Първостепенният проблем, който трябва да се атакува е безработицата. В това бяха категорични синдикати и работодатели в предаването „Кой говори" по Дарик. В разговора по темата за предизвикателствата пред служебното правителство и социално-икономическата ситуация в страната влязоха вицепрезидентът на КТ Подкрепа Димитър Манолов, шефът на института за социални изследвания към КНСБ Любен Томев и зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев.
Реалната безработица - по-голяма, отколкото отчита статистиката?
Безработицата е доста повече от обявената от националната статистика, категоричен е заместник-председателят на Българската стопанска камара. Според него, ако се атакуват всички проблеми, свързани с бедността, нито един от съществуващите в социалната сфера наболели въпроси няма да намери задоволителен отговор. Той посочи, че според бизнеса разковничето за решаване на проблема са мерки в икономическата област. Най-важно сега е да се запази икономическата стабилност, да се укрепи фискалният резерв, допълни зам.-председателят на БСК.
Той посочи, че социалното напрежение е високо и сигурно ще се наложат определени мерки в тази посока, но те трябва да са много премерени и след като има ясна представа с какви пари разполага държавата, как върви събираемостта. Колев отбеляза, че и състоянието на фискалния резерв не е добро. По думите му оттук нататък ще валят още много задачи в социалната сфера. „Виждате БДЖ, някои други заводи, чийто принципал е държавата и там започват искания тя да помага, тъй като е собственик. Но за всичко това няма да има средства. Тоест трябва да подберем там, където действително може да се окаже определена помощ. Решението на тази задача в социалната област е с мерки в икономическата област преди всичко за малкия и среден бизнес", убеден е Колев.
Любен Томев също бе категоричен, че проблемът с безработицата е номер едно. По думите му тя има различни нюанси и в нея се крие елементът на структурните дефекти, но би било грешка да се смята, че е изцяло структурна.
Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" е категоричен, че ускореният ръст на безработицата е започнал след заявеното от бившия вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков нежелание да разплати на бизнеса дължимото от държавата, а след това е решил да плати, но задържайки 10 на сто. „След това се започна едно зверско извиване и стискане за шията на предприемачите и после се завъртя снежната топка надолу - контрагентите повлякоха свои субконтрагенти и така нататък", каза Манолов. Не само лошата икономическа среда, но и „чиновническият произвол" накараха хората да си държат парите на депозит, вместо да имат стопанска активност, каза още синдикалистът. Според него посочените от статистиката данни за безработните са точни, но по думите му друг е въпросът за общественото усещане за проблема.
Бизнесът не вижда изход от икономическата криза
Състоянието на малкия и средния бизнес се определя от вътрешното потребление и износа и от там може да дойде икономическият растеж, коментира Камен Колев. Вътрешното потребление пада и то с бързи темпове, като спадът за декември е над 5 на сто. Така страната ни се нарежда в топ три по спад на този показател заедно с Испания и Гърция. Той посочи, че даже и да има потребление, над 95 процента от нехранителните стоки и 75 на сто от храните са внос. Вносът преобладава при всички основни храни с изключение на хляба, киселото и прясното мляко. Този внос постепенно измества местното производство, което фалира, отбеляза Колев. „И да засилим потреблението, всъщност стимулираме вноса", заключи зам.-председателят на БСК. По отношение на експорта също се наблюдават неблагоприятни тенденции, сред които свиване на родния износ към ЕС. Засега обаче успешно го заместваме с износ за трети страни, особено към Турция, Китай, Грузия, Сърбия, даже САЩ.
За икономическата криза говорят и междуфирмените задължения. Общият дълг на предприятията в България е около 160 млрд. лева, като от тях 100 млрд. лева са междуфирмени задължения. От тези 100 млрд. около 40 млрд. са просрочени, като по думите на Колев именно те тежат и са основната бариера за постигане на по-висок икономически растеж. „Затова казваме, че поне държавата и общините трябва да са коректни. По изпълнени обществени поръчки дължат 350 млн. лв., невъзстановеното ДДС е още толкова, болниците дължат над 200 млн. и виждате само от тези три пера бизнесът не е получил близо 900 млн. лв.", каза Колев.
Любен Томев е категоричен, че страната ни е изпаднала в тежка депресия, при която няма инвестиции и разкриване на нови работни места, безработицата е висока, а от там идват ниските доходи и ниското потребление. Според него обаче е възможно да се стимулира вътрешното потребление, както и вътрешното търсене изобщо.
Димитър Манолов от „Подкрепа" напомни, че допреди няколко години хората с най-ниски доходи не са плащали данък върху тях. „Откакто това нещо се случи, техните доходи за сметка на това, че започнаха да плащат данъци, не нараснаха така, че разполагаемите средства да се върнат на нивата, на които са били преди това", коментира той.
Ножицата на доходите
Разходите на работодателите за труд в частния сектор се увеличават през 2012 година с пет до седем процента през всяко тримесечие, каза Колев. „Разбира се, ние оставаме на последно място в Европа по заплащане, но все пак тази ножица с най-бързи темпове от останалите страни се затваря", каза той. Според него увеличаването на минималната работна заплата по административен път е опасно. Той посочи, че в редица предприятия минималното заплащане на база на колективен трудов договор стига 500-600 лева. „Но има и предприятия от малкия и средния бизнес, чиято дейност ще бъде силно затруднена при вдигане на този праг. А това означава риск от нови безработни", каза Колев.
От своя страна Димитър Манолов посъветва работодателите „да си намерят друга мантра". Той посочи, че през 2001 година тогавашното българско правителство на втория месец от мандата си е повишило минималното трудово възнаграждение с 80 на сто и нищо лошо не се е случило.
Любен Томев напомни, че голяма част от хората, за които се смята, че вземат минимална заплата, всъщност имат много по-високи доходи и чрез повишаването на МРЗ изсветлява част от сивия бизнес, което е добре и за бюджета. Според него настоящото правителство трябва да проведе някои спешни, „компенсаторни" мерки по отношение на доходите. Една от тях според него е повишаване на минималната заплата до 340 лева, друга - въвеждане на добавка към пенсиите. Димитър Манолов пък се върна на старото предложение минималната заплата в страната да не е единна, а диференцирана по сектори и отрасли.
Целия разговор можете да чуете в Radio.DarikNews.bg
