Кое води чужденците в Благоевград? Обикновено мислейки над този въпрос бихме си отговорили: университетите в града.
Решихме да попитаме една 22-годишна американка, дошла по различна причина в Благоевград да ни разкаже за нейните първи впечатления от нашия град. Занапред ще я наричаме Джаки.
В разговора си с нея установихме, че Джорджия не е толкова различна от България и че разликите са в изненадващи детайли.Това, което я е довело в България, е запознанството й с настоящия й партньор. Запознала се с него по време на сезонната си работа в Сюуърд, Аляска.
„Той е от Благоевград и затова реших да пътувам обратно до България с него. Впоследствие реших да остана“, признава тя.
Слизайки от самолета в София, Джаки мислела, че ще е много различно. Пътувайки от София до Благоевград била учудена от приликата със САЩ. „Аз съм от Джорджия и пътищата и пейзажът са подобни“, разказва младата американка.
Споделихме ѝ за оплакванията на много от българите от пътищата ни, на което Джаки oтговори, че инфраструктурата в някои части от САЩ е дори по-западнала от второкласните пътища в България. Относно климата и природата, приликите с Джорджия продължават – хълмисто и зелено.
Това, което изпъкнало в Софийския (и впоследствие в Благоевградския) пейзаж била архитектурата. По-късно приятели ѝ обяснили, че много от постройките представляват част от комунистическото ни наследство. Що се отнася до хората, Джаки ни описва като отзивчиви.
„Понякога дори твърде много“, откровена е тя.
Когато пристигнала в Благоевград, някои от студентите от чужбина, с които говорила ѝ казали, че българите са много затворени и студени. Опитала се да разбере откъде идва тази разлика в мненията. Според наблюденията ѝ, българите са резервирани в началото. След запознаването и опознаването от друга страна – те са дружелюбни и с отворени врати „дори и за домовете си.“
Трите неща, които Джаки обикнала в България са близостта на българите с традициите си, видимата сила на семейните връзки, и „с рикс да прозучи материалистично“ - колко е евтино.
Убедихме Джаки да ни каже още три неща за живота и в България, но този път – които НЕ харесва. Учудило я просенето от деца по улицата.
„В САЩ имаме проблем с бездомни и крайно бедни хора, но не бях виждала толкова много деца на улицата“, казва тя.
Отнело и време да се адаптира към тази реалност, но споделя, че все още не може напълно да изолира чувството на вина, виждайки дете в нужда и чувайки съветите на благоевградчани, че това е обичайно.
Друга специфика на живота и в Благоевград била таксата за почистване на стълбите. Живеейки в 6-етажна апартаментна сграда в Благоевград ѝ било странно, че е задължена да плаща такса (данък) за неизбираемата услуга. Казва, че не е странно когато е правителството и плащаш данък, но „когато е частна фирма... просто е ново.“
Любимото и място в Благоевград е паркът над Младежкия Дом. Обича да се разхожда из старинните сгради във Вароша.
След като пътувала из България (минавайки през София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, и Плевен) установила, че всеки български град притежава някаква форма на старинен квартал, разкопка, или музей. Дълбоката история я впечатлила силно. Изпратила на родителите си в Джорджия глиен съд с традиционните български орнаменти, който купила от крепостта в Царевец.
Казва, че Благоевград за нея е най-добрия за постоянно живеене от изброените градове, защото предлага същите градски условия като останалите, но е също така по-тих, спокоен, и ориентиран към семейството.
Тъй като сме в Благоевград, известен с университетите си от една страна; и в България, която е в огромен демографски срив, от друга, попитахме Джаки какво би посъветвала завършващите студенти: да останат или заминат.
Тя съветва да заминат. Всеки. Не само студентите. Не само българите. Всеки, който може да пътува трябва да го направи. Ако изживеем чужда държава и култура и решим да се върнем – ще знаем, че това е правилния избор.
„Но без да пътуваме, не можем да знаем това“, убедена е Джаки.
Автор: Ивайло Урдев, стажант-репортер
Решихме да попитаме една 22-годишна американка, дошла по различна причина в Благоевград да ни разкаже за нейните първи впечатления от нашия град. Занапред ще я наричаме Джаки.
В разговора си с нея установихме, че Джорджия не е толкова различна от България и че разликите са в изненадващи детайли.Това, което я е довело в България, е запознанството й с настоящия й партньор. Запознала се с него по време на сезонната си работа в Сюуърд, Аляска.
„Той е от Благоевград и затова реших да пътувам обратно до България с него. Впоследствие реших да остана“, признава тя.
Слизайки от самолета в София, Джаки мислела, че ще е много различно. Пътувайки от София до Благоевград била учудена от приликата със САЩ. „Аз съм от Джорджия и пътищата и пейзажът са подобни“, разказва младата американка.
Споделихме ѝ за оплакванията на много от българите от пътищата ни, на което Джаки oтговори, че инфраструктурата в някои части от САЩ е дори по-западнала от второкласните пътища в България. Относно климата и природата, приликите с Джорджия продължават – хълмисто и зелено.
Това, което изпъкнало в Софийския (и впоследствие в Благоевградския) пейзаж била архитектурата. По-късно приятели ѝ обяснили, че много от постройките представляват част от комунистическото ни наследство. Що се отнася до хората, Джаки ни описва като отзивчиви.
„Понякога дори твърде много“, откровена е тя.
Когато пристигнала в Благоевград, някои от студентите от чужбина, с които говорила ѝ казали, че българите са много затворени и студени. Опитала се да разбере откъде идва тази разлика в мненията. Според наблюденията ѝ, българите са резервирани в началото. След запознаването и опознаването от друга страна – те са дружелюбни и с отворени врати „дори и за домовете си.“
Трите неща, които Джаки обикнала в България са близостта на българите с традициите си, видимата сила на семейните връзки, и „с рикс да прозучи материалистично“ - колко е евтино.
Убедихме Джаки да ни каже още три неща за живота и в България, но този път – които НЕ харесва. Учудило я просенето от деца по улицата.
„В САЩ имаме проблем с бездомни и крайно бедни хора, но не бях виждала толкова много деца на улицата“, казва тя.
Отнело и време да се адаптира към тази реалност, но споделя, че все още не може напълно да изолира чувството на вина, виждайки дете в нужда и чувайки съветите на благоевградчани, че това е обичайно.
Друга специфика на живота и в Благоевград била таксата за почистване на стълбите. Живеейки в 6-етажна апартаментна сграда в Благоевград ѝ било странно, че е задължена да плаща такса (данък) за неизбираемата услуга. Казва, че не е странно когато е правителството и плащаш данък, но „когато е частна фирма... просто е ново.“
Любимото и място в Благоевград е паркът над Младежкия Дом. Обича да се разхожда из старинните сгради във Вароша.
След като пътувала из България (минавайки през София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, и Плевен) установила, че всеки български град притежава някаква форма на старинен квартал, разкопка, или музей. Дълбоката история я впечатлила силно. Изпратила на родителите си в Джорджия глиен съд с традиционните български орнаменти, който купила от крепостта в Царевец.
Казва, че Благоевград за нея е най-добрия за постоянно живеене от изброените градове, защото предлага същите градски условия като останалите, но е също така по-тих, спокоен, и ориентиран към семейството.
Тъй като сме в Благоевград, известен с университетите си от една страна; и в България, която е в огромен демографски срив, от друга, попитахме Джаки какво би посъветвала завършващите студенти: да останат или заминат.
Тя съветва да заминат. Всеки. Не само студентите. Не само българите. Всеки, който може да пътува трябва да го направи. Ако изживеем чужда държава и култура и решим да се върнем – ще знаем, че това е правилния избор.
„Но без да пътуваме, не можем да знаем това“, убедена е Джаки.
Автор: Ивайло Урдев, стажант-репортер