Your browser doesn’t support HTML5 audio
Your browser doesn’t support HTML5 audio
- Още една комисия на ЕП не прие АСТА
Пета поредна комисия на Европарламента не прие спорното търговско споразумение за борба с фалшифицирането, по-известно като АКТА (АСТА), което предполага почти сигурното му отхвърляне и при обсъждането му в пленарна зала. Комисията по международна търговия е водещата при разглеждането на документа преди той да бъде предложен за гласуване от всички евродепутати. Споразумението АСТА ще бъде гласувано в пленарната зала в Страсбург в началото на следващия месец. Обсъжданията се следят от милиони в цяла Европа, след като документът беше подписан без особена публичност от Еврокомисията и 22 правителства, включително и българското, през януари в японската столица Токио.
С 19 срещу 12 гласа Комисията по международна търговия отхвърли ACTA, като по този начин тя последва примера на комисиите по развитие, по граждански свободи, по промишленост и по правни въпроси. Първите две отхвърлиха почти единодушно документа, а в останалите силите на поддръжниците и противниците бяха по-равностойни.
ACTA е международно споразумение, което има за цел да ограничи търговията с фалшиви стоки, но и да контролира и ограничи свалянето и разпространението на съдържание от интернет, като например музика и филми. АСТА е подготвено основно от Съединените американски щати още от 2006-а, но се заговори за него през октомври 2011-а, когато финалната му версия беше подписана от осем държави, сред които САЩ, Япония и Южна Корея. След като Брюксел и още 22 европейски държави добавиха и своите подписи към споразумението през януари обаче последва вълна от протести, които бяха съпроведени с интернет петиции. Най-голямата събра почти 3 милиона подписа.
Руперт Шлегенмилш, директор по интелектуалната собственост към Главната дирекция по търговия е един от защитниците на споразумението: „В Европа нямаме нефт, газ и злато. Нашето бъдеще и работните ни места зависят от това, което творим - книгите, които пишем и търговските марки, с които правим бизнес. Ако не защитаваме това, то губи стойността си. АСТА няма да промени нито един европейски закон - просто ще разшири добрите практики, които така или иначе съществуват в Еврсъюза".
Докладчикът на Европарламента по темата Дейвид Мартин обаче се противопостави на документа: „АСТА определя много неясно какво точно означава "комерсиално ползване" на дадена стока и, независимо дали пряко или косвено, аз лично се притеснявам, че обикновени хора могат да бъдат превърнати в престъпници. Друг проблем е, че текстът се занимава съвкупно с ябълки и круши, ако може така да се изразя - тоест той се отнася както до физически стоки, така и до интелектуална собственост в интернет, а това не са еднакви неща".
АСТА се подкрепя от звукозаписната и кино- индустриите и определя свалянето на съдържание от интернет като "пиратство". Споразумението предвижда всеки, който копира подобно съдържание на своя компютър, да попада под ударите на закона.
Голям брой анализатори в интернет пространството са скептични по отношение пълното отхвърляне на АСТА, като предполагат, че политиците все пак ще се опитат "да пробутат" в бъдеще подобно споразумение или закон, но под друго име. За пример се дават подобни проектозакони със сходно съдържание, като например американските SOPA и PIPA.
Освен голяма част от международното обществено мнение, силни опоненти на спорните текстове са и почти всички компютърни и интернет фирми в т. нар. Силиконова долина, сред които Google, Facebook, Microsoft и Apple.