До XVIII век душевноболните хора са били считани за обладани от дявола. Те често били лекувани със студена вода, пиявици, кръвопускане. По-буйните били оковавани във вериги, а за да ги доведат до безпомощно състояние ги въртели на специални легла със сто оборота в минута.
В наше време много от психичните заболявания се лекуват успешно, а връзката между креативността и психопатологията се изследва в дълбочина. Направените изследвания насочват към идеята, че прояви на психопатология се срещат по-често при хора с високи творчески заложби, но не може да се твърди, че съществува пряка връзка между креативността и психичната болест. Много известни и гениални творци са страдали от сериозни психични заболявани.
Вижте 5 гениални личности, които са били на границата на лудостта:
Микеланджело
Предполага се, че Микеланджело е страдал от аутизъм. Той е описван от своите съвременници като самотен и меланхоличен човек, който предпочита да бъде далече от компанията на другите. Неговите биографи твърдят, че тези симптоми, в комбинация с гениалност в областта на математиката и изкуството показват, че той може да бъде считан за човек с високо функциониращо нарушение от аутистични спектър.
Лудвиг ван Бетовен
Предполага се, че той е страдал от биполярно афективно разстройства. Моментите на мания на Бетовен са били свързани с най-силните периоди в неговото композиране. По време на депресивните епизоди той е написал много от прочутите си произведения. В някои от писмата до братята си, Бетовен споделял мисли за самоубийство.
Дикенс бил във фаза на депресия всеки път, когато е започвал нов проект, но в края на книгата, настроението му превключвало в мания. Депресията му се влошила след раздялата със съпругата му, майка на десетте им деца.
Исак Нютон
Един от най-великите учени на всички времена е страдал от силни спадове и подеми в настроението в комбинация с психотични тенденции. Неговата неспособност да се свързва с хората насочва към разстройствата от аутистичния спектър. В писмата му са установени налудности типични за шизофренията.
Все още е загадка от какви психични страдания е бил засегнат Чарлз Дарвин. Той почти постоянно е страдал от тремор, гадене, изблици на плач, зрителни халюцинации, които са били оценявани като тежка форма на агорафобия от повечето от неговите изследователи. Дарвин се страхувал от хората, избягвал разговори дори с децата си.