Брутният външен дълг на България – включващ частни и публични задължения, възлиза на 48,675 млрд. евро към края на март, сочат най-новите предварителни данни на Българската народна банка (БНБ). Това представлява увеличение от 3,806 млрд. евро или 8,5% на годишна база. Като дял от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), външният дълг се равнява на 44,5%.
Краткосрочни задължения са 9,317 млрд. евро (19,1% от брутния дълг, 8,5% от БВП) – ръст от 10,1% спрямо март 2024 г.
Дългосрочни задължения - 39,358 млрд. евро (80,9% от дълга, 36% от БВП) – увеличение с 8,1% на годишна база.
Задължения с матуритет над една година достигат 29,817 млрд. евро (61,3% от общия дълг).
Дълг, деноминиран в евро е 78,9%, спрямо 80,5% година по-рано.
Банковият сектор в България с 3,7 млрд. лв. печалба и 8,1% ръст през 2024 г.
По сектори
- Държавно управление: 12,501 млрд. евро (11,4% от БВП) – увеличение с 16,2% на годишна база.
- Централна банка: 1,938 млрд. евро (1,8% от БВП) – спад от 3,7% спрямо 2024 г.
- Парично-финансови институции: 8,968 млрд. евро (8,2% от БВП) – ръст от 25,3%.
- Други сектори: 12,319 млрд. евро (11,3% от БВП) – ръст от 1,7%.
- Вътрешнофирмено кредитиране: 12,948 млрд. евро (11,8% от БВП) – най-голям дял в структурата на дълга – 26,6%.
Евростат: България е на четвърто място в ЕС по годишен ръст на БВП
Данните подчертават както общия ръст на външната задлъжнялост на страната, така и значителните изменения в отделните компоненти на дълга. Според БНБ, вътрешнофирменото кредитиране продължава да заема ключова позиция във външното финансиране на икономиката.
