Днес проф. Петко Петков представи новата си книга пред великотърновски журналисти. „Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ e единственото досега монографично изследване за имената на върховете на националната славаи величие Шипка и „Св. Никола“.
В нея авторът описва решението за издигане на храм-паметник за Освобождението, взето от Учредителното събрание в Търново през 1879 г., според което той трябва да се постави на връх „Св. Никола“ не защото там са се разиграли по-важни събития през 1877 г., а защото е по-високият връх и така паметникът ще се вижда и от двете страни на Балкана.
Проф. Петков спомена произведението на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“ (1883), което възпява по-ниския връх – единственият, който и до днес носи името Шипка, на който е бил Командният пункт на ген. Столетов и на който се прославят българските опълченци като защитници на прохода.
По думите му, за първи път се публикуват оригиналните архивни документи за двете преименувания на връх „Св. Никола“ през 1951 година на „Столетов връх“ и през 1977 година на втори връх Шипка.
"Изтъкнати и критично тълкувани са неизвестните досега, дори за историците, мотиви и аргументи на ръководството на БКП и държавата за преименуването на върха през 1977 г., което става набързо и без обществено обсъждане.
Представена е десетгодишната хронология на опитите на общественици и родолюбци от цялата страна да убедят чрез подписки и изяви в медиите президентската институция, че е крайно наложително възстановяването на старото и утвърдено име на връх „Св. Никола“.
За първи път се публикуват и коментират отговорите и аргументите в отказа на президентската администрация да върне старото име на върха", каза проф. Петков.
Авторът отбеляза, че в книгата са представени различни, групирани в 61 параграфа, доказателства и аргументи, подкрепящи дългогодишното искане на хиляди българи за връщане на старото име „Св. Никола“ на по-високия от двата върха, както и за запазване на името Шипка на стария и единствен до 1977 г. връх с това име.
Книгата съдържа и десетки приложения, илюстриращи сполучливо изложението и изводите на автора. "Това са географски карти, показващи имената на двата върха през последните две столетия; стари и нови изследвания, мемоари и други исторически извори, доказващи трайно установеното именуване на върховете като „Св. Никола“ и Шипка през 19, 20 и 21 век; много оригинални, включително и официални документи на българската държава, някои от които издирени от мен, подкрепящи изводите и заключенията ми; фотографии, включително и няколко такива направени от мен при посещенията ми на двата върха през последните години", каза проф. Петков.
Според автора„Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ има широка българска и чуждестранна аудитория. "Книгата ще предизвика интерес у професионалистите историци и географи, както и сред любителите на тези науки.
Ще подпомогне обучението по история и география на ученици и студенти с важните уточнения, които прави. Ще предизвика интереса на всички родолюбци в страната и извън нея, интересуващи се от българското минало, които не са безразлични към опитите да се изкривява историческата истина и манипулира националната памет.
Чрез резюметата на руски и английски език основните изводи и послания на книгата ще достигнат до многобройни чуждестранни читатели, проявяващи интерес към българската история и културно-историческо наследство.
Това е книга за млади и стари, еднакво полезна за сънародниците ни от всички краища на България, както и за тези извън нея. Тя ще е интересна на многобройните чуждестранни българофили, за които Шипка и „Св. Никола“ не са неизвестни топоними, а символи на българското величие и слава”, споделя проф. Петко Петков.
Авторът уточнява, че книгата има и специален акцент в областта на културния туризъм. "Част от текста е посветен на критичния анализ на щетите, които нанася на тази общественозначима дейност преименуването на по-високия връх през 1977 г., в резултат от което и двата върха получават едно и също име Шипка.
Възстановяването на историческата традиция и връщането на името „Свети Никола“ на по-високия връх ще има благоприятно въздействие за активизирането на културно-туристическата дейност и за изваждането от забравата на много по-малко посещавания след 1977 г. връх Шипка, на който и днес личат следите от съхранените и специално обозначени с държавни средства исторически паметници, свързани с епопеята през 1877 г.„Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ със сигурност ще предизвика обществена дискусия и за пореден път ще постави аргументирано въпроса за връщане на старото име на връх „Св. Никола“.
Това ще даде възможност на президентската институция да осъществи една от мисиите си – да обедини българите в името на запазването и отстояването на историческата памет. Тук не става дума за политически, а за действително наболял общественозначим въпрос.
Не се търси вина за безспорно упражненото двукратно насилие над историческата истина и националната памет, а става дума за възвръщане на доказани и утвърдени наименования на двата старопланински върха „Св. Никола“ и Шипка, създали и поддържащи съществена част от българската национална идентичност и достойнство”, коментира авторът.
Авторът проф. Петко Ст. Петков е известен учен, преподавател във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“, роден и израснал в Казанлък, отлично запознат с историческите факти по именуването и преименуването на по-високия старопланински връх.
Книгата е историческо изследване, което уточнява и анализира промените в наименованието на по-високия връх – от „Свети Никола“ през „Столетов връх“ до Шипка, каквото е и името на съседния по-нисък връх.
С примери от многобройни български и чужди документи и карти се доказва, че исторически установените имена на двата върха преди, по време и след руско-турската война 1877-1878 г. са „Свети Никола“ (за по-високия, на който е построен Паметникът на свободата) и Шипка (на по-ниския, възпят в известното стихотворение на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“).
Книгата вече е представена в Габрово, а на автора му предстои и срещи с читатели в Стара Загора и Казанлък.