Хиляди жители на Стражица и селата се стекоха вчера в централния градски парк за второто издание на фестивала „Житената питка”, който общината организира на 16 октомври, по време на Международния ден на хляба и прехраната. Фестът носи името на едноименната приказка на известния детски писател Ангел Каралийчев, родом от Стражица. 27 щанда с над 300 вида погачи и кулинарни печива бяха изложили сръчните майстори и домакини от пенсионерски клубове, читалища, обществени организации, от колективите на училища и детски градини от цялата община в алеите на парка. Празнични пити, погачи, сладкиши, кексове, баници, щрудели, тиквеници и всевъзможни дребни сладки и соленки се състезаваха за наградите на журито за вкусови качества и за най-атрактивно аранжиран щанд. Специално за фестивала професионално жури с председател кулинарният спец Иван Звездев дегустира и оценява изложените специалитети.
Гости на форума бяха делегация от побратимената община Балени от област Дъмбовица, Румъния, както и кметовете на общините Каварна, Елена, Лясковец, Бяла Слатина, Горна Оряховица, Тутракан, Луковит и Балени. Градоначалниците представиха в обособен кулинарен кът на кметовете изделия от своя край, които бяха приготвили с малко помощ от семейството си или от колеги в администрацията. Кметът на Каварна Цонко Цонков за пръв път представи свои собствени кулинарни рецепти с миди, осигурени от мидената ферма в с. Дълбока: мъфини с миди, щрудели с миди, сухарчета и бутерки с миди. Той призна, че заедно с готвачите на мидената ферма цяла нощ е майсторил вкусотиите и не се е справил само с кроасани с мидена плънка. За догодина Цонев, който заедно с екипа си раздаваше и прясно сварени миди на стражичани, се зарече да се представи с торта с миди. Елена се представи с печива, аранжирани с еленски бут, Тутракан - с погачи с изпечени дунавска чига, Лясковец - с пити, съпровождани с гроздова ракия, шампанско и вино реколта 99 от местния винзавод, Горна Оряховица - с пити и баници, аранжирани с горнооряховски суджук. Кметицата на Стражица инж. Детелина Борисова се похвали със собственоръчно изпечени пита със сирене, обредна погача и „питка за гостоприемна трапеза”. Енорийските свещеници отец Димитрий и отец Николай отслужиха водосвет за празника и благословиха гигантска погача, изложена в центъра на парка и изпечена в местния хлебозавод, около която бяха наредени 16 по-малки питки, символизиращи числото 16 за деня на хляба.
„С този културен форум правим дълбок поклон на нашия съгражданин, писателят- вълшебник Ангел Каралийчев, с чиито приказки заспива всяко българско дете, и на нашите предци, които с любов и грижа са обработвали земята, и са преживявали от нейните плодове”, каза в приветствието си към гостите и стражичани инж. Борисова. Кметът на община Балени Марин Парасчив, в която живеят и наследници на банатските българи, също поздрави стражичани и ги покани да опитат на техния щанд традиционното румънско ястие качамак. За високия градус на настроението се грижеше известният шоумен Димитър Туджаров – Шкумбата, който даде думата на кметовете да представят своите специалитети.След прекрасните изпълнения на детския фолклорен ансамбъл от Балени и на сестри Филатови, журито започна обиколка на щандовете, за да излъчи най-добрите кулинари и майстори. Част от участниците представяха и характерните гозби, и трапези за празниците Никулден, Бъдни вечер, Сирни Заговезни, Сурваки, Бабинден и др.
Всички щандове бяха оригинално аранжирани с атрибути от дома и фолклорната трапеза, една от атракциите бе погача, изпечена от майстор от Сушица с диаметър 80 см. Най-малкият участник в изложението бе 1-годишния Мариян от Сушица. Иван Звездев обясни, че най-важното за вкусната погача е топлината при месенето и втасването на тестото. След като обиколиха всички шатри и дегустираха от всевъзможните кулинарни изкушения, членовете на журито излъчиха за победител колективът на читалището в с. Сушица. Те получиха парична премия от 250 лв. и 10 кг брашно. На второ място бяха избрани майсторите от читалището в с. Камен, на трето - служителите на поделение 28 130, на четвърто бе номиниран щандът от с. Балканци.