Газопроводът за милиарди евро "Южен поток", който трябваше да пренася сибирски газ към Европа, се превърна в икономическа пешка в украинската криза, след като България спря работата под натиск от Брюксел и Вашингтон, считат анализатори.
Проектът за газопровод, подкрепян от руския газов гигант Газпром, италианската ЕНИ и френската Е Де Еф, трябва да пренася ежегодно 63 милиарда куб. м. руски природен газ към Европа. Но след натиск от САЩ и Европа София обяви през уикенда, че спира подготовката за своята част от газопровода, която трябваше да започне да се строи в средата на годината.
Анализатори твърдят, че "Южен поток" като цяло се е превърнал в политическа и икономическа пешка в конфликта между ЕС и Русия заради Украйна, но считат, че той няма да бъде блокиран завинаги. Възобновяването на работата ще зависи от намирането на решение на конфликта в Украйна и от продължаващите газови преговори между Украйна и Русия с посредничеството на ЕС, смятат анализаторите.
Москва и Киев водят тежки преговори в Брюксел за предотвратяване спирането на газовите доставки за Украйна, ако тя не изплати дълга си от близо 4,4 милиарда долара (3,2 милиарда евро). "Зависи дали ще има политическо решение в Украйна. Ако има политическо решение, тогава мисля, че те могат да намерят регулиращо решение за газопровода", счита Джонатан Стърн от Оксфордския институт по енергетика.
Той казва това във връзка с аргумента на Брюксел, че България може би ще наруши правилата на ЕС, ако продължи работата по проекта. "Южен поток" се използва, за да бъде принудена Русия да прави отстъпки в украинската криза като цяло и най-вече в газовите преговори", смята Герхард Мангот, експерт по Русия от университета в Инсбрук, Австрия.
Според Мартин Владимиров от софийския Център за изследване на демокрацията е "твърде рано да се говори за замразяване". "Голямо споразумение Газпром-ЕС може да се очаква в идните дни", отбелязва той. "Въпросът е дали геостратегическите интереси на Европа ще надделеят над чисто икономическите интереси на партньорите в "Южен поток" като италианската ЕНИ, френската Е Де Еф и големите потребители от германската химическа индустрия", допълва Владимиров.
Руският външен министър Сергей Лавров разкритикува Брюксел в понеделник за оказване на натиск върху България заради "Южен поток". Той заяви, че газопроводът е бил използван за отмъщение срещу Москва заради украинската криза. "Понякога Брюксел е воден от желанието да накаже, от желанието да отмъсти", заяви Лавров.
ЕС вече призова в средата на април за отказ от "Южен поток" заради действията на Москва в Украйна. Но той се въздържа да поиска директно спиране и вместо това започна правна конфронтация с Газпром и България заради регулаторни подробности по проекта. "ЕС иска пауза преди да разреши нова инфраструктура, която може значително да увеличи руския износ към Европа", отбеляза Стърн.
Но в знак, че проектът далеч не е мъртъв сръбският премиер Александър Вучич заяви в понеделник, че Белград продължава работата по "Южен поток", както е планирано, въпреки съобщенията, че може да последва примера на София. Дори българският министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев заяви вчера, че "Южен поток" изглежда необратим като европейски проект. Въпросът е не дали, а как точно ще бъде задействан".
България, която е най-бедната държава членка на ЕС и е почти изцяло енергийно зависима от Русия, беше твърд поддръжник на "Южен поток", който смята за жизненоважен за диверсификацията на газовите маршрути. В момента те минават през Украйна, което предизвика редица проблеми с доставките в миналото. Нито ЕНИ, нито Е Де Еф са коментирали спирането на проекта. Но близки до френската компания източници заявиха, че дългосрочният й ангажимент към "Южен поток" е извън съмнение.(БГНЕС)
