Той е кардиохирург, един от най-младите доктори на науката в България. Той е и един от малкото специалисти, имащи квалификацията да работят с т. нар. ,,изкуствени сърца". Специализирал е в областта на транскатетърното аортно клапно протезиране, напълно иновативно за България.
Той е д-р Васил Папанчев и е избран от членовете на журито на проекта „40 до 40" за „Пръв между равни".
Освен професионалните му постижения, те отчетоха и заслугите му за младите таланти в медицината в България. Основател е на фондация "Премедикус", подпомогнаща десетки бъдещи лекари в образованието им, научното им и професионално развитие.
Васил Папанчев споделя с Дарик радио защо е важно да осъзнаем, че играем главна роля в собствения си живот, каква е цената на пълното професионално отдаване и защо младите лекари в България се нуждаят от повече възможности за професионално развитие.
Вие сте един от малкото, които поставят изкуствени сърца. Споделете ни малко за това.
Това е система за механична поддръжка на функцията на сърцето, в имплантацията на каквито участвам. Поставят се на пациенти с терминална сърдечна недостатъчност. В България и в световен мащаб има дефицит на донори. Имплантациите в България се извършват от 2004 година, а аз се занимавам с това от 2005 година. Имах и удоволствието да специализирам в тази област в Германия.
Колко може да се удължи живота на пациента, след като му се постави изкуствено сърце ?
Най-общо тези изкуствени сърца могат да се използват по 3 причини: като „мост за трансплантация", т.е. да поддържат организма на пациента в нормални параметри, за да може да е подготвен за трансплантация; вторият вариант е т. нар. Destination therapy или когато пациентът не е показан за трансплантация и третата причина е т. нар. Bridge to recovery, който подпомага възстановяването на функцията на самото сърце. Относно живота с изкуствено сърце, в света най-дългата преживяемост с такова сърце е 10 години.
Освен, че се трудите за своите професионални успехи Вие подпомагате и развитието на средата около себе си.
Всичко с каузата ми да подпомагам развитието на младите лекари започна, когато още като студент бях отличен на един световен медицински конгрес, но нямах средства да го посетя. Тогава проф. Александър Чирков ми помогна със собствени средства да отида на този конгрес и да се представя. У мен се зароди идеята, че по този начин може да се помага на млади лекари в България. Така основахме фондация ,,Премедикус", която започна да се занимава с издаването на сп. ,,Премедикус", където да се публикуват научните постижения на младите колеги. То се издава съвместно със Студентски съвет на Медицински университет, София. Други дейности на фондацията бяха да подпомага млади колеги в участията им на международни конгреси, за необходимата им специализация и развитие.
Разкажете ни малко повече за хората около Вас, с които работите?
Самата кардиохирургия като професионално направление определя хората, които се занимават с нея. Професията е изключително натоварваща, изисква пълно отдаване и отговорност. Всичко се изменя изключително бързо и човек трябва да е 100% ангажиран. Това определя и хората около мен - отговорни, отдадени. Ако човек не си обича работата, рано или късно се отказва.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Аз не искам нито филми, нито книги и прочие. Искам да съм нещо истинско и реално. Нито една фикция не трябва да се бърка с реалността.
Успехът за мен е...
Човек да успява да създава собственото си семейство във всеки един момент, защото от този микрокосмос започва всичко.
Вярвам в...
Здравото у хората.
Като малък мечтаех да...
Като малък мечтаех за друг свят.
Сигурно около Вас има някакви модели, които са Ви били пример. Кои са те ?
Човек без модели и ментори няма как да върви напред и нагоре. Първият е съпругата ми, с която се познавам от училище. Обичаме се вече 19 години, женени сме от 16 години и в момента чакаме първото си дете. От нея научих как да отстоявам позициите си и че когато човек иска нещо намира начини, а не оправдания. Друг такъв човек в живота ми е проф. Адриан Палов, катедра „Анатомия" към Медицински университет, София. С него работя от както бях студент във втори курс. Той откри науката за мен и ми помогна в много други начинания. В клиничната ми работа не мога да не спомена проф. Чирков и проф. Начев - титаните в българската кардиохирургия.
Споделете няколко думи за проекта „40 до 40". Как приехте номинацията ?
Този проект е една хубава възможност да се покаже, че в България има и други хора, които не са постоянно по телевизията и остават в страни от интереса на медиите. В крайна сметка в днешно време е хубаво да видиш, че някой е успял, въпреки всичко. Да видят хората, че няма невъзможни неща.
