Александър Хаджиев е фаготист и експериментален музикант . Завършва престижното за инструмента си училище Folkwang University of Arts в Есен и магистратура за инструментална съвременна музика във Франкфурт на Майн, както и академията на един от най-известните камерни състави за съвременна класическа музика Еnsemble Modern, в чиито проекти все още участва. Работил е със световни композитори, фаготисти, диригенти и оркестри на сцени във Франция, Германия, Шанхай, Хонконг. Лауреат е на множество стипендии и конкурси и от 2013 г. преподава. Заедно с младата виолистка Елица Богданова, която работи с Лондонския симфоничен оркестър, и с подкрепата на организация "Модо" Александър Хаджиев организира фестивала "180°" , който пренася класическата музика в нови градски пространства и я премесва с други изкуства.
За възможностите на образованието в чужбина, за удоволствието от преподаването и какво се случва на 180°, споделя Александър в интервюто си за Дарик радио.
Как се случи да изберете точно фагот и от кога свирите ?
Когато бях на 9 години настоявах да кандидатствам в музикалното училище. Дойде момента, в който трябваше да избера музикален инструмент. След внимателно проучване на всички възможности, чрез симфоничен концерт и съветите на баща ми, да избера някой по-малък на размер, се спрях на фагот. Бях абсолютно категоричен и непоклатим в моето решение. Наложи се обаче да изчакам една година, тъй като пръстите ми бяха все още прекалено къси, а възможност за малък фагот, нямаше. След упорито консумиране на зеленчуци постигнах целта си и започнах да радвам съседите с красиви звуци.
Разкажете с няколко думи за професията си и върху какво работите в момента?
В момента инструментално се изявявам главно в областа на класическата съвременна и експериментална музика. Заедно с мои колеги изпълняваме нови произведения на съвременни композитори и им помагаме за откриването на нови техники на свирене. Същевременно преподавам и заедно с Ели Богданова работим по концепцията на следващото издание на 180°, през август 2015 година.
Учил сте в чужбина. Как оценявате сега този избор, пред образованието в България? Какво Ви даде тази възможност ?
Изключително съм благодарен на моите родители, че направиха всичко възможно, за да завърша моето образование в Германия. Изборът ми да продължа образованието си в Есен определено беше точен, но не защото българските професори са по-лоши или по - неквалифицирани. Според мен е много важно за един артист да открива и да се запознава с нови култури, за да може да развива своите естетически идеи. Бидейки в среда с музиканти, танцьори, актьори и художници от цял свят определено има голямо влиание върху човека и личността, която съм сега. Срещам все повече хора на изкуството по света, които намират България за изключително мистична и вдъхновяваща страна и имат голямо желание да опознаят нейната култура. Това беше и едно от вдъхновенията ми да създадем 180°.
Какво е 180° и как Ви хрумна идеята да го направите?
Идеята всъщност дойде от брат ми Стефан. Той беше вдъхновен от подобни фестивали за камерна музика в Германия и много искаше такива неща да се случват и в България. Моето включване в организацията беше при условие, че създадем нещо нестандартно и включим съвременна класическа музика и други изкуства. Заедно с виолистката Елица Богданова изградихме цялата концепция и избрахме името 180° градуса, защото идеята на фестивала е да преобърне на обратно представите за класическата и съвременната инструментална музика. Също така сметнахме, че ако името се състои от цифри, ще е лесно достъпно на повечето езици.
С какъв екип работихте по проекта и какви резултати постигнахте, провокирахте ли публиката ?
Елица и аз изградихме концепцията. Стефан ни помогна да изберем програмата, а пък пианистката Венета Нейнска вложи всяка една свободна минута от времето си в търсене на спонсори и медийно партньорство. Имахме много малък бюджет и се наложи сам да направя визията, уебсайта, видео материалите и цялата реклама в интернет пространството. Всички артисти (включително гости от Германия, Италия, Англия и др.) участваха без хонорари, защото бяха вдъхновени от нашата идея. Реално всеки един докоснал се до фестивала има огромен принос той да е реалност в момента. Смятам, че успяхме да провокираме публиката, само поради факта, че и трите събития бяха препълнени с хора, въпреки горещото време и пасивния за София летен сезон. Получихме и много позитивна критика. Надявам се, че сме успяли да вдъхновим и други артисти да създават нови и интересни проекти в България.
От 2013 година преподавате - разкажете ни малко за това - къде, какво, на кого ?
От 2013 се занимавам с проподаване в две сфери. Едната е в интернационално училище във Франкфурт, където преподавам музика, фагот и пиано. Това ми доставя изключително голямо удоволствие, защото децата на които преподавам идват от различни краища на света и е много интересно да се запозная с различните им харектери и да се опитам да им помогна да развият желанието си да музицират.
Другата сфера е „креативообразователни проекти". След конкурс бива избран цял випуск от осми клас от някоя от гимназиите във Франкфурт и в продължение на една година работят с музикантите от Ensemble Modern, танцьорите от The Forsythe Company, актьори и писатели от Театър Франкфурт, както и изтъкнати художници от региона. В трите последни месеца випуска се разделя на четири групи, сътветно музика, танц, литература и изобразително изкуство и се подготвят 3 големи представленя, където представят всичко, което са създали в последната година. За мен и моите колеги, като представители на Ансамбъл Модерн е изкючително голямо предизвикателство да запознаем младежи на по 14-15 - годишна възраст с музика, след като никога не са се докосвали до това изкуство. Ефектът до този момент за мен лично винаги е бил вдъхновяващ. Имам желанието да организирам подобен проект и в България.
Искате ли да промените нещо в средата, в която живеете и работите или в България, и ако да - какво ?
Смятам в световен аспект, че класическата музика като че ли е в застой. Доказателство за това са празните зали и отрязването на бюджети в тази сфера. Според мен това се дължи на изкуствено създадени стереотипи, които са се превърнали в правила, как трябва да звучи дадено нещо. Музикантите започват да губят идентичноста си, стремейки се да свирят „както трябва" и мотивацията им започва да пада, следователно е нормално мотивацията на публиката също да изчезва, защото скучното не идва от музиката, ами от начина, по който е представена. Защо например на никой не му е скучно на концерт на Берлинска филхармония -всеки един от музикантите свири изключително енергично и създава на публиката чуство на непредсказуемост, което събужда и интереса у тях. Мечтая си тези стериотипи да влиаят по-малко на идентичноста на музиканта.
По пътя към личния успех човек среща вдъхновяващи ментори и личности за пример. Кои бяха Вашите ?
Винаги съм се вдъхновявал от източната култура и нестандартните за Европа инструменти. Ако трябва обаче да изброя личности, то те биха били Хайнц Холигер(композитор и обоист), Пина Бауш (хореограф), Ван Гог, моят учител Малте Рефард, Йоханес Шварц (фаготист, който ме запозна със света на съвременната музика), хора от света на електронната музика и на края, но не на последно място, моите родители.
Към интервюто има кратък блиц с 5 въпроса.
Продължете изреченията:
Най-ценният урок от родителите ми е...
Най-ценният урок от родителите ми е, че усмивката лекува и в най-трудните ситуации.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
„Приказки без край".
Успехът за мен е...
Успехът е, когато си реализирал някоя своя цел.
Вярвам във...
Вярвам в баланса в природата.
Като малък исках да...
Исках да стана синоптик.
