Германия и България са били най-активните сред страните от ЕС, които блокираха санкциите срещу Турция на срещата на върха на ЕС в четвъртък (10 декември), разкриха дипломатически източници за EURACTIV.
„Германският канцлер Ангела Меркел и българският министър-председател Бойко Борисов бяха лидерите на ЕС, които открито се противопоставиха на санкциите срещу Анкара“, казаха източниците.
Други страни като Испания, Италия, Малта и Унгария също са били против, но не са го изразили открито, допълват източниците.
Австрия подкрепя санкциите, докато Франция, която иска строг отговор на ЕС, е смекчила реториката си на срещата на върха.
Според заключенията на срещата на върха за Турция лидерите на ЕС осъдиха нейната агресивност и едностранни действия в Източното Средиземноморие. На практика обаче те заеха мека позиция, като предоставиха на Анкара още три месеца гратисен период.
По-конкретно, те решиха да добавят нови имена на лица и компании към черния списък, който понастоящем съществува за „неразрешените“ турски газови сондажи край Кипър.
Но санкциите, които бяха наложени досега, имаха малка добавена стойност, като се има предвид, че Турция не е спряла сондажите.
Освен това те призоваха Европейската комисия да изготви доклад „най-късно през март 2021 г.“ за отношенията между ЕС и Турция като цяло, вариращи от политика до търговия, и да проучи „възможности и инструменти как да постъпим“.
Лидерите също така ясно посочиха, че „позитивният дневен ред остава на масата“, обещавайки на Турция финансова помощ за управление на миграционните потоци в страната.
Не на последно място, лидерите на ЕС заявиха, че ще търсят координация по въпроса за Турция с новата администрация на САЩ.
Германия, която понастоящем е председател на ЕС, винаги се е противопоставяла на санкциите и е искала да поддържа каналите за комуникация с Анкара.
В интервю за EURACTIV през ноември Удо Булман, евродепутат и говорител по въпросите на ЕС на Изпълнителния комитет на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), заяви, че намерението на Меркел е да държи вратата отворена с Турция.
„Не бива да забравяме, че базата на Ердоган намалява [...] погледнете резултатите от последните общински избори: човекът се поти, той се страхува да не загуби определящата си власт за вътрешна и външна политика в Турция“, каза Булман.
Дипломати оцениха преди срещата на върха, че позицията на София по въпроса за санкциите не може да бъде прогнозирана.
„Българският лидер Борисов е известен приятел на Ердоган и поведението му е непредсказуемо“, каза миналата седмица дипломат от ЕС пред EURACTIV.
На политическо ниво позицията на Германия и България също е от голямо значение, като се има предвид, че и Меркел, и Борисов принадлежат към едно и също политическо семейство на ЕС (Европейска народна партия) като управляващата в Гърция партия „Нова Демокрация“.
Решенията са далеч от това, което Атина иска от месеци. На среща по външните работи в Берлин през август Гърция поиска „секторни санкции“, насочени към ключови аспекти на турската икономика като банковия и енергийния сектор.
След публикуването на заключенията гръцки правителствени източници изразиха задоволство и го представиха като положителен резултат. Реалността в Атина обаче е различна.
Повечето гръцки медии съобщиха в петък, че решенията на лидерите на ЕС за Турция ще имат нулева добавена стойност и прогнозират, че Ердоган ще бъде още по-агресивен в светлината на меката Европа.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви преди срещата на върха, че е заложено доверието в ЕС и призова своите партньори в ЕС да изпълняват решенията, взети по време на последната им среща през октомври.
Очаква се заключенията на срещата да причинят главоболие на Мицотакис у дома. Опозиционните партии все още не са реагирали, но EURACTIV научи, че основната опозиция, партията Сириза, се очаква да обвини правителството, че се връща от Брюксел с празни ръце.
Мицотакис обаче получи неочакван подсладител: Съобщава се, че САЩ са решили да наложат реални санкции на Турция заради придобиването на на руски системи за противовъздушна отбрана С-400.
Източник: „Фокус“
„Германският канцлер Ангела Меркел и българският министър-председател Бойко Борисов бяха лидерите на ЕС, които открито се противопоставиха на санкциите срещу Анкара“, казаха източниците.
Други страни като Испания, Италия, Малта и Унгария също са били против, но не са го изразили открито, допълват източниците.
Австрия подкрепя санкциите, докато Франция, която иска строг отговор на ЕС, е смекчила реториката си на срещата на върха.
Според заключенията на срещата на върха за Турция лидерите на ЕС осъдиха нейната агресивност и едностранни действия в Източното Средиземноморие. На практика обаче те заеха мека позиция, като предоставиха на Анкара още три месеца гратисен период.
По-конкретно, те решиха да добавят нови имена на лица и компании към черния списък, който понастоящем съществува за „неразрешените“ турски газови сондажи край Кипър.
Но санкциите, които бяха наложени досега, имаха малка добавена стойност, като се има предвид, че Турция не е спряла сондажите.
Освен това те призоваха Европейската комисия да изготви доклад „най-късно през март 2021 г.“ за отношенията между ЕС и Турция като цяло, вариращи от политика до търговия, и да проучи „възможности и инструменти как да постъпим“.
Лидерите също така ясно посочиха, че „позитивният дневен ред остава на масата“, обещавайки на Турция финансова помощ за управление на миграционните потоци в страната.
Не на последно място, лидерите на ЕС заявиха, че ще търсят координация по въпроса за Турция с новата администрация на САЩ.
Германия, която понастоящем е председател на ЕС, винаги се е противопоставяла на санкциите и е искала да поддържа каналите за комуникация с Анкара.
В интервю за EURACTIV през ноември Удо Булман, евродепутат и говорител по въпросите на ЕС на Изпълнителния комитет на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), заяви, че намерението на Меркел е да държи вратата отворена с Турция.
„Не бива да забравяме, че базата на Ердоган намалява [...] погледнете резултатите от последните общински избори: човекът се поти, той се страхува да не загуби определящата си власт за вътрешна и външна политика в Турция“, каза Булман.
Дипломати оцениха преди срещата на върха, че позицията на София по въпроса за санкциите не може да бъде прогнозирана.
„Българският лидер Борисов е известен приятел на Ердоган и поведението му е непредсказуемо“, каза миналата седмица дипломат от ЕС пред EURACTIV.
На политическо ниво позицията на Германия и България също е от голямо значение, като се има предвид, че и Меркел, и Борисов принадлежат към едно и също политическо семейство на ЕС (Европейска народна партия) като управляващата в Гърция партия „Нова Демокрация“.
Решенията са далеч от това, което Атина иска от месеци. На среща по външните работи в Берлин през август Гърция поиска „секторни санкции“, насочени към ключови аспекти на турската икономика като банковия и енергийния сектор.
След публикуването на заключенията гръцки правителствени източници изразиха задоволство и го представиха като положителен резултат. Реалността в Атина обаче е различна.
Повечето гръцки медии съобщиха в петък, че решенията на лидерите на ЕС за Турция ще имат нулева добавена стойност и прогнозират, че Ердоган ще бъде още по-агресивен в светлината на меката Европа.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви преди срещата на върха, че е заложено доверието в ЕС и призова своите партньори в ЕС да изпълняват решенията, взети по време на последната им среща през октомври.
Очаква се заключенията на срещата да причинят главоболие на Мицотакис у дома. Опозиционните партии все още не са реагирали, но EURACTIV научи, че основната опозиция, партията Сириза, се очаква да обвини правителството, че се връща от Брюксел с празни ръце.
Мицотакис обаче получи неочакван подсладител: Съобщава се, че САЩ са решили да наложат реални санкции на Турция заради придобиването на на руски системи за противовъздушна отбрана С-400.
Източник: „Фокус“