Your browser doesn’t support HTML5 audio
Your browser doesn’t support HTML5 audio
- Родителски кооператив – мястото, където децата имат много „мами”
Алтернатива – с една дума това е определението за една сравнително нова форма на отглеждане на децата в България, която обаче ще става все по-популярна на фона на хроничния недостиг на местата в яслите и градините. Тази алтернатива се нарича „родителски кооператив”. За разлика от доста европейски държави, където това понятие не е ново, у нас организираното от самите родители отглеждане на децата им е все още екзотика. Кооперативите не са регламентирани нормативно у нас, засега нямат финансовата и материална подкрепа на държавата и са продукт единствено и само на ентусиазма на родителите.
Бебешки говор и задължителна глъчка съпътства работата на Ани в стаята за игра РиРиРа – майките на Лъчко, Йоана и Ива заедно с тях творят сняг върху хартия. С малки ръчички лепят накъсани салфетки и памук върху черен картон и това всъщност е чаканият сняг. Цапането е задължително, защото те учат тъкмо пипайки.
„Ти всъщност им предоставяш материала и някаква интересна среда. И ги оставяш те сами да изследват и с малко помощ на мама да сътворят нещо”, обяснява Ани, докато окачва на стената готовите картини с „прясно залепен сняг”.
Всъщност стаята за игра е допълнение към кооператива РиРиРа - занималнята, която шест семейства откриват за децата си през април тази година. Една от основателките е Ани Калинова – архитект по професия, която избира тази форма на отглеждане на дъщеричката си Радослава. Освен недостига на места в яслите и градините, онова което ги кара да предприемат тази стъпка, е желанието им да са по-близо до отглеждането на децата, дори и когато трябва да работят. В родителския кооператив обаче с децата работи и специалист.
„Педагог води заниманията – те са двама. Майките имат по-скоро помощна роля. Те изцяло са включени в поддръжката на помещението. С храната, специално ние си решихме проблема с график. Всяка готви няколко пъти в месеца за всички. Иначе би могло да се ангажира някаква кетъринг фирма или да се вземе някоя баба, която да готви”, разказва Ани.
Татковците в началото са винаги с голямо желание, но в последствие леко се отдръпват, казва още една от основателките на РиРиРа. Бащите обаче са много важни, когато нещо трябва да се пренася, да се ремонтира – те са включени в поддръжката.
Започнали са със шест деца, в момента са осем. Всяко е със свой график – едни са до обяд, други остават да спят. За децата се грижат двама възрастни – учителката и съответно дежурната майка. Броя на децата се определи и от размера на помещението, което наехме, уточни Ани. Запитана как майките съвместяват грижата за децата с работата си, тя обясни, че повечето от тях са със свободни професии. „Предварително за месеца се уговаряме кой колко време може да отдели – дали два дни в месеца или всяка седмица по веднъж и това се структурира в един график”, обяснява майката. И допълва: „всеки участва с каквото може – дали с време, дали със средства или с професионални умения, заявява ги предварително и с това бива включен в кооператива”.
Според Ани, въпреки че няма законова регламентация за родителските кооперативи у нас, те стават все по-популярни. И би могло, когато броят им нарасне още държавата да се включи с помощ за подобна грижа за децата. По думите й у нас вече има известна практика, която е в подобна посока. Ани даде за пример стартиралия през 2005 г. проект за Фамилни центрове, според който педагози с подходящи помещения можеха да гледат деца /бел.ред. проектът предвиждаше учители или медицински работници, които са загубили работата си, да могат да възпитават и отглеждат до четири деца в семейна обстановка/. Другото било програмата в подкрепа на майчинството, по която се отпускаха средства за човек, който да гледа детето, докато майката е на работа.
Една комбинация между двете според Ани би могла да подпомогне родителските кооперативи, като майките заявяват желание, че искат да гледат децата си заедно с помощта на преподавател. „Би могло това да се контролира доколко е качествено и да получават финансова подкрепа. Държавата или общините биха могли да поемат в такъв случай примерно заплатата на този преподавател”, смята Ани от РиРиРа. Тя разказа, че проучват чуждия опит в тази посока. Общините там много силно подкрепяли кооперативите - дали с финансова подкрепа или с помещение на по-нисък наем.
„Ние чрез нашия блог се опитваме до посредничим да се свързват хора, които са се замисляли да правят кооперативи. Защото тази идея не е толкова чужда – човек има приятели и съседи и може да му дойде наум „защо пък сега да не гледаме заедно децата си”, казва още Ани. И допълва, че майки в Карнобат са си направили сдружение, във Варна също имало ентусиасти.
„Когато има повече кооперативи в страната, можем като някаква мрежа да се обърнем към институциите за подкрепа. Когато нещо работи, то в един момент ще получи и подкрепа от държавата – материална или финансова”, оптимистично коментира Ани.
Една от майките, довели детето си днес в стаята за игра на РиРиРа се надява да бъдат създадени още родителски кооперативи, тъй като тя би предпочела детето и да бъде отглеждано в такава среда вместо в общинска ясла или градина. „Определено кооперативът е по-добър вариант, защото се събират майки с еднакви виждания за отглеждането на децата и имат повече свобода в методите на възпитание”, казва майката на Ива. Допада й това, че при децата винаги има по един родител. Малката група също била плюс, защото позволява да се обърне повече персонално внимание на децата, което е трудно постижимо в държавните градини и ясли. „Кооперативът е една чудесна алтернатива – родителите имат много по-близък поглед върху това как детето им расте. Тази форма добива все по-голяма популярност и вече доста майки имат представа какво е родителски кооператив”, обяснява още тя.
Оставам Ани в стаята за игра, където преди дни малчуганите са построили страхотна златна къща от кашони – с кръгъл прозорец и голям комин. „На малките деца трябва да се гледа като на големи изследователи. При тях речникът е по-ограничен и словото няма толкова силно въздействие, затова и заниманията са основно свързани със сетивата им, с това да опитат материали”, обяснява Ани, която води групата. И допълни, че й е най-мъчно, когато види детенце, което е спирано:„Ограниченията трябва да са много малко, когато наистина има опасност за сигурността на детето Някога съм и по-рязка особено към бабите, защото като кажеш на едно дете „Не, не пипай!” все едно му казваш „Не, недей да учиш!”, което е ужасно!”.
Родителският кооператив: началото
През 1915 г., съпруги на университетски преподаватели на Чикагския университет слагат началото на първата детска градина с родителско участие в САЩ. През 50те години на 20ти век в страни като САЩ и Канада, Австралия и Нова Зеландия, Великобритания се появяват много родителски кооперативи, които дават възможност на децата в тях да израснат в сигурна и „защитена” среда, максимално доближаваща се до семейната, но носеща предимствата на комуникацията с външния свят – приятели-деца, родителите на другите деца, учители.
Родителските кооперативи са особено популярни и в скандинавските страни. В Швеция първите подобни организации се появяват около 1974 г. След 1985 г. постигат официално признание и стабилност чрез регламентирането на механизъм за финансиране от страна на държавата. Към средата на 90-те години на 20-ти век вече функционират около хиляда такива. Според една от разработките на известен шведски изследовател в областта на обществените науки в Швеция почти 2/3 от частните центрове за детска грижа, регистрирани с нестопанска цел, са кооперативи.