Факти от календара: 27 август
Факти от календара: 27 август / снимка: Guliver/Getty Images

1798 г. обединени френски и ирландски сили разбиват английската армия и провъзгласяват Ирландия за република.

През 16 в. след дълги и кръвопролитни войни, ирландските барони са принудени да склонят глава пред английските крале и Ирландия е окончателно покорена от по-силния си съсед. Скъсването на Хенри VIII с католицизма и отказът на ирландците, подобно на англичаните, шотландците и уелсците, да станат протестанти задълбочава конфронтацията между местните и короната.

Като мярка срещу нови въстания, британското правителство започва политика на колонизация, заселвайки английски и шотландски протестанти. Серия от наказателни закони дискриминира католиците и ги изключила от властта.

17 в. е може би най-кървавият в историята на страната. Първо въстанието от 1641 г. става причина за 11-годишна война, а в края на века Ирландия става бойно поле във войната между Джеймс II и Уилям III. През 1798 г. новосформираното Общество на обединените ирландци вдига пореден бунт против британското управление, който отново кърваво потушен. След него през 1801 г. и последните остатъци от самоуправлението на Ирландия са премахнати и тя става част от Обединеното Кралство на Великобритания и Ирландия.

1813 г. Наполеон разгромява обединените руско-австрийско-пруски войски в битката при Дрезден.
Битката е част от настъплението, предприето от враговете на френския император след изтеглянето на французите от Русия през зимата на 1812 г.

До сражението се стига след като в средата на август Наполеон изпраща корпуса на маршал Сен-Сир да се укрепи в района на Дрезден, за да контролира маневрите на противника и да превърне града и района в база за контранастъпление. Французите разполагат с около 300 000 войници срещу 450 000 противникови, но въпреки това войските на коалицията избягват пряк сблъсък и се стремят да отслабят французите с обходни маневри и малки битки.

След няколко малки победи съюзниците се решават на решителна битка. На 26 август 200 000 души, водени от маршал Шварценберг, атакуват корпуса на Сен-Сир. На сражението присъстват австрийският император, руският цар и пруският крал. Наполеон обаче бързо пристига на полесражението и почти веднага обръща хода му.

Войските на коалицията побягват панически, а загубите им наброяват 38 000 души срещу 10 000 французи. Наполеон обаче прави тактическа грешка, като не преследва победения противник и не затвърждава успеха си. Така победата се оказва временна и седмици по-късно коалиционните войски подновяват настъплението си към Франция.

1896 г. се състои най-кратката война в историята - едва 38 минути между Обединеното кралство и Занзибар. Предисторията на войната започва със смъртта на настроеният пробритански султан Хамад бин Тувайни на 25 август с.г.

Докато бил жив, той активно сътрудничел на британската колониална администрация. След смъртта на султана, неговият племенник принц Халид бин Баргаш с подкрепата на немците извършва преврат и завзема властта.

Това обаче е в противоречие с плановете на англичаните, които поддържат кандидатурата на Хамид бин Мохамед за султан. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 г., едно от условията за избор на султан било одобрението от Британската империя.

Британците изпращат ултиматум до превратаджията Халид бин Баргаш да се откаже от претенциите си за престола. Той обаче отказва да се подчини на отправените искания и набързо събира малка армия от 2800 човека, с които организира на отбраната на двореца в столицата на остров Унгуджа.

Ултиматумът изтича в 9.00 ч. на 27 август, като през това време Лондон успява да изпрати край островната държава три крайцера, два оръдейни кораба, 150 морски пехотинци и 900 наемници от местните.

Бойните действия са започнати от британската флота в 9.02 ч. с масиран обстрел. Артилерийският огън подпалва двореца и унищожава защитаващата го артилерия още с първите изстрели. Бин Баргаш е принуден да капитулира, той разпорежда да бъде издигнат бял флаг в 9.40 ч. и военните действия са прекратени веднага.

Великобритания печели войната с цената на един ранен моряк. Но цената за ответната страна е доста висока - жертвите от страна на Занзибар са над 500 дворцови стражи.

1908 г. основан е белгийският футболен клуб „Андерлехт”. Клубът е основан като печели промоция за Про Лигата през 1922 г. Първият му значим трофей идва след почти 40 години - титлата на Белгия за сезон 1946/1947.

От тогава насам Андерлехт никога не е финиширал сезона на място под шестото. Клубът е на 12-то място в класацията на УЕФА за спечелени европейски трофеи и на 10-то място във класацията за най-добрите клубове в света за 20-ти век.

Тимът играе в Белгийската Про Лига - най-високото ниво на белгийския футбол и е най-успешният белгийски футболен отбор в Европа.

1911 г. основан е футболен клуб ЦСКА (Москва) под името ОЛЛС - „Общество любителей лыжного спорта” (Общество на любителите на ски спорта).

В годините името му е многократно променяно: Опытно-показательная площадка Всеобуча (ОППВ); Спортивный клуб Центрального дома красной армии (ЦДКА) (Спортен клуб на Централния Дом на Червената Армия); Красная Армия Москва (ККА) (Червена армия Москва); Центральный дом Советской армии (ЦДСА) (Спортен клуб на Централния дом на Съветска армия); Центральный спортивный клуб Министерства обороны (ЦСК МО) (Централен спортен клуб на Министерството на отбраната); а от 1994 г. - Центральный спортивный клуб армии (ЦСКА) (Централен спортен клуб на армията).

Това е един от най-старите и най-титуловани руски клубове - седемкратен шампион на СССР, носител на последната титла на СССР и на предпоследната купа на СССР, петкратен носител на Купата на СССР, пет пъти шампион на Русия, седем пъти носител на Купата на Русия, четири пъти носител на Суперкупата на Русия, носител на Купата на УЕФА за 2005 г. ЦСКА е първият руски отбор, спечелил купа в европейските клубни турнири. През 2009 г. прескача груповата фаза на Шампионската лига. Същият сезон достигат 1/4 финал в турнира. ЦСКА е най-старият съществуващ руски отбор.

През август 1911 г. в Обществото на любителите на ски спорта (ОЛЛС) е организирана футболна секция. На базата на тази футболна секция са сформирани три отбора, които в с.г. започват участие в шампионата на Москва в клас Б. На 27 август 1911 г. се игре първия официален мач на ОЛЛС с клуба „Вега”. Мачът завършва с победа на футболистите от ОЛЛС със 6:2.

1928 г. в Париж 16 държави подписват Договора за отказване от войната като средство на държавната политика. Документът остава в историята като пакта „Бриан-Келог”.

Пактът е създаден по идея на френския министър на външните работи Аристид Бриан и държавния секретар на САЩ Франк Келог по случай 10-годишнината от включването на САЩ в Първата световна война. Влиза в сила на 24 юли 1929 г.

Първоначално договорът е подписан е от 11 страни (държави и доминиони) - Австралия, Великобритания, Германия, Индия, Ирландия, Италия, Канада, Нова Зеландия, САЩ, Чехословакия и Южна Африка. През май 1929 г. Полша, Белгия и Франция също се включват, а през април - и Япония. Общо подписите си слагат 62 страни, включително България - пактът е одобрен с Указ № 12 на Цар Борис III от 5 юли 1929 г.

1939 г. в Германия е осъществен първият в света полет на реактивен самолет.

1955 г. излиза първият брой на книгата „Световни рекорди на Гинес”. Това е годишен справочник от международно признати световни рекорди от човешки постижения и природни крайности.

На 4 май 1951 г. сър Хю Бивър, управител на пивоварната „Гинес”, по време на  ловджийско събиране е въвлечен  в спор коя е най-бързата дивечова птица в Европа - златистата булка или яребицата. Бивър се замисля, че сигурно много подобни въпроси се повдигат всяка вечер в хилядите кръчми в Британия и Ирландия, но няма книга, която да разреши тези спорове.

Идеята му за подобна книга става реалност, когато един служител на пивоварната, Кристофър Чатауей, препоръчва на Бивър двама братя - свои приятели, които имат детективска агенция в Лондон. Бивър ги наема да създадат първия сборник, който по-късно се превръща в Книгата за рекорди на Гинес.

Първите 1000 копия са раздадени, а изданието от август 1955 г. достига върха на британската класация за най-продавани книги.

1991 г. Молдова обявява независимостта си от СССР. Веднага след обявяването на независимост възниква конфликт между правителството на Молдова и Приднестровието, който прераства във война през 1992 г.

Войната е спряна с пряка намеса на руската армия под командването на генерал Лебед, което довежда до появяването на международно непризната Република Приднестровие. След спирането на огъня две отделни групи руски войски остават в Молдова: един полк по мироопазване, който е част от Смесена контролна комисия, и 14-та армия, която има задачата да пази склада с боеприпаси в Кобасна. Военното присъствие на Русия продължава до днес. На 6 декември 1992 г. са установени дипломатически отношения.

На 19 ноември 2001 г. в Москва от президентите на Русия и Молдова е подписан, а на 13 май 2002 г. встъпва в сила Договорът за приятелство и сътрудничество между Руската Федерация и Република Молдова.

1962 г. НАСА изстрелва космическия апарат „Маринър 2”. Космическата сонда е първият успешен космически кораб от програмата на НАСА „Маринър”. Апаратът е оборудван с научна апаратура за измерване на магнитното поле, на инфрачервеното и микровълново излъчване, за регистриране на високоенергийни частици и метеоритен прах.

На 14 декември 1962 г. апаратът преминава на разстояние 34 700 км от Венера, ставайки първата сонда осъществила успещно среща с планета. „Маринър 2” предава данни, които потвърждават теорията за изключително горещата атмосфера на планетата. Апаратът открива също, че Венера няма магнитно поле, измерва скоростта на въртене на планетата около нейната ос.

„Маринър 2: става първият космически кораб, извършил директно измерване на слънчевия вятър, а също така измерил количеството космически прах, което е по-малко от очакваното. В началото на януари 1963 г. връзката със станцията е прекратена.

1977 г. в експлоатация е пусната Атомната електроцентраа „Чернобил”. Централата се намира близо до град Припят, Украйна, на 18 км северозападно от град Чернобил, на 16 км от украинско-беларуската граница и на около 110 км на север от Киев.

Съоръжението остава в историята след тежката авария през април 1986 г. очаква се електроцентралата да бъде напълно демонтирана до 2065 г.

1999 г. руският космонавт Сергей Авдеев поставя световен рекорд по престой в Космоса - 742 дни, прекарани в космическата станция „Мир”.

През 1992 г., заедно с Анатолий Соловьов и Мишел Тонини, той е в състава на ОЕ-12 на станция „Мир” в продължение 188 денонощия 21 часа 41 минути 15 секунди. По време на полета четири пъти излиза в открития космос.

От 3 септември 1995 г. до 29 февруари 1996 г. изпълнява полет в състава на ОЕ-20 на станцията „Мир” заедно с Юрий Гидзенко и Томас Райтер. Продължава 179 денонощия 1 час 41 минута 46 секунди и излиза един път в открития космос.

От 13 август 1998 г. до 28 август 1999 г. изпълнява третия си полет на станция „Мир” в състава на ОЕ-26 (командир на екипажа Генадий Падалка) и ОЕ-27 (командир на екипажа Виктор Афанасиев) в продължение на 379 денонощия 14 часа 51 минута 10 секунди, с 3 излизания в открития космос.

Рекордът обаче вече е подобрен. На 16 август 2005 г. руският космонавт Сергей Крикальов, командир на екипажа на Международната космическа станция (МКС), бие рекорда на Авдеев, след като престоява в космоса 747 денонощия и 14 часа.

2000 г. Кулата Останкино в Москва се запалва. На височина около 460 м пламват кабели, водещи към антените.

Ликвидирането на огъня отнема повече от едно денонощие. Трима души загиват, а няколко пожарникари са откарани в болница с отравяне и изгаряние.

Телевизионното излъчване в областта е възстановено напълно едва няколко седмици по-късно.

2003 г. Марс е най-близо до Земята от 60 000 години. Тогава между Земята и Марс има едва 55 758 006 млн. км. Само преди шест месеца Марс е пет пъти по-далече от Земята.

Според астрономическите изчисления за последен път Червената планета е била толкова близо до нас на 12 септември 57 617 г. пр.н.е.

Следващият път, когато Червената планета ще се приближи толкова много до Земята, ще бъде на 29 август 2287 г.

В България:
1895 г. на Черни връх във Витоша започва основаването на Български туристически съюз под ръководството на писателя Алеко Константинов.
Поканата за учредяването на клуб на българските туристи е публикувана във в. „Знаме”, бр.99 от 23 август с.г. с адресат - любителите на българската природа. Отзовават се повече от 300 души, различни по възраст, пол, социална принадлежност.

Идеята е, чрез създаването на организирано туристическо движение да се изучава България, нейните прекрасни природни дадености и богато културно-историческо наследство, да се възпитават гражданите й в най-ценни морални добродетели.

Изготвен е устав, определени са целите, задачите, програмата. Започва се активна организаторска и културна дейност.В първите години на 20 в. туристическите клонове в страната се множат. За разрастването и развитието на организираното туристическо движение спомагат отношението и съдействието на държавни институции, Министерство на железниците, Министерство на народното просвещение, читалища, лесничейства, кметства, военни и др.

1959 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП е закрит концлагерът „Белене”. Въпреки решнието обачв лагерът продължава да функционира тайно поне две години след това.

Всъщност лагерът е закрит първоначално още на 1 януари 1953 г., но е възстановен след унгарските събития в края на 1956 г. и отново е закрит на 27 август. Лагерът отново е отворен в средата на 80-те години, по време на т.нар. Възродителен процес.

През 1959 г. в т.нар. трудововъзпитателното общежитие има общо 1423 души. От тях - 276 - за „контрареволюционни прояви и намерения” и 1147 - за криминални. След закриването на лагера са освободени са всичките 276 души с „контрареволюционни прояви” и 931 от „криминалните”.