Дванайсет души, които са варненци, бизнесът им е във Варна или притежават големи компании, базирани в града, намериха място в класацията за 100-те най-богати българи, изготвена от вестник „Пари”. Общото им състояние се изчислява на 1 780 600 000 лв., а секторите, в които е техният бизнес, са: инвестиции, търговия с електроуреди, с лекарства и с метали, застраховане, недвижими имоти и строителство.
Най-богатите варненци, според проучването, са Иво Каменов и Марин Митев, които са акционери в „Химимпорт” и притежават по 296 млн. лв. Те заемат трето място в класацията.
След тях се нарежда Красимир Узунов, който е на 8 позиция. Състоянието на собственика на „Интерсервиз Узунови” се изчислява на 248.9 млн. лв. Това е почти сумата, за която преди 3 години бизнесменът и общински съветник продаде на шотландски фонд „Мол Варна”.
На 16-то място е аптечният бос Веселин Марешки, който има 201 млн. лева. Две позиции по-надолу /на 18 и 19-то място/ с по 187.8 млн. лв. са братята Кирил и Георги Домусчиеви, които приватизираха Параходство „Български морски флот”.
Председателят на Управителния съвет на „Булярд – Корабостроителна индустрия” Димитър Желев е 36-ти в класацията със състояние от 129.3 млн. лева.
На 73-то място е Ненко Ненков. Той е роден в Разград, но фирмата му „БГ Агро”, занимаваща се с търговия със зърно, е базирана във Варна. Според класацията на вестник „Пари” Ненков притежава 56.2 млн. лв.
83-ти в класацията е мажоритарният собственик на „Интерком груп” Павлин Николов. В негови ръце са 90 % от компанията, а богатството му се изчислява на 48.9 млн. лв.
В. „Пари” поставя бившия собственик на веригата супермаркети „Пикадили” Георги Папуров на 86-та позиция. Според проучването той има 47 млн. лв.
„Най-бедните” в класацията са двамата съдружници в една от най-големите варненски компании – Планекс холдинг. Пламен Андреев е 92-ри, а Христо Димитров – 96-ти. Състоянието на Андреев се изчислява на 41.4 млн. лв., а на съдружника му – на 38,3 млн. лв.
Класацията на вестник „Пари” е базирана на публична информация. Като източници са използвани официалните финансови отчети и данни за собствеността, публикувани в Търговския регистър, както и информация от Българската фондова борса, Националния статистически институт, "Държавен вестник" и съобщения в медиите за сделки с компании.
Преди да се стигне до окончателния вариант на класацията, първо е създаден списък с 500-те компании с най-високи приходи. На втория етап те са оценени и на база данните от финансовите им отчети, като е взето под внимание и това в кой сектор работят. В случаите, за които е възможно и релевантно, е използвана като референтна точка пазарната капитализация на компанията.
На следващия етап от пресяването е обърнато внимание на собствеността, като тогава са изключени фирмите, които са със 100% държавен или чуждестранен капитал. Така на финала остават компаниите с най-високи приходи, за които е направена проверка за всички преки и непреки собственици. Взета е предвид и информацията за собствеността на дружествата в предходни години.
