Административен съд- Кюстендил отхвърли като неоснователен предявения от лишения от свобода К.Д.И. иск за обезщетение от 25 000 лв. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Искът бе за причинени неимуществени вреди /безсилие, безпокойство, безпомощност, малоценност и чувство на пренебрежение/, поради поставяне в неблагоприятни битови условия в килията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - студ, влага, плесен, мухъл, падаща мазилка и ръжда по метален шкаф.
Затворникът има бягство от затвора в София, преди да бъде преместен в Бобов дол. Той умишлено не е спазвал хигиенно- битовия режим и е увреждал затворническото имущество.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Ищецът е постъпил в затвора в гр.Бобов дол по изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на 09.10.2015г. след превеждане от затвора в гр.София. Диспансеризиран е към Медицинския център с диагноза- „Социопатна личностова структура. Зависимост към кокаин и амфетамини. Асоциално поведение”, установена след хоспитализация в психиатрично отделение на СБАЛЛС – Ловеч през 2009г. Имал е многократни епизоди на психомоторни възбуди, автоагресивни действия, самонаранявания и проблеми. След постъпването в затвора ежемесечно е консултиран от психиатър.
От писмените и достоверните гласни доказателствени средства по делото се установи, че от постъпването си в затвора на 09.10.2015г. ищецът е настанен в килия №11. Килията е отговаряла на санитарно-хигиенните условия, т.к. е била с нужните размери за спално помещение, имала е санитарен възел с течаща вода, с измазани с мазилка и вар стени, подът е покрит с балатум, имало е достъп до дневна светлина и естествена вентилация посредством ПВЦ дограма от един прозорец. Отоплението се е осъществявало от радиатор. Стаята е с южно изложение, вътрешна, без течове от покрива и тавана. Стените са били без мухъл и влага и без нарушаване целостта на мазилката. Настаняването в килията е при условията на чл.71, ал.2 и чл.120, ал.1 от ЗИНЗС с оглед „специалния” режим за изтърпяване на наказанието от И., предходното му бягство от затвора в гр.София и негативните личностови нагласи, конфликтите с други лишени от свобода и необходимостта от непрекъснато наблюдение от НОС. Настаняването в посочената килия е в изпълнение на законовите изисквания.
“Следователно, по делото се установи, че ответникът чрез служителите от НОС в затвора в гр.Бобов дол е спазил задължението да осигури нормални санитарно-битови условия за живот на ищеца в обитаваната от него килия. Килията е била единствената подходяща свободна такава за изтърпяваното от И. наказание при установения „специален” режим и характеристични данни за лишения от свобода. Видът, обзавеждането и местонахождението й не са способствали за поява на неблагоприятните последици. Единствено умишленият отказ на ищеца да спазва предписания хигиенно-битов режим за обитаване на килията и предприетите целенасочени, постоянни и упорити негови действия за необосновано увреждане на затворническото имущество са причина за неблагоприятните последици. Особеностите на личността на И. и наличното психично заболяване провокират подобно поведение. Манипулативния характер на поведението му е ясно изразен в молбата за преместване от 10.10.2016г., в която е свързал намерението си не с твърдяните по иска лоши битови условия за пребиваване, а с желанието да обитава по-голямо помещение поради заниманията си по лепене на пликове. Исковият процес обаче не може да бъде средство за неоснователно обогатяване и механизъм за получаване на неследващи се материални облаги”, пише в мотивите на съдия Милена Алексова- Стоилова.
Затворникът има бягство от затвора в София, преди да бъде преместен в Бобов дол. Той умишлено не е спазвал хигиенно- битовия режим и е увреждал затворническото имущество.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Ищецът е постъпил в затвора в гр.Бобов дол по изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на 09.10.2015г. след превеждане от затвора в гр.София. Диспансеризиран е към Медицинския център с диагноза- „Социопатна личностова структура. Зависимост към кокаин и амфетамини. Асоциално поведение”, установена след хоспитализация в психиатрично отделение на СБАЛЛС – Ловеч през 2009г. Имал е многократни епизоди на психомоторни възбуди, автоагресивни действия, самонаранявания и проблеми. След постъпването в затвора ежемесечно е консултиран от психиатър.
От писмените и достоверните гласни доказателствени средства по делото се установи, че от постъпването си в затвора на 09.10.2015г. ищецът е настанен в килия №11. Килията е отговаряла на санитарно-хигиенните условия, т.к. е била с нужните размери за спално помещение, имала е санитарен възел с течаща вода, с измазани с мазилка и вар стени, подът е покрит с балатум, имало е достъп до дневна светлина и естествена вентилация посредством ПВЦ дограма от един прозорец. Отоплението се е осъществявало от радиатор. Стаята е с южно изложение, вътрешна, без течове от покрива и тавана. Стените са били без мухъл и влага и без нарушаване целостта на мазилката. Настаняването в килията е при условията на чл.71, ал.2 и чл.120, ал.1 от ЗИНЗС с оглед „специалния” режим за изтърпяване на наказанието от И., предходното му бягство от затвора в гр.София и негативните личностови нагласи, конфликтите с други лишени от свобода и необходимостта от непрекъснато наблюдение от НОС. Настаняването в посочената килия е в изпълнение на законовите изисквания.
“Следователно, по делото се установи, че ответникът чрез служителите от НОС в затвора в гр.Бобов дол е спазил задължението да осигури нормални санитарно-битови условия за живот на ищеца в обитаваната от него килия. Килията е била единствената подходяща свободна такава за изтърпяваното от И. наказание при установения „специален” режим и характеристични данни за лишения от свобода. Видът, обзавеждането и местонахождението й не са способствали за поява на неблагоприятните последици. Единствено умишленият отказ на ищеца да спазва предписания хигиенно-битов режим за обитаване на килията и предприетите целенасочени, постоянни и упорити негови действия за необосновано увреждане на затворническото имущество са причина за неблагоприятните последици. Особеностите на личността на И. и наличното психично заболяване провокират подобно поведение. Манипулативния характер на поведението му е ясно изразен в молбата за преместване от 10.10.2016г., в която е свързал намерението си не с твърдяните по иска лоши битови условия за пребиваване, а с желанието да обитава по-голямо помещение поради заниманията си по лепене на пликове. Исковият процес обаче не може да бъде средство за неоснователно обогатяване и механизъм за получаване на неследващи се материални облаги”, пише в мотивите на съдия Милена Алексова- Стоилова.