Руският президент Владимир Путин призова света в речта си пред ООН в понеделник да се присъедини към борбата на Русия с тероризма и да бъде запазена Сирия като държава. Той вече предприе дръзки действия по този въпрос, като изпрати войници, оръжия и самолети в Сирия с ясната надежда, че останалата част от света ще се почувства принудена да го последва примера му.
Путин обаче още не е направил нищо у дома, нито на международно равнище, за да положи основите за такъв рискован ход. Всъщност той направи точно това, заради което критикува Вашингтон - действа едностранно, без първо да се консултира със световната общност. Освен това Путин е ненадежден защитник на териториалната цялост на Сирия в светлината на руските действия в Крим и Източна Украйна. На практика той започва нова военна авантюра, преди да е приключил старата, в момент на голяма икономическа слабост в Русия.
Путин може би поставя всички пред свършен факт в Сирия. Но той не е определил крайната си цел. Твърди, че непосредствените му военни цели не са нападателни, а отбранителни. Човек сам може да се досети по колко начина руските войници може неволно да бъдат замесени в конфликт и защо 1000-2000 войници няма да променят фактите на терен или да решат кризата с бежанците от Сирия.
Основната цел на Путин, изглежда, е да съдейства за уреждане на конфликта чрез преговори и да гарантира, че сирийския президент Башар Асад, отколешен съюзник на Москва, ще бъде на масата за преговори. Асад е в пълно отстъпление от бойното поле и вече не е жизнеспособен държавник. Сирия вече не съществува като единна страна след почти пет години неудържима гражданска война на няколко фронта.
Башар Асад е поискал военна помощ от Русия
Съединените щати неволно дадоха начален старт на тенденцията към подкопаване на арабската нация-държава с нахлуването си в Ирак. На този етап никоя външна сила няма политическата воля да влезе и да възстанови начертаните от европейци граници в Близкия изток. Така гамбитът на Путин няма други непосредствени ползи, освен да подобри имиджа му и да отклони вниманието от неуредената криза в Украйна.
От чисто стратегическа гледна точка обаче остава неясно защо Путин си мисли, че е добра идея да се захване с втора военна операция, преди да е приключила първата. Русия не разполага с всички тактически предимства, които има в Украйна - общ език, много добро познаване на региона и неограничени възможности да се промъква през границата и да компрометира опонента си. Още по важно е, че Русия реши да се ангажира със Сирия, при положение, че ресурсите не й стигат да води една, камо ли пък две войни. Макар че коментаторите нямат единно мнение дали наложените от Запада икономически санкции срещу Русия работят, няма съмнение, че те, в комбинация с драстичния спад на цената на петрола, имат опустошителен ефект върху руската икономика. Русия е в тежка рецесия и въпреки оптимистичните изказвания, икономиката й още не е намерила твърда почва, на която да стъпи.
Путин освен това продължава да не зачита призивите на бившия финансов министър Александър Кудрин и на други съветници да въведат истински структурни реформи и поне да създадат условия за икономическо възстановяване.
Путин: За да се справим с терористите, трябва да действаме изпреварващо
Путин е изправен пред непосредствен избор между пушките и маслото. Според него руснаците са готови да се жертват в името на националната слава и ще бъде прав, докато не се стигне до преломни моменти, каквито руската история познава. Обществени протести и политическа промяна съпътстват, например, руското военно поражение в Руско-японската война през 1905 г. и в Афганистан през 1989 година. Два пъти през 20 век - по време на Първата световна война и след Студената война руският народ напълно изостави руската държава.
Невъзможно е да се предрече кога ще бъде постигната такава връхна точка. Но това вродено напрежение неизбежно ще се увеличи, докато Путин харчи руските резерви в твърда валута, които в момента са приблизително 350 милиарда долара и продължават да спадат.
Путин не трябва да се бои единствено от потенциални политически негативни ефекти и обществено недоволство. Навлизайки в Сирия, той ще встъпи във война срещу "Ислямска държава" и срещу исляма, въпреки че в Русия живее многобройно и много непредвидимо мюсюлманско население.
Борбата срещу "Ислямска държава" може бързо да дестабилизира Северен Кавказ в момент, когато руските войски са заети с няколко задачи едновременно.
Имперските експанзионистични амбиции са повтарящ се елемент в цялата руска история. Гръмките изявления на Путин в ООН не трябва да прикриват факта, че той слага на масата малко на брой осъществими идеи, и твърде много неясни предложения.
Президентът на САЩ Барак Обама може да послуша Путин, но трябва и да признае, че Путин не преговаря задължително от позиция на силата - въпреки че на Запад си е създал имидж на човек на действията.
Освен това, ако запазването на териториалната цялост е чак толкова важен принцип за Путин, то Обама трябва да го държи отговорен не само в Сирия, но и в Украйна. Путин използва Сирия, за да промени дневния ред на руските медии и да отвлече вниманието на руснаците от заплетения и назавършен конфликт в Украйна. Не бива да му се дава подобна възможност в Европа и САЩ.
*Уилям Померанц е заместник-директор на института "Кенан" в центъра "Удроу Уилсън" във Вашингтон.
Източник: БТА
