Александър Велинов е треньор на националния отбор по математическа лингвистика и национален шампион по математическа лингвистика. Председател е на секция Математика и лингвистика към "Съюз на българските математици" от 2008, като увеличава броя на децата занимаващи се с математическа лингвистика от 70 на 300, обучавайки учители и създавайки нови школи. Той е главен консултант на Международната олимпиада по математическа лингвистика в Пекин 2014. Обучил е учениците, спечелили над 30 медала за България от Международната олимпиада, 6 от които са и в "Залата на славата", два от отборите са обявени за "dream team" с медали от всеки член на екипа.
Александър работи в сферата на ИТ, но въпреки това от 14 години преподава лингвистика в свободното си време. През годините Александър ръководи националния отбор по лингвистика, организира и провежда неговата подготовка в България преди участието му в международни олимпиади. Той е автор и на две книги - сборници с коментари по математическа и компютърна лингвистика.
За тайните на математическата лингвистика, успехите на България в тази област и търсенето на доброто у хората, разказва Александър в интервюто си за Дарик радио.
Първо може би трябва да разясним понятието математическа лингвистика, защото само като го произнасям ме предизвиква да заставам мирно.
Александър Велинов: Малко е плашещо, да. Както знаем лингвистиката е наука за езика, а математическата лингвистика се опитва да моделира, чрез математически методи езикови явления в естествени езици. Държа да кажа на всички ученици, които ни слушат, че тук няма математика, каквато я познават - формули, уравнения. Доста забавни са нещата, които се учат и преподават. Готини са задачите, които се решават, има логика, мислене. Може би това, че материала е много приятен е нещото, което привлича и задържа толкова младежи.
Това означава, че вие работите с езика, а не с числа.
Абсолютно. Работим с различни гледни точки на езика. Работим с граматика, фонетика, т.е. с думи, звукове, цели изречения. Най-вече работим с неща, които има във всички езици или в повечето, и търсим начин да направим сравнение. Сравнението най-често правим с някой познат език, например българския и друг, който не познаваме достатъчно добре. Така откриваме някакво явление, доказваме го отново с думи.
Това означава ли, че езиците се подчиняват на математически правила?
Да, определено има общовалидни правила, които важат във всички езици. Например едно такова правило е, че в почти всеки език, където има съществителни и прилагателни, те имат точно определено място. В някой езици съществителното стои винаги преди прилагателното,а в други обратното. Друг елементарен математически пример е, че всички езици имат глаголи. От друга страна почти всички езици имат времена. Така тези езици, които често ни звучат странно и неприятно, ако ги погледнем от друг ъгъл можем да открием много общи неща между тях.
Може ли аз на 38 години да откривам това, вместо като хлапе да открия математическата лингвистика ? Звучи страхотно, а не съм сигурен, че разбирам всичко теоретично, но може би го разбирам интуитивно.
Ние се стремим да избягваме строгата научна теория. Ние се опитваме да накараме учениците да го разберат като идея, а не да научат конкретен термин и да го употребят правилно.
Разбират ли идеята бързо ?
Интересното е, че много от учениците, които идват, после се задържат и продължават да работят с нас. Те ни помагат да постигнем успех. Това са бивши ученици, които сега са студенти или вече са завършили.
Аз открих нещо много интересно за себе си в тази материя, но днес искам да поговорим малко повече за теб. Колко ти остава до 40 години и как гледаш на тази граница?
Остават ми три години. Нормално гледам на тази граница. До скоро се чувствах като човек на 30 без малко, после на 30 и малко, а сега като 40 без малко.
Трябва да продължиш няколко изречения.
Най-ценният урок от родителите ми е...
Да не се отказвам и да се старая да довършвам нещата до край.
Успяваш ли да го спазваш?
Опитвам се и честно казано в голяма степен успявам. В живота на човек понякога нещата стават трудно, появяват се непредвидени пречки, които да те подтикнат да се откажеш. В крайна сметка, когато накрая успееш, си наистина доволен, че не си се отказал.
Успехът за мен е...
Да направиш себе си и хората около теб щастливи - семейството, приятелите. Да работиш за това, което ти искаш и това, което те искат. Имаше една приказка „ И сам войнът е войн", но скоро чух, че „и сам войнът е сам". Не трябва да забравяме, че сме част от едно общество.
В това отношение за колко успешен се определяш?
Тук може би другите трябва да кажат. Може би съм сравнително успешен, но има още много върху какво да работя. Това ме мотивира да продължавам в тази посока.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
July morning.
Защо?
Ами, защото това е една друга част от мен. Такъв съм си по душа. Този празник още от малък ме радва, харесвам някои идеи, които свързват хората около него.
Вярвам във...
Вярвам, че във всеки човек има нещо добро, което трябва да откриеш и то трябва да ти хареса. Това е едно мое виждане. Смятам, че дори и в хората, с които малко се разбирам има неща, които ще ми харесат. Просто трябва да се научим да разбираме, че всеки е различен сам по себе си, но между нас винаги има нещо общо, нещо ценно.
Като малък исках да...
Исках да стана космонавт. Това беше детска мечта. Като малък много често отговарях, че ще стана космонавт, когато ме питаха какъв ще стана. Тогава много се говореше за космическите науки и в България имаше космонавти. Четях за тях във вестници и списания и си мечтаех и аз да стана космонавт.
Замислям се, че изпращаме в космоса инженери, хора с изключително добра физическа подготовка, но не изпращаме лингвисти. Това са единствените хора, които веднага биха установили връзка с извънземната раса.
Всъщност много от съобщенията, които се опитват да разкодират, до колкото аз знам неуспешно и съобшения, които ние се опитваме да кодираме до други цивилизации, са немислими без лингвистиката. Кодирането е вид език и е част от лингвистиката. Така, че лингвистите не пътуват в космоса, но помагат тук.
Ако приемем, че математическата логика е част от земните езици, може ли липсата на тази логика при друга раса да е проблемът в липсата на установяването на комуникация.
Математика не е точно в основата, но по-скоро е способна да обясни всичко.Но да оставим това на специалистите.
В какво се изразява една олимпиада по математическа лингвистика ?
Събират се ученици и решават задачи, които са, както казах, например текст на непознат език.
Актуален или мъртъв език може да е непознат ?
Може и да е мъртъв език, стига да има достатъчно данни за него, тъй като това много често е проблем. По принцип се гледа да е възможно най-далече от българския език, или всякакъв славянски. За да може да е максимално закодиран и интересен за разгадаване. Например случвало се е да се дава задача на китайски, санскрит, суахили. Между другото в света има около 8000 езика, така че има доста материал.
Добри ли са българските математически лингвисти ?
За сега сме на трето място в света, което ни прави добри. Първи са Русия, които имат огромен научен потенциал в тази област. Такива състезания там има от повече от 60 години, а при нас са правят от началото на 80-те години. На второ място са САЩ, които наскоро се включиха, но там инвестициите в наука са огромни. В този ред на мисли нашето трето място много трябва да ни радва. Тези състезания по принцип имат и идеята да създават едно общество.
Какво мислиш за обществото „40 до 40"?
Харесва ми, че хората от него правят нещо повече за обществото, отколкото са длъжни. За разлика от много наши сънародници, които правят много по-малко, отколкото са длъжни. Хората от „40 до 40" дават нещо повече от себе си в името на това обществото да се развива. Така ми се струва, че ще направим едно по-добро място за всички нас.
Аудио запис на това интервю, можете да чуете тук.
