участва във форума „ЕС среща Балканите“.
Османи отбеляза, че по време на срещата на върха в София преди няколко години, години след срещата на върха в Солун, е имало много големи надежди. По думите на Османи София е оглавявала региона в посока на европейската интеграция.
"Република Северна Македония все още чака след 21 години и след 15 години със статут на държава кандидатка за член на ЕС, както и след толкова много положителни препоръки от страна на ЕК, че ние сме отговорили на всички изисквания", отбеляза външният министър на РСМ.
Османи отбеляза, че се вижда само осем процента доверие от страна на хората в РСМ към ЕС.
Министърът посочи, че Албания също чака, след като проведе много болезнени реформи. Косово също чака за премахване на визовия режим, Босна също чака да получи статут на страна кандидатка и е в тежка позиция. „Ние чакаме да видим къде е стратегическото лидерство по отношение на Западните Балкани“, каза Османи, след което допълни, че агресията в Украйна не се отразява на доводите за подкрепа на ЕС към страните от Западните Балкани. „Има много уязвимости в региона и като цяло нашите хора са наистина много разочаровани заради липсата на прогнозируемост и липсата на стратегия. Въпреки това по отношение на руската агресия в Украйна регионът е обединен“, добави Османи и визира присъединяването на РСМ към санкциите на ЕС вследствие на агресията. Ние сме в съгласие с политиката по външни работи, каза външният министър на РСМ.
Очевидно е, че ние се нуждаем от нов подход от страна на ЕС в региона. Освен санкциите, които ние наложихме, ние също така предоставяме хуманитарна помощ на Украйна и отворихме своите врати за украинските бежанци. Всички тези мерки се взимат в рамките на отрицателния контекст в региона заради двусмисленото поведение на ЕС към Западните Балкани, каза Османи.
По думите му ЕС трябва да поеме своето стратегическо лидерство. Смятам, че не трябва да чакаме, да има война в региона, както има в Украйна, за да покажем солидарност и да имаме перспектива, каза той.
През последните 20 години имаме една чакаща перспектива на европейската интеграция, затова смятам, че е време за стратегическо лидерство, допълни външният министър на РСМ.
Една голяма Турция ще допринесе повече за икономиката на ЕС. Това заяви заместник- министърът на външните работи на Турция Фарук Каймакчъ по време на форума „ЕС среща Балканите“.
Той посочи, че Турция знае какви за препятствията й пред членство в Съюза и допълни, че голяма част от населението на страната изразява подкрепа към евентуално присъединяване.
Турция е светска държава, каза Фарук Каймакчъ. Процесът на разширяване е много национализиран, смята още заместник- външният министър на Турция.
Трябва да ускорим процеса по интеграция на Западните Балкани. Това заяви еврокомисарят по съседството и разширяването Оливер Вархей по време на форума. Според него икономическите различия между ЕС и страните от Западните Балкани е едно от основните предизвикателства, което трябва да бъде преодоляно.
Еврокомисарят постави въпроса кога ще се проведе първата междуправителствена конференция с Република Северна Македония и Албания. Не мога да скрия факта, че съм изключително разочарован, че все още е на дневен ред и се обсъжда този въпрос. Мислехме, че преди две години сме го разрешили, но сега се оказва, че отново въпросът е на дневен ред, коментира Оливер Вархей. Ако имате правомощия и не ги използвате, другите ще помислят, че това означава отстъпление от правомощията, посочи той. Ето защо, според него, всички държави членки трябва да вярват в силата на процеса на разширяване да води до преобразувания.
"Аз бях преди две-три седмици в София и сега отново съм тук. Винаги ще се радвам да идвам в София, толкова често, колкото е необходимо, за да може да се стигне до решение юни месец тази година", заяви еврокомисарят по съседството и разширяването. Войната ни показва, че нямаме време за губене. Не само време нямаме, но нямаме интерес да губим повече време, допълни той. Икономическата криза и COVID-19 ни показва до какво може да доведе липсата на интеграция, заяви Оливер Вархей.
България решава дали да изпрати военна помощ за Украйна
Регионът на Западните Балкани отбелязват голям напредък. Това заяви помощник генералният секретар на НАТО Байба Браже, която отправи видеообръщение към участниците в провеждащия се в София форум „ЕС среща Балканите“, на който политици и експерти обсъждат стъпките към засилване на регионалното сътрудничество и интеграцията в ЕС.
Мирът и стабилността в евроатлантическото пространство могат да бъдат гарантирани от съвместната работа на ЕС и НАТО, смята Байба Браже.
Като основни заплахи за региона тя отбеляза хибридните атаки и опитите за чуждо вмешателство.
"За НАТО е изключително важно, буквално задължително да се борим срещу всички опити за дестабилизиране на която и да е страна от Западните Балкани", каза още помощник генералният секретар на НАТО.
Същинският антидот срещу войната е европейската интеграция. Това заяви Федерика Могерини, ректор на колежа на Европа и върховен представител (2014-2019 г.) на ЕС по външните работи и политиката на сигурност. Тя също участва в провеждащия се в София форум „ЕС среща Балканите“.
"Носим отговорността да бъдем солидарни с Украйна срещу агресора". Това заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, която отправи видеообръщение към участниците в „ЕС среща Балканите“.
"Силни сме само тогава, когато сме обединени", каза Мецола, която призова страните да продължат да прилагат санкциите срещу Руската федерация.
"Трябва да мислим как да ускорим процеса на разширяване към Западните Балкани", посочи още председателят на Европейския парламент.
Географски Западните Балкани са заобиколени от ЕС, каза още тя и добави, че вече прекалено дълго страните от Западните Балкани чукат на нашата врата. "Трябва да преобърнем загубената инерция", добави Мецола. По думите й трябва да се положат искрени усилия за решаването на все още нерешените въпроси и ЕС трябва да удържи на думата си.
Мецола посочи, че Албания и Северна Македония са изпълнили нужното за членство, но все още не са определени датите за правителствените конференция. По думите й Сърбия е друг първенец, който обаче изостава с хармонизирането по отношение на външната политика. Мецола каза, че Путин е готов да продължи разрушителната си политика и в Западните Балкани, затова приветстват решението на Съвета за сигурност да подсили силите в Косово.
Политиката за разширяване винаги е била една от нашите най-големи успехи. Западните Балкани винаги ще имат свой съюзник в лицето на Европейския парламент, каза тя.
Войната в Украйна промени всичко и е като алармен сигнал за ЕС, добави Мецола. Тя посочи, че ЕП поздравява шестте страни, че са осъдили агресията на Русия срещу Украйна и са приложили санкциите на ЕС спрямо Руската федерация.
Кирил Петков: Българска делегация заминава за Киев
Европейският съюз трябва да има по-зрял подход в своите външни отношения, заяви изпълнителният директор на Европейския либерален форум Даниел Кадик.
Светът се променя, каза Кадик по повод на войната в Украйна и добави, че според него Украйна и Молдова „отчаяно“ искат да бъдат част от ЕС, а Съюзът трябва да им предостави истинска перспектива за европейско развитие.
„Черна Гора е страна, която вече е готова да се присъедини към ЕС“, каза още директорът на Европейския либерален форум.
По отношение на инструмента на присъединяване и интеграция Кадик каза, че за съжаление България е най-добрият и най-лошият пример на европейската интеграция. По думите му положително е чувството за принадлежност на гражданите към Европейския съюз, тъй като в много от страните ЕС се взимал за даденост. Негативното е, че след членството в ЕС, България е забравила за някои от аспектите на това членство. Така хора, които не би трябвало да бъдат министър-председатели са изпълнявали тази функция в продължение на години и са трупали богатство, добави директорът на Европейския либерален форум.
Трябва да предоставим европейска перспектива на Украйна и Молдова. Искам да ви благодаря за това, че сте тук и се интересувате от тази тема, която е толкова важна за европейските либерали. Да благодаря на Илхан Кючюк за това, че работи за европейската интеграция на Западните Балкани, каза още Кадик.
Президентът на Атлантическия клуб в София д-р Соломон Паси посочи, че на днешния форум въпросът, който всеки следва да си зададе, е къде е сбъркал. По думите му това, което се случва в Украйна, е резултат от поредица от грешки. Къде сгрешихме ние като България, като ЕС, като НАТО? Къде сбърках аз? – попита Паси и посочи, че винаги е смятал войната за част от миналото, докато тя винаги е била част от бъдещето ни.
Членството ни в ЕС ще предотврати по-нататъшни агресивни действия от страна на Русия. Това заяви вицепремиерът по европейската и евроатлантическата интеграция на Украйна Олга Стефанишина, която отправи видеобръщение към участниците в провеждащия се в София форум „ЕС среща Балканите“, на който политици и експерти обсъждат стъпките към засилване на регионалното сътрудничество и интеграцията в ЕС.
Ако Украйна се беше присъединила към НАТО, нямаше да започне войната, смята Стефанишина. Тя подчерта, че украинските усещат подкрепата на ЕС и неговите граждани.
"Ние сме силни и много смели. Силно обединени сме в този момент. Знаем много точно какъв е единственият начин да се сложи край на войната, а именно безусловната победа на украинската армия с подкрепата на демократичната общност по света", каза още тя.
Министър Генчовска: България последователно подкрепя европерспективата на Украйна
България последователно подкрепя европейската перспектива на Украйна. Това заяви министърът на външните работи Теодора Генчовска по време на провеждащия се в София форум „ЕС среща Балканите“, на който политици и експерти обсъждат стъпките към засилване на регионалното сътрудничество и интеграцията в Европейския съюз.
Генчовска посочи, че България винаги е подкрепяла европейската перспектива на всички държави от Западните Балкани.
Агресията на Русия срещу Украйна поражда изключителни предизвикателства пред целия демократичен свят, каза още българският външен министър.
Темата за европейската интеграция на Западните Балкани придоби друго измерение и се превърна във въпрос на сигурност. Това заяви евродепутатът и съпредседател на АЛДЕ Илхан Кючюк. Според него Европейският съюз трябва да даде статут на кандидат-член за ЕС на Украйна още през юни т. г. Кючюк посочи, че и днес чува скептични гласове, които казват – Украйна никога няма да бъде част от ЕС и никога няма да придобие статут на кандидат член. „Точно обратното. В момент, в който ЕС е обединен, за своите ценности, трябва да направи най-силната и най-голяма крачка, а именно да даде статут на Украйна като кандидат за член ЕС през юни. Аз очаквам европейските институции и най-вече Съветът на ЕС да бъде на висотата на своята отговорност“, посочи Кючюк.
Той посочи, че в 21 век никой никога не би си представил, че границите могат да бъдат прекроени, но уви – днес се случва. Никога не бихме си представили 24 февруари- че суверенният избор на една страна да бъде част от това пространство, към което иска да принадлежи, е нарушено, посочи Кючюк.
По думите му кризата в Украйна и агресията на Русия са онази камбана, която трябва да прозвучи много силно и в европейските институции. „Не просто Европа трябва да се реформира, а Европа трябва да погледне към страните от региона и към източното партньорство по съвсем различен начин“, добави той.
Аз смятам, че българският национален интерес е всяка държава да членува в ЕС, каза той и добави, че уникалният български етнически модел е най-добрата основа, заедно с 15 годишния ни опит в ЕС, не просто да подпомагаме страните от Западните Балкани, а да ги водим.
Ние и Румъния станахме част от съюза преди всичко заради усилията, които направиха предишно поколение политици заради Косовската криза, каза Кючюк. По думите му днес Косово не може да получи визова либерализация. Гражданите не могат да пътуват, защото не са припознати от пет държави в ЕС. На тази политика е време да се каже не, ако искаме да бъдем съюзът, който движи напред световните дела , е време да обединим всички усилия, добави Кючюк.
Доверието в Република Северна Македония към Европейския съюз спадна. Това заяви министърът на външните работи на Република Северна Македония (РСМ) Буяр Османи, който също участва във форума „ЕС среща Балканите“.
Османи отбеляза, че по време на срещата на върха в София преди няколко години, години след срещата на върха в Солун, е имало много големи надежди. По думите на Османи София е оглавявала региона в посока на европейската интеграция.
"Република Северна Македония все още чака след 21 години и след 15 години със статут на държава кандидатка за член на ЕС, както и след толкова много положителни препоръки от страна на ЕК, че ние сме отговорили на всички изисквания", отбеляза външният министър на РСМ.
Османи отбеляза, че се вижда само осем процента доверие от страна на хората в РСМ към ЕС.
Министърът посочи, че Албания също чака, след като проведе много болезнени реформи. Косово също чака за премахване на визовия режим, Босна също чака да получи статут на страна кандидатка и е в тежка позиция. „Ние чакаме да видим къде е стратегическото лидерство по отношение на Западните Балкани“, каза Османи, след което допълни, че агресията в Украйна не се отразява на доводите за подкрепа на ЕС към страните от Западните Балкани. „Има много уязвимости в региона и като цяло нашите хора са наистина много разочаровани заради липсата на прогнозируемост и липсата на стратегия. Въпреки това по отношение на руската агресия в Украйна регионът е обединен“, добави Османи и визира присъединяването на РСМ към санкциите на ЕС вследствие на агресията. Ние сме в съгласие с политиката по външни работи, каза външният министър на РСМ.
Очевидно е, че ние се нуждаем от нов подход от страна на ЕС в региона. Освен санкциите, които ние наложихме, ние също така предоставяме хуманитарна помощ на Украйна и отворихме своите врати за украинските бежанци. Всички тези мерки се взимат в рамките на отрицателния контекст в региона заради двусмисленото поведение на ЕС към Западните Балкани, каза Османи.
По думите му ЕС трябва да поеме своето стратегическо лидерство. Смятам, че не трябва да чакаме, да има война в региона, както има в Украйна, за да покажем солидарност и да имаме перспектива, каза той.
През последните 20 години имаме една чакаща перспектива на европейската интеграция, затова смятам, че е време за стратегическо лидерство, допълни външният министър на РСМ.
Една голяма Турция ще допринесе повече за икономиката на ЕС. Това заяви заместник- министърът на външните работи на Турция Фарук Каймакчъ по време на форума „ЕС среща Балканите“.
Той посочи, че Турция знае какви за препятствията й пред членство в Съюза и допълни, че голяма част от населението на страната изразява подкрепа към евентуално присъединяване.
Турция е светска държава, каза Фарук Каймакчъ. Процесът на разширяване е много национализиран, смята още заместник- външният министър на Турция.
