Познаваме ли тези понятия и разликите между тях?
Офертите за финансови продукти стават все повече, а посланията в тях са не винаги ясни, дори и некоректни понякога. „МОИТЕ ПАРИ” неведнъж обръща внимание на основни проблемни въпроси, но практиката показва, че трябва още да се работи в тази посока. Все още трудно се правят разграничения между отделни показатели, които в същото време са важни при избора на конкретно предложение.
Няколко са основните показатели, важни за потребителите при търсенето на най-добрата оферта за банков продукт.
Договорена лихва
Договорената лихва е тази, при която е сключен договорът за кредит или депозит. Важно е да се обръща внимание на този компонент, защото се взима за база, въз основа на която се изчисляват погасителните (при кредити) и разплащателните (при депозити) планове.
Принципно договорената лихва се обявява на годишна база. Независимо дали става въпрос за месец, 3 месеца, 6 месеца и т.н. месеци по-малко от една година, лихвата се обявява на годишна база. Невинаги обаче това е добре разяснено от банките и могат да се получат недоразумения.
Да разгледаме депозит за 6 месеца при 5 % лихва на годишна база. Погрешно е схващането, че лихвата е 5% за 6-те месеца. Всъщност тя е 2.50%, тъй като в годината има 2 шестмесечия и лихвата се дели на тях. Аналогично е разсъждението и при 3 месеца. В годината има 4 тримесечия, за това лихвата се дели на 4. В този случай лихвата от 5 % на годишна база се трансформира в 1.25% за всеки 3 месеца. Така се преобразува лихвата и се изчисляват лихвите (в абсолютни суми) в зависимост от условията на депозита.
Подобна е техниката и при кредитите. Когато се съставят погасителните планове, лихвата на годишна база се трансформира в месечна лихва, с тази особеност, че се разделя на 12 (колкото са месеците в годината).
Промоционална лихва
Такава има, както при кредити, така и при депозити. Тя е в сила за определен срок и клиентите могат да се възползват от нея до определена дата. Ако офертата е за депозит, обикновено лихвите са по-високи, а при кредити - по-ниски, за определен период от време.
Подобна оферта би могла да изглежда така: при кредит – 1.5% лихва за първата година, 6.5% за останалия срок. При депозит – по-висока договорена лихва, ако депозитът бъде открит до определена дата.
Основно трябва да се обърне внимание колко време продължават промоциите, защото след тях лихвите са различни (при кредити обикновено по-високи).
Оскъпяване
Много често се посочва, като цена на кредита, което всъщност не е така. Оскъпяването показва с колко по-скъп е станал кредитът след изплащането му. Оскъпяването може да се посочи, както в процент, така и в сума. Независимо от това, той не показва цената на кредита. Цената на кредита основно е договорената лихва, а с включването на таксите и комисионите се получава Годишният процент на разход (ГПР), който е истинската цена. За него ще стане дума малко по-късно.
Пример: Кредит за 5000 лв., срок – 3 години и лихва – 10%. Месечната вноска е в размер на 161.34 лв. В края на срока на кредита общо изплатената сума е в размер на 5808.09 лв. Очевидно е, че нарастването на сумата е по-голяма от 10% за трите години, и по-конкретно то е с 16.16%.
Така може да се обобщи, че цената на кредита (10%) го оскъпява с 16.16%. Казано с други думи, при цена от 10% лихва, кредит от 5000 лв. се оскъпява с 808.09 лв., а не с 500 лв. (5000 х 10%), както би могло да се предположи.
Ефективна годишна лихва (ЕГЛ)
Обикновено се прилага при депозити. Показва очакваното средногодишно нарастване на сумата по депозита в проценти при условие, че лихвата не се тегли, а се добавя към депозита и се капитализира при периодичното олихвяване. Тук е много важно да се направи едно уточнение. Олихвяването на депозит може да е просто или сложно (с капитализиране на лихвата). В случаите, когато ЕГЛ е по-ниска от договорената, това се дължи на възможно олихвяване без капитализиране на лихвата в подпериодите за срока на депозита. Когато олихвяването е сложно, ЕГЛ е равна или по-висока от договорената (в зависимост от срока на депозита и периодите на олихвяване).
Важно е да се внимава какво точно се посочва в офертата. ЕГЛ е по-обективният показател за доходността на един депозит и той трябва да е водещ при избор на предложения.
Пример: Депозит за 3 години при сума 5000 лв. и лихва 5% годишно. При просто олихвяване сумата в края на третата година ще е 5750 лв. При такъв депозит ЕГЛ е 4.77%. ЕГЛ е такава, защото се изхожда от описаното по-горе олихвяване на сумата с капитализиране на лихвата. Полученият резултат от 5750 лв. би се получил от сума 5000 лв. при лихва 4.77% и олихвяване след края на всяка година и прибавяне на лихвата към вложената сума. Именно тази методология се прилага при изчисляване на ЕГЛ, за да бъдат поставени всички депозити при равни условия и да се постигне съпоставимост.
Годишен процент на разход (ГПР)
Този показател многократно е коментиран от „МОИТЕ ПАРИ” и подробности за него могат да бъдат открити на www.moitepari.bg. Само за нуждите на анализът до тук ще бъде повторено, че ГПР е истинската цена на кредита, включващ не само лихвата, но и всички такси и комисионни по него. ГПР, въпреки че се измерва в процент, не е фактор при съставянето на погасителния план. ГПР е резултат от него.
Много често се случва да се смесват понятията договорена лихва, оскъпяване и ГПР. Това е некоректно, тъй като имат различно значение, независимо че са производни под определена форма.
Да използваме горния пример за кредит. Виждат се три различни процента. Първият е договорената лихва – 10%. Вторият е оскъпяването – 16.16%. Третият процент е ГПР, който в примера е 10.48%. Вижда се, че разлики има и заемателят трябва внимателно да се вглежда в офертите какво е посочено. Не са редки случаите, когато се посочва оскъпяването, като цена на кредита, тъй като ако бъде изчислена лихвата и ГПР, те ще са значително по-високи. Обикновено това се получава при заеми до 12 месеца. Там разликите са много осезаеми.
В заключение – търсенето и избирането на най-добрата оферта, както се вижда не винаги е лесно и трябва да се съобразят редица особености. Съществуват подробности, които ако не бъдат отчетени, е възможно да доведат до несполучлив избор. Вниманието трябва да е повишено и да се изисква максималната информация от финансовите институции. Те не би трябвало да я отказват. Някои от посочените показатели, като ГПР например, кредиторите са задължени да посочват в офертите си. Заемателят може да се възползва от това законово изискване и да получи информацията. Независимо какво предлагат като оферта в рекламното послание, финансовите институции трябва да предоставят и изчерпателна информация. Потребителят има право да я получи и е основно негов ангажимент да я изиска.
