Решението на външната комисия в Европейския парламент създава атмосфера на политически уют, в която можем да започнем битка за удължаването на живота на двата атомни реактора. Това коментира за „Денят” на Дарик евронаблюдателят Евгени Кирилов. Според него обаче тази битка ще бъде дълга и трудна.
Нека да не изпадаме в еуфория, имаме шансове да спасим трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, но те не са особено големи, категоричен е Кирилов. По думите му, ако Европарламентът одобри тази поправка, България трябва да настоява в следващите осем месеца да се направи анализ на състоянието на двата реактора, за да бъде доказано, че те могат да продължат да работят, докато не бъде построена новата АЕЦ „Белене”.
Външната комисия на Европарламента прие поправката на ван Орден, с която се иска затварянето на трети и четвърти блок на централата да бъде отложено с осем месеца. Кажете обаче какво на практика означава това, защото в България настроението е доста еуфорично. Какво на практика печелим с днешното решение?
Трябва да го кажем доста ясно и да не създаваме еуфория предварително. Става дума за първоначално политическо решение, политически сигнал, който тепърва трябва да мине и на пленарно заседание. Мисля, че е много полезно за нас – създаване на атмосфера на политически уют за започване на разговори в рамките на другите два партньора – Европейската комисия и Европейския съвет.
Това съвсем не значи, че няма да затворим реакторите в края на годината. Това означава единствено, че като страна членка ние ще имаме добрия политически повод да започнем разговори по този въпрос, защото за да стигнем до финала, битката ще бъде дълга и е нужно съгласие на всички страни членки.
Така – на 31 декември изключваме трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, така както сме обещали и е записано в договора ни за членство. Ако предложението на Джефри ван Орден бъде одобрено в пленарна зала на 29 ноември, какво следва оттук насетне?
Това ще бъде начало на отваряне на по-широк фронт. Получават се писма, които изразяват загриженост и тревога, че още тази зима може да има проблеми с електроснабдяването за целия регион. Започва диалог за цялостната енергийна политика, но и се стига до по принцип логичния завършек на това, че без атомна енергия Европа няма да може. За нашия регион това е изключително важно, даже критично важно.
Да разбирам, че има надежда за нова партньорска проверка в АЕЦ „Козлодуй”, на базата на която да бъде взето политическо решение за удължаването на живота на двата реактора?
Това е в основата на всичко. Въпросът с тези осем месеца, че ще се направи още един анализ, защото и по форумите, където неформално се обсъждат тези въпроси, има достатъчна подкрепа – че в момента, когато се е вземало първоначалното политическо решение, тогава трети и четвърти блок на са отговаряли на всички стандарти.
Има един допълнителен момент – самият Европейски съюз е хвърлил много средства, за да помогне да увеличим безопасността на двата блока. Това са средства на европейски данъкоплатци и това също трябва да влезе в действие като аргументи и да се направи още една независима оценка, за да се види, че блоковете наистина са в състояние да продължат да работят, поне докато се включат новите мощности.
Досега обсъждаме по-скоро оптимистичния сценарий, сега въпрос за песимистичния сценарий. Да кажем, че пропадне този план за спасението на трети и четвърти блок на централата. Възможно ли е обаче на базата на поправката на ван Орден България да получи повече пари за извеждането от експлоатация на двата блока?
Уличихте с въпроса. Има страни, които също положиха усилия. При тях затварянето беше с дата след приемането в ЕС, например Литва. Това, което те се добраха – сроковете останаха, но за сметка на това получиха доста сериозни допълнителни финансови обезщетения. Затова казвам, че въпросът е правилен. Ние по принцип трябва да си вършим работата и доколкото можем да успеем да създадем по-добри условия за България.