Люба Христова е завършила образованието си в Сорбоната, Париж. Завръща се в България преди 3 години и създава SOHO - Sofia Holistic Coworking space. Едно от първите в България работни пространства за споделено ползване. Целта му е да събира на едно място сходно мислещи хора на свободна практика и малки фирми, за да им даде поле за обмен на идеи, като в същото време намалява използването на ресурси, включително природни такива. Освен в споделено работно пространство, SOHO се превръща и в артистична платформа - балетна школа, литературни четения, арт ателие за деца, фестивали, изложби, кино прожекции, концерти, дебати, работилници, панаири на науките и изкуствата и какво ли още не.
Каква е причината да се върне в България, трудно ли е да бъде оптимист и защо е нужно да правиш смислени неща с любов ? Отговори на тези въпроси и още много позитивни послания сподели Люба Христова в интервюто си за Дарик радио.
В студиото на Дарик Люба е заедно с Роя - нейният голдън ретривър.
Започваме с един малко тривиален въпрос, който не е тактично да се задава на дама, но няма как. Колко години ти остават до 40 ?
Люба Христова: Остават ми 8 години, имам още време.
Изненада ли се от това, че попадна в „40 до 40" - това мини общество ?
Много ми стана приятно. Радвам се, че познавам и голяма част от останалите отличени. За мен е чест да съм една от тях.
За това отбелязах, че това е едно общество, в което някои от хората се познават и изграждат приятелства по между си, започват да работят по съвместни проекти, така че твоето място е тук със сигурност. Сподели какво те накара да учиш извън България и какво те накара да се върнеш ?
Още от малка си мечтаех да пътувам и Сорбоната също беше едно от мечтаните за мен места, където да завърша образованието си. Може би това е било провокирано от филмите, които съм гледала и книгите, които съм чела. Върнах се, защото бях тръгнала към друг континент, но се появи Роя и трябваше да избирам дали да се разделя с нея и да остана в Париж или да се върна тук. Разбира се има и други причини като семейството ми. Приятелите вече са друго нещо, защото тук имах някои от детствтото ми, но в Париж си бях създала друга приятелска среда за осемте години, в които живях там. Приятелите ми от там са се пръснали вече по света. При последната ни среща трябваше да се събираме от различни места по света, за да можем да се видим.
Ти май си гражданин на света в пълния смисъл на израза.
Баща ми ме е учил от малка, че такава трябва да бъда.
Това ми напомня за кратките ни блиц въпроси:
Най-ценният урок от родителите ми е...
Учили са ме, че нещата, които правя трябва да имат смисъл, а за да имат смисъл, трябва да са направени с любов.
Желание и любов са много хубава комбинация. Правила ли си нещо, в което си се отказвала по средата и не си виждала смисъл да продължиш ?
Понякога в хода на случване нещата се променят. Винаги започвам с желание, но се случва след време да ги усетя по друг начин и тогава променям курса. Например в личния живот. Но, ако говорим за образование или работа, по-скоро там съм си последователна. Може би е така, защото знам какво искам и намирам това, което търся.
Едно от основните неща, за които си отличена е SOHO, но ти правиш и други неща. Работиш ли по тях в момента или си се съсредоточила върху него ?
Хубавото на SOHO е, че то е съвпкупност от различни идеи и интересното е, че те се допълват. Може би именно SOHO е плаформата да развивам всестранните си идеи. Това е работно пространство за споделено ползване. Но тъй като аз винаги съм се радвала на всичко, което е свързано с изкуството в различните му форми, изведнъж то се превърна в art coworking пространство. Например харесвам йога и за това има йога школа в SOHO. От друга страна майка ми е балетен педагог и също й направих школа там. С баща ми ще е малко по-сложно, защото е пилот, а летище в SOHO не мога да му направя.
Освен зелената къща SOHO си имаме и една къщичка до Синеморец. Тя е като лятното SOHO, а това е мечта на баща ми и аз започвам малко по малко да му я изпълвам, като привличам там същите хубави хора, които тук посещават пространството. Така лека по лека започват и там да текат изложби, йога уикенди, хубави събития.
Внимавай сега. Ако имаше филм за мен той щеше да се казва...
"Невероятната история на Люба Христова". Може би тук ще се усети и тънката френска нишка.
Невероятна ли е наистина историята ти. Случват ли се чудеса около теб ?
През цялото време и наистина са невъзможни нещата, които се случват.
Успехът за теб е...
Успехът е, когато човек се чувства щастлив. Човек е щастлив, когато прави неща, които обича и е заобиколен от хора, които харесва и това е взаимно.
Вярвам във...
Вярвам в положителното в нещата. Вярвам, че човек борейки се може да постигне нещата, за които мечтае. Вярвам в чудеса.
Като малка исках да...
Исках да имам куче. Трябваше да чакам цели 8 години, преди да се събера с първото си куче. Исках да пътувам и ми се случи. После исках да уча в Сорбоната и след това исках да направя нещо мое, каквото днес е SOHO. Извън това исках да спася света.
Значи от всичко изброено ти остава само да спасиш света ?
Преди исках да работя за Международния валутен фонд, Европейската централна банка или за някаква глобална кауза,като да помагам на нуждаещите се от Третия свят например. Но след това се замислих, че дори монасите, които живеят в манастир далече в планината, работят върху това те самите да бъдат по-добри. Те имат досег с много малък кръг от хора, но също допринасят да живеем в една по-добра среда. Може ефектът да е по-малък, но вярвам в ефекта на пеперудата. Според мен дори с един тласък, колкото и малък да е, ако е както трябва може да се постигне много голям ефект.
Много хубаво го каза, важно е не да се стремим към грандиозните идеи, а малките, които да случваме стъпка по стъпка.
Важното е и човек да работи по идеите си, защото познавам хора, които бълват купища идеи, но те трябва и да се реализират.
Като си говоря с хората от „40 до 40" в тях забелязвам често един небългарски оптимизъм. Ти очевидно си оптимист, но как заразяваш с оптимизъм ?
Просто съм естествена и ако хората успеят да възприемат нещо от мен, може би по този начин успявам да им придам оптимизъм. Дори начина, по който аз възприемам света и комуникирам може да ги накара да виждат оптимизъм.
Какво учи в Сорбоната ?
Международна икономика. Хубавото беше, че можех свободно да избирам фокуса и откакто разбрах какво означава устойчивото развитие, винаги на там се стремя да се насочвам.
България в момента е в един специфичен политически момент и според мен би било хубаво, ако хората от „40 до 40" могат да бъдат министри например. Представи си един ден Люба Христова - Министър-председател на България.
Благодаря за доверието. В началото аз самата се бях насочила към политическата сфера. Неслучайно 2 години работих в Министерството на околната среда и водите и попаднах на изключителни хора между другото. По-точно работих в управялващия орган на ОП „Околна среда". Там също се опитах да дам своя принос. За мен е важно ефекта от моите усилия да е максимален. Така 2 години се старах, но признавам, че в един момент ми дойде в много системата и „вдигнах ръце".
Как приеха родителите ти отличаването ти в „40 до 40" ?
Бяха много щастливи разбира се.
Как продължава твоят ден ? Знам, че много голяма част от времето си прекарваш в SOHO.
Хубавото е, че там имам прекрасен екип и мога да им поверя SOHO. Но пък всяка минута прекарвам в мечтаене и нови планове. Понякога в динамичните и положителни дни си казвам „Не може да е толкова хубаво и да продължава все така".
Аз съм сигурен, че те ще продължат. Това хубаво място SOHO е плод на много труд и безсънни нощи, за това ти пожелавам то да продължава да се развива, да има много случвания там.
Да, там има много хубави събития и който иска може да заповяда.
* Аудио запис от интервюто на Люба Христова, можете да чуете тук.
