Продължаваме с представянето на следващите "40 до 40" с Цанка Миланова, която е посланик на една много значима кауза - хранителното подпомагане на хора в нужда.Тя има опит основно в нестопанския сектор и е основател на Българска хранителна банка. За основна дейност на тази организация се приема събирането и управлението на дарени храни в съответствие с всички стандарти за безопасност и осигуряването на даряването им на широк кръг от хора целогодишно и дългосрочно. В цял свят хранителните банки са икономически ефективен модел за хранително подпомагане, но какви са бариерите за пълноценното функциониране на този механизъвм в България ?
Защо да изберем България и да случваме положителна промяна тук, какво е да си доброволец по душа и как човек може да намери не просто работа, а кариера с кауза ? Отговорите на тези въпроси и полезна информация за ситуацията в страната по темите за хранителното добротворчество, можете да видите в интервюто на Цанка за Дарик радио.
Млада, красива и успяла жена. Извън това клише, коя сте Вие ? На колко години сте ?
Цанка Миланова: Аз съм на 38 години, което означава, че за малко да не вляза в „40 до 40". Радвам се обаче, че съм вдъхновила хора, които да ме номинират. В дългия ми път като човек, работещ за каузи, явно съм впечатлила някой с това, което правя. Образованието ми е малко в страни от това, с което днес се занимавам. Завършила съм Международни икономически отношения, а след това Финанси и банково дело. Преди 14 години обаче съдбата ме срещна с нещо различно. Една програма за развитие на малки общности. Именно тя ме убеди, че кариерата с кауза е възможна.
Какви бяха Вашите каузи преди и какви са днес ?
Може би всички се обединяват около идеята да работя за по-доброто в хората, за техния по-добър живот. Те са може би да работя за възможната промяна, която прави всички по-щастливи. Работих дълги години за Български червен кръст, където каузата беше по-скоро хуманитарна, макар да бях отговорна за организационното развитие. Това ми позволи да се докосна до много човешки съдби. После, през 2004 година в живота ми дойде Българска хранителна банка.
Бихте ли сложили паралел в живота си - преди и след Българска хранителна банка.
По-скоро не бих сложила такова разделение, защото работата ми винаги е била свързана с това да търся възможност да помагам на другите.
Освен, че живеете удовлетворена от това, което правите, живеете ли добре от финансова гледна точка ? Как успявате да финансирате всички тези каузи ?
Нещата са възможни. Аз не мисля, че хората като мен имат нужда от повече, от това да поддържат един нормален стандарт. Когато каузата си струва, когато е жизнеутвърждаваща, тя неминуемо се случва и се развива. Ако трябва да направя съпоставка, в Българска хранителна банка се срещам с хора, които имат много по-малко.
Дайте ми пример за една съдба, която се промени пред очите Ви.
Например една жена, която нямаше възможност дори да осигури храна на масата в дома си. Ние помогнахме това да се промени, събирайки храна за нейното оцеляване. Така променихме нагласите й и тя започна да вярва, че нещата се случват. Осигурявайки им най-основното - храната, те започват да се борят, за да стават по-устойчиви. За всичко това също им помогаме - да потърсят път, да намерят работа.
Трудно ли се убеждава бизнеса да помага в каузите на Българска хранителна банка?
Все повече са компаниите и търговците, които са склонни да дарят. За мен основната пречка е отново в липсата на мъдрост във властта, управлението, в хората, които сме избрали да вземат добрите решения за нашия живот. В България средата за даряване е изключително тежка и има нужда от много промяна в тази насока. Има нужда от повече стимули, за да вземе бизнеса разумни решения да дари, вместо да унищожи годна храна. Точно на това сме посланици. Българска хранителна банка дава смисленото решение и в двете посоки: има много храна, която се унищожава поради нормативни регулации и лоша среда за даряване, а от другата страна са хората, които имат нужда от нея и наистина гладуват.
Увеличава ли се броят на хората в България, които имат нужда от храна ? Сега идва зима, която според прогнозите ще е много тежка. Как могат да ви намерят тези хора ?
Ние работим всеки ден и за нас каузата е и да достигаме до максимално много хора. Не работим кампанийно, защото не вярваме, че глада съществува само преди Коледа или друг празник. Нашите складове са ситуирани в София, но работим и с компании от цялата страна. Целият процес на даряване обаче щеше да е невъзможен без мрежата ни от партньорски организации. Благодарение именно на тях храната достига до повече хора. Над 65 са организациите, които получават храна от Българска хранителна банка, а над 260 тона е храната, която само миналата година сме успели да спасим и сме направили така, че тя да достигне до трапезата на хората, които имат нужда от нея.
Какво трябва да се промени от тук нататък ? От каква спешна нормативна промяна има нужда например, за да бъде улеснена вашата работа ?
В момента, в който спре тази говорилня от преговори и разговори и има правителство с ясни лица, ние ще адресираме тези проблеми веднага. Правили сме го и преди, но за съжаление без отклик. В България се изхвърлят над 700 млн. кг. храна, при над милион и половина българи, които живеят на прага на бедността. Тук ние можем да помогнем тази храна да бъде от полза на нуждаещите се. Ако държавата в лицето на властимащите хора повчрва на това, ние ще може да постигаме още по-големи резулатати в каузата си.
Нека да се върнем към Вас самата. Бих искала да разберем повече за Вас, извън Вашите битки и каузи, с няколко блиц въпроса:
Най-ценният урок от родителите ми е...
Урокът по човещина или с други думи, че всеки човек е важен. Всеки заслужава своя шанс. В по-личен план може би ме накараха да повярвам в максимата, че „човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му".
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Може би „Съвременният Робин Фууд /food/ ". Така наричаме и всички наши доброволци в организацията.
Успехът за мен е...
Тогава, когато човек сам определя дневния си ред. И прави това не, защото някой казва, че така трябва, а защото вярва, че така е правилно.
Вярвам във...
Всяко усилие, защото си струва то да бъде положено. И то може да има потенциала да преобърне нечий живот.
Кото малка, исках да...
Да стана лекар, защото в моя детски свят вярвах, че медицината може да поправя, да лекува. В последствие разбрах, че грешки и дефицити могат да бъдат поправяни и по друг начин. Например в правене на добро.
От тук нататък накъде ? Живот в България или например някъде в чужбина.
Със сигурност бъдещето ми е тук. Преди време имах възможности да уча и живея в чужбина. Дадох си обаче сметка, че бъдещето на България, като страна с толкова много проблеми, зависи от нас. За това аз ще работя и за това детето ми да остане тук. Искам моята 7-годишна дъшеря, моят съпруг, да продължим живота си по най-добрия начин тук. Искам да допринасям за това държавата ни да става едно по-добро място за живеене.
Какво казвате на 7-годишната си дъщеря ?
Тя разбира всичко, което правя. Дори миналата година разказваше, че майка й храни бежанци. Явно беше впечатлена, че в моята работа помагаме и на центровете за настаняване на бежанци и емигранти.
Разкажете ни малко за вашите проследователи. Какъв е профила на доброволците в Българска хранителна банка ?
Те са много различни, но всички имат специално отношение към храната и към екологичния начин на живот. Всички те вярват, че има смисъл да се помага и че добротворчеството зависи от всеки един от нас. Някои от тях например имат скучни професии и за това идват при нас и работят за промяна. Най-старият ни доброволец например е на над 70 години, но е изключително енергична и отворена.
Как да завършим този разговор?
Правете добро, защото то прави промяната.
