В България се образуват 129,7 милиона тона отпадъци, което ни поставя на едно от първите места в Европейския съюз по отпадъци на глава от населението и единица БВП (според наличните данни за 2018 г.), съобщиха от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).
Страната има относително ниски нива на рециклиране на битови отпадъци (31,5 на сто по данни за 2018 г.) в сравнение със средните за ЕС (47,4 на сто), въпреки че разполага със сравнително добре развитата рециклираща промишленост. А ако се разглежда общото равнище на рециклиране, с изкл. на отпадъци от добивната промишленост и от строителството, то през 2016 г. в България това равнище е 27 на сто, докато средното за ЕС е 57 на сто. Това според Камарата означава, че ресурсната производителност на страната, измерена като отношение на БВП и количеството употребени природни ресурси, остава сред от най-ниските в ЕС.
Изхвърлиха 70 тона боклук от казанлъшкия квартал „Кармен“
Всичко това според организацията създава риск за неизпълнение на целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци от домакинствата и подобни отпадъци. Показателен според Камарата е фактът, че разделно събраните и предадени за рециклиране битови отпадъци в 202 общини в страната са по-малко от 5 на сто по данни на НСИ.
В България се депонира над 60 на сто от битовия отпадък, а според заложените цели до 2035 г. трябва да се редуцира до 10 на сто.
Целите на ЕС
В контекста на актуалните за ЕС Зелена сделка, Европейска стратегия за горите 2030, както и Стратегията за преход към кръгова икономика, управлението на отпадъците придобива все по-важно значение за обществото, отбелязват от Камарата. Според браншовата организация, следвайки Стратегията на България за преход към кръгова икономика 2021 - 2027 г., страната ни трябва да постави кръговата икономика като дългосрочен приоритет на политиката си за развитие. Целта е създаването на по-устойчиви модели на производство и потребление, повишаване производителността на ресурсите и свързаността в икономиката, отпадъците започват да се разглеждат като ресурс, материалите се задържат максимално дълго в производството, рециклира се с високо качество, произвеждат се по-качествени суровини и стоки, намалява зависимостта на икономиката на страната от вноса на суровини.
В основата на стратегията е нова и по-активна роля на потребителите, които следва да получават възможно най-обективната информация за вземане на решения, включително за социалния и екологичния отпечатък на продуктите, те играят важна роля и в предотвратяването на образуване на отпадъци и рециклирането им. Разчита се на информирано, отговорно и активно общество.
Какво се случва с дървесните отпадъци?
В България годишно се образуват между 500 000 и 1 000 000 тона дървесни отпадъци според проучване, проведено през 2020 г. Те следва да се управляват по Йерархията за управление на отпадъците – ограничаване, повторна употреба, рециклиране. Към настоящия момент голяма част от тези отпадъци обаче не са обхванати от системите за събиране на отпадъците, изтъкват от Камарата.
От организацията посочват, че горската индустрия е пример за кръгова икономика с нулеви отпадъци. Остатъците от тази промишленост могат да се използват като страничен продукт – за производство на ПДЧ, пелети, а отпадъците за производство на енергия. Дървесината е естествен склад за CO2 и по този начин, ако се постигне устойчивото управление на дървесните отпадъци, повторната употреба и рециклирането им, ще се ограничи връщането в атмосферата на въглерода. По този начин ще се спомогне за опазване на околната среда.
Останалите дървесни отпадъци представляват сериозно предизвикателство – високи разходи на общините за депониране, нерегламентирано изгаряне и замърсяване на въздуха с фини прахови частици, нерегламентирани сметища и др., напомнят от Камарата.
Какви са данните?
Дървесните отпадъци от бита, които годишно се образуват, по данни на НСИ, са над 63 000 тона, а реално събраните, според доклад на Енергийна агенция Пловдив/МОСВ за 2016 г. – 2 265 тона.
Годишно дървесните отпадъци от строителството в България по данни на Национален план за управление на отпадъците от строителство за 2020 са 87 225 тона, а събраните - според доклад на Енергийна агенция Пловдив/МОСВ за 2016 г. – 170 тона.
Какви са законите?
Законодателството ни е синхронизирано с ЕС, като задължението на всяко лице, при чиято дейност се образуват, събират, транспортират и/или третират отпадъци, е да предприеме необходимите мерки за оползотворяването им в съответствие с йерархията за управление на отпадъците. Наредбата за опаковки и отпадъци от опаковки забранява депонирането, изгарянето и оползотворяване на енергията и/или обезвреждането по какъвто и да е друг начин на отпадъци от опаковки, а Законът за управление на отпадъците изисква висококачествено рециклиране на дървесните отпадъци.
Страната има относително ниски нива на рециклиране на битови отпадъци (31,5 на сто по данни за 2018 г.) в сравнение със средните за ЕС (47,4 на сто), въпреки че разполага със сравнително добре развитата рециклираща промишленост. А ако се разглежда общото равнище на рециклиране, с изкл. на отпадъци от добивната промишленост и от строителството, то през 2016 г. в България това равнище е 27 на сто, докато средното за ЕС е 57 на сто. Това според Камарата означава, че ресурсната производителност на страната, измерена като отношение на БВП и количеството употребени природни ресурси, остава сред от най-ниските в ЕС.
Изхвърлиха 70 тона боклук от казанлъшкия квартал „Кармен“
Всичко това според организацията създава риск за неизпълнение на целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци от домакинствата и подобни отпадъци. Показателен според Камарата е фактът, че разделно събраните и предадени за рециклиране битови отпадъци в 202 общини в страната са по-малко от 5 на сто по данни на НСИ.
В България се депонира над 60 на сто от битовия отпадък, а според заложените цели до 2035 г. трябва да се редуцира до 10 на сто.
Целите на ЕС
В контекста на актуалните за ЕС Зелена сделка, Европейска стратегия за горите 2030, както и Стратегията за преход към кръгова икономика, управлението на отпадъците придобива все по-важно значение за обществото, отбелязват от Камарата. Според браншовата организация, следвайки Стратегията на България за преход към кръгова икономика 2021 - 2027 г., страната ни трябва да постави кръговата икономика като дългосрочен приоритет на политиката си за развитие. Целта е създаването на по-устойчиви модели на производство и потребление, повишаване производителността на ресурсите и свързаността в икономиката, отпадъците започват да се разглеждат като ресурс, материалите се задържат максимално дълго в производството, рециклира се с високо качество, произвеждат се по-качествени суровини и стоки, намалява зависимостта на икономиката на страната от вноса на суровини.
В основата на стратегията е нова и по-активна роля на потребителите, които следва да получават възможно най-обективната информация за вземане на решения, включително за социалния и екологичния отпечатък на продуктите, те играят важна роля и в предотвратяването на образуване на отпадъци и рециклирането им. Разчита се на информирано, отговорно и активно общество.
Какво се случва с дървесните отпадъци?
В България годишно се образуват между 500 000 и 1 000 000 тона дървесни отпадъци според проучване, проведено през 2020 г. Те следва да се управляват по Йерархията за управление на отпадъците – ограничаване, повторна употреба, рециклиране. Към настоящия момент голяма част от тези отпадъци обаче не са обхванати от системите за събиране на отпадъците, изтъкват от Камарата.
От организацията посочват, че горската индустрия е пример за кръгова икономика с нулеви отпадъци. Остатъците от тази промишленост могат да се използват като страничен продукт – за производство на ПДЧ, пелети, а отпадъците за производство на енергия. Дървесината е естествен склад за CO2 и по този начин, ако се постигне устойчивото управление на дървесните отпадъци, повторната употреба и рециклирането им, ще се ограничи връщането в атмосферата на въглерода. По този начин ще се спомогне за опазване на околната среда.
Останалите дървесни отпадъци представляват сериозно предизвикателство – високи разходи на общините за депониране, нерегламентирано изгаряне и замърсяване на въздуха с фини прахови частици, нерегламентирани сметища и др., напомнят от Камарата.
Какви са данните?
Дървесните отпадъци от бита, които годишно се образуват, по данни на НСИ, са над 63 000 тона, а реално събраните, според доклад на Енергийна агенция Пловдив/МОСВ за 2016 г. – 2 265 тона.
Годишно дървесните отпадъци от строителството в България по данни на Национален план за управление на отпадъците от строителство за 2020 са 87 225 тона, а събраните - според доклад на Енергийна агенция Пловдив/МОСВ за 2016 г. – 170 тона.
Какви са законите?
Законодателството ни е синхронизирано с ЕС, като задължението на всяко лице, при чиято дейност се образуват, събират, транспортират и/или третират отпадъци, е да предприеме необходимите мерки за оползотворяването им в съответствие с йерархията за управление на отпадъците. Наредбата за опаковки и отпадъци от опаковки забранява депонирането, изгарянето и оползотворяване на енергията и/или обезвреждането по какъвто и да е друг начин на отпадъци от опаковки, а Законът за управление на отпадъците изисква висококачествено рециклиране на дървесните отпадъци.
