Най-добрата си година в професионалния футбол записа „Етър-24". Великотърновският отбор стартира в пролетния полусезон на миналото първенство с актив от 17 точки и сериозни кадрови промени. На практика първият тим се раздели със седем футболисти, а целта бе стабилизиране в групата. Обратно на песимистичните очаквания „виолетовите" направиха впечатляваща серия от осем мача без загуба и дори в един момент заедно с „Литекс" бяха най-добре представящите се отбори в професионалния футбол. Постепенно от трибуните на стадион „Ивайло" затихнаха критичните нотки и скандирания срещу спортно-техническото ръководство и определени футболисти, като Димитър Кушев например, който бе обвинен от феновете в пристрастия към горнооряховското „Локо" и си навлече гневът им. Отново започнаха да се чуват радостни възгласи и аплодисменти и се роди надежда за нещо повече.
На финала на първенството обаче дойде поражението с 5:0 от „Вихрен" в Сандански, което позанижи малко възторжените псалми. И най-големите критици обаче не можеха да не признаят тимът постигна най-доброто си класиране до момент в професионалния футбол - пето място. Тогавашният старши треньор Николай Арнаудов, коментира че отборът е разкрил не повече от 70% от възможностите си.
Лятото мина бързо, в почивка, контроли и подготовка и дойде август. Преди стартът на есенния полусезон имаше сериозни очаквания на базата на добрите резултати в проверките, включително и победа срещу участника в Шампионска лига "Интер" /Баку/, който не падна от никой друг български тим.
Тогава Арнаудов коментира, че контролите са едно, а официалните мачове друго, но бе оптимистично настроен. За първи път в очакванията му за първенството нямаше цел стабилизиране на отбора, а надежди за челно класиране от първо до трето място. Обявеният пък още по-рано проектобюджет от 830 000 лв. даде допълнителни надежди, че се готви атака на елита. Селекцията също бе оптимистична. На „Ивайло" акостираха капитана на „Пирин" (Гоце Делчев) Румен Лапантов, натрупалият опит в „А" група с отбора на „Монтана" Стефан Харлов и собственият талант Илиян Трифонов, който се завърна от "Видима Раковски". Треньорите харесаха и юношата на ЦСКА Джихат Кямил, но „рибата изби" Екундайо Джайеоба. Двукратният шампион на България и най-резултатен чужденец си бе име, независимо, че позагубило част от блясъка си през последните години.
Сезонът обаче тръгна на карък. Трудна победа във Велико Търново срещу "Вихрен", за която Венци Димитров спаси дузпа и загуба в Гоце Делчев. Двете домакински ремита, гарнирани със слаба игра и много грешки срещу "Ботев" (Криводол) и "Чавдар" (Бяла Слатина) наляха вода в мелницата на критиците. Отново се заговори срещу спортно-техническото ръководство, чуха се възгласи „Оставка". Загубата в Банско дойде някак си логично, а щастливата победа над новакът „Малеш" не вдъхнови никой по трибуните. В края на сезона се видя, че „Малеш" и „Чавдар" са сред челниците, а „Банско" не падна на „Ивайло" в последния есенен кръг, но тогава никой нямаше още представа за силата на тези отбори. Освен това напрежението вече бе достатъчно нагнетено, феновете не вярваха, че нещо ще се промени, журналистите не пестяха критики за играта и отбора отново бе „разпнат".
Загубата във Враца, от настоящия есенен лидер „Ботев" принуди собствениците да действат. Николай Арнаудов и Иво Балъков, който изпълняваше функциите на спортно-технически директор, трябваше да си тръгнат. Георги Георгиев и Румен Данков останаха на работа в школата. Коректно изказаната им благодарност за работата и резултатите едва ли ги утеши, но пък показа едно цивилизовано мислене, което е рядко срещано у нас.
„Взех отбора със седем точки, колкото имаме и сега, а постигнах най-доброто класиране в професионалния футбол. Нямам от какво да се срамувам", коментира Николай Арнаудов, преди да пожелае успех на наследника си на треньорския пост Велин Кефалов.
Постът изпълнителен директор получи шефът на „Спарта" /Самоводене/ Димитър Манолов, който е и брат на бизнесмена Петър Христов. В щаба бяха привлечени Сашо Димов и Калоян Чакъров до момента на работа в Шумен и Монтана.
Още при първата си публична изява Митко Манолов обяви, че и двамата с брат си Петър Христов се ангажират да помагат на клуба, но подкрепа трябва и от останалите хора на бизнеса и от Общината.
Думите му, че иска да зарази града с "Етър-24", че съществуването не е начин на живот и няма да допусне летаргия, в началото предизвикаха скептични усмивки. Ентусиазмът му обаче подейства. Вероятно работа свърши и новивят ред въведен незабавно, гарниран с вътрешен правилник, солидни глоби и вечерен час. Манолов моментално надяна две ръкавици - желязна и кадифена. Обяви изискванията си към футболистите, но и застана до тях. „Ние сме едно семейство и трябва да си помагаме във всичко. Техните проблеми са и мои. Те са голяма работа и могат да бият всеки, стига да си повярнат", каза новият шеф.
„Знам си грешките от предишния престой начело на отбора и няма да ги допусна отново", коментира кратко старши треньорът Велин Кефалов и възстанови системата с лагерите преди срещите. Новото ръководство обяви единна позиция - „играем мач за мач, нямаме мечти имаме цели, целта ни сега е да побеждаваме".
Етърци постепенно заприличаха на отбора от пролетта. 2:0 срещу "Спортист" (Своге), 1:0 срещу "Септември" в Симитли, 3:0 срещу "Чавдар" (Етрополе) на „Ивайло" и отново се чу „осанна" от трибуните.
Последваха 0:0 в Берковица и 1:1 в Сандански, но равенствата не отчаяха привържениците, които започнаха да чакат отбора на „Ивайло" след гостуванията и да го поздравяват, може би защото феновете получиха това което искаха - „мъжка игра"
Категоричното 4:0 над "Пирин" (Г. Делчев) във Велико Търново и успехът в Мездра с 2:1 над "Ботев" (Криводол) възродиха надеждите за „А" група тлеещи от 14 години във Велико Търново. На пресконференции играчите сами започнаха да обявяват, че искат да играят в елита с виолетовия екип.
Обвиненията анонимни и официални в различни медии, че етърци не печелят честно бяха оставени без коментар от ръководството.
В двете битки с „Чавдар" в Бяла Слатина, завършили наравно 0:0 и успех с дузпи за великотърновци за купата, и 2:2 за шампионата, обаче показаха, че уговорки няма.
Така неусетно дойде мачът със "Славия" за купата. И увеличаващите се непрекъснато зрители на домакинствата поставиха рекорд за последните години. Дали бяха 6, 7 или 8 хиляди не е най-важното. Важното бе, че трибуните отново се изпълниха, а мощното „Даа", в отговор на питанията „Има ли боляри" и „Има ли етърци", показа че Търново е готово да има отбор в елита.
За съжаление само като желание на хората. И вече на ръководството на клуба, което на последната си пресконференция за полусезона най-после обяви „второто място за нас ще е компромис". Но и призна, че са налице финансови трудности, че няма реална подкрепа от бизнеса в града и, че единствено извънтърновска фирма за сега е откликнала и вероятно ще се присъедини като спонсор към „Болярка", която от години подкрепя клуба.
И ако проблемът с парите все някак ще се решава, то по-страшното е в липсата на база. Тренировъчният терен до стадион „Ивайло" от години е бунище за строителни отпадъци. Плевенската фирма, която го получи срещу обещанието, че над подземния паркинг ще монтира терен с изкуствено покритие вече година не е започвала работа. Теренът в Старото военно училище, върху който тренира школата е в ужасно състояние. Съблекалните също не подхождат на клуб с амбиции. Неяснотата около бъдещето му пречи да се инвестира там, макар че е задължително Велико Търново да запази това съоражение, защото друго няма, а и никой не се е засилил да го вдига.
Теренът в Дебелец е в прилично състояния, но за съблекалните е излишно да се говори. На практика от години тук е подобрена само базата в Самоводене, където Митко Манолов и Петър Христов вложиха сериозни средства през последните две години.
За „А" група ще е необходимо на „Ивайло" да има поне 5000 седалки, а и с оглед на нарастващата посещаемост на мачовете това е задължително. Добре, че там бе отремонтирана от предприемача Дончо Караиванов, по договор с Общината, южната трибуна и покривите на залите над нея иначе можеше да ни сполети кошмарът -„Лаута", където се срина цяла трибуна преди две години.
Истината е, че без голям изкуствен терен във Велико Търново трудно ще има голям отбор и работеща детск- юношеска школа. Защото едва ли има майка на подрастващ футболист в старата столица, чиято пералня да не се е задръствала от тинята, която пада от екипите на трениращите в Старото военно училище. На практика условия за децата няма и това е истината. Същото важи и за мъжете, които се чудят къде да тренират, когато завали сериозно, а падне ли сняг е направо страшно.
Независимо, че школата постигна някои успехи през тази година, като класирането на децата и юношите старша възраст на Държавни финали, без създаване на база няма да стане. И е срамно, че в Мездра, Своге, Монтана и т.н. от нищо направиха нещо и си имат терени, а във Велико Търново няма. За това експертите в Общината да отварят от време на време сайтовете на министерствата и да разглеждат обявените проекти. Същото важи и за ръководството на „Етър-24" в случай, че реши да вземе на концесия някое от съораженията.
Защото в Трявна ще строят нов стадион с изкуствен и естествен терен, трибуни и осветление по проект. Истината е, че Министерството на спорта отпуска средства за ремонт и строеж на бази на общини и клубове, които са техни собственици и концесионери, но трябва някои да кандидатства...