Отдавна „Малката русалка” се е превърнала в символ на датската столица
Преди повече от век голям меценат на изкуството подарява на гражданите на Копенхаген скулптурата на една от най-известните героини на разказвача на приказки Ханс Кристиян Андерсен.
Скулптурата на „Малката русалка” се е превърнала в символ на датската столица и милиони туристи всяка година пристигат, за да я видят от близо.
Статуята е поставена в залива на старото пристанище на града, на крайбрежната алея Лангелини.
Бронзовата фигура е открита официално на 23 август 1913 г. Русалката, седнала на гранитна скала край морето и загледана в хоризонта с натъжени очи, е с височина 1,25 м и тегло около 175 кг.
Историята разказва, че статуята била поръчана от Карл Якобсен, собственик на пивоварна „Карлсберг”, който бил голям почитател на балета по едноименната приказка. Той бил пленен и от примабалерината от Кралския театър Елън Прайс, която изпълнявала ролята.
Затова помолил Елън да позира на Ериксен за изработването на скулптурата, но тя отказала да застане гола пред твореца.
Тогава в модел за тялото на статуята се превърнала съпругата на скулптора. Главата запазила чертите на обожаваната балерина.
Въпреки възхитата, която буди и в местните, и в туристите, паметникът през годините има интересна и нелека съдба. Приказната героиня многократно е ставала обект на вандалски нападения - заливана с боя, чупена й е ръката, няколко пъти е обезглавявана, два пъти е увивана в бурка, а през 2003 г. цялата е бутната от скалата.
Първото нападение е регистрирано през 1964 г. - неизвестни хулигани обезглавяват русалката. Благодарение на запазената гипсова отливка обаче бързо е отлята нова глава.
Властите монтират нощно осветяване на паметника с прожектори, организират и жива охрана.
Още същото лято обаче русалката отново става жертва на грозна атака. Двама подпийнали младежи отрязват с ножовка дясната й ръка.
Паметникът отново е ремонтиран и русалката е върната на гранитната морена в залива.
В действителност скулптурата на пристанището винаги е била копие на оригинала, като се твърди, че той се пази на сигурно място.